Страшилка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страшилка
Extatosoma tiaratum 119.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
клас: Insecta Насекоми
разред: Phasmatodea Пръчици
семейство: Phasmatidae
подсемейство: Extatosomatinae
род: Extatosoma
вид: E. tiaratum Страшилка
Научно наименование
Уикивидове Extatosoma tiaratum
(Macleay, 1826)

Страшилка (Extatosoma tiaratum) е едър вид от разред Пръчици (Phasmatodea), който е ендемичен за Австралия.[1][2] E. tiaratum обитава Куинсланд и Нов Южен Уелс и има откъсната популация на остров Нова Гвинея.[3]

Физическо описание[редактиране | edit source]

Страшилка в 5-ти стадий от метаморфозата

Възрастните женски са покрити с бодловидни образувания, служещи за защита и камуфлаж. Закръгленото им тяло израства до около 20 cm на дължина.[1][2] Крилата на женските са твърде малки за летене, особено по време на бременността.[4]

Както при много подобни насекоми, особено от семейство Пръчици, при вида се наблюдава ясно изразен полов диморфизъм и мъжките са по-малки и слаби, израствайки едва около 11 cm на дължина. Имат три фасетни очи. Мъжките нямат бодловидни образувания като женските, освен около главите. Имат дълги крила и летят добре; лесно излитат, когато се почувстват заплашени или при търсене на женска.[1][5]

И двата пола, когато се почувстват застрашени, се изправят на предните и средните си крака, насочвайки корема си нагоре или настрани в поза, подобна на позата на скорпиона. Прегъват краката си в отбранителна стойка в случай, че бъдат нападнати.[1] Възрастните екземпляри изпускат секрет с отбранителна миризма, която специално за хората не е неприятна, напомняйки на фъстъчено масло, оцет или карамел.[4]

Като много други сходни насекоми, когато се почувстват застрашени, E. tiaratum се олюляват напред-назад или настрани. Така се движат и за да наподобят клоните на дърветата, разклащани от вятъра.[4] Отделните страшилки варират по оцветяването си: могат да бъдат кафяви, на кафяви петна, сиво-кафяви, зелени, червеникави, кремави, жълтеникави и дори напълно бели.[3][6]

Размножаване[редактиране | edit source]

Нимфа на страшилка
Страшилка във Франкфуртския зоопарк

Страшилката обичайно се размножава полово и снася яйца, които се излюпват четири месеца по-късно. В случаите, когато в популацията няма мъжки индивиди, женската страшилка се размножава посредством партеногенеза. Снася неоплодени яйца, от които след девет месеца се излюпват млади страшилки, всички от женски пол. Снесените яйца трябва да останат при сравнително хладна температура - под 25°C – в противен случай има малки изгледи за излюпване.[3][1]

Въпреки че повечето възрастни насекоми от семейството са известни с бавните си реакции, нимфите на страшилката са бързи, активни и бързо се придвижват по дърветата. Движенията им се забавят с второто и всяко следващо линеене. Женските придобиват отличителния си вид на пръчки и при последващи периоди на линеене.[4][1][6]

Страшилка изпълзява от екзоскелета си при линеене

Отглеждане[редактиране | edit source]

Видът е относително често срещан в изкуствени условия. Отглежда се за нуждите на научни лаборатории, за учебни проекти в училищата, и е популярен екзотичен домашен любимец в Северна Америка и Европа.

Хранене[редактиране | edit source]

E. tiaratum са растителноядни и се препоръчва да бъдат хранени с калина, евкалипт (който е естествената им храна в родната Австралия), глог, дъб, фотиния, малини, рози, и др.[3][1]

Защита[редактиране | edit source]

Страшилката използва камуфлаж, като първо средство за защита, въпреки че някои техни врагове (например богомолките от семейство Mantidae) имат добро зрение. Мъжката страшилка може да отлети, а женската използва бодливите си образувания и с агресивно поведение може да изгони нападателите. Възрастните секретират безцветна субстанция, която отблъсква повечето им нападатели. Като повечето видове от рода, страшилките не са много бързоподвижни и рядко хапят.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж [1] PhasmidsinCyberspace.com 2005
  2. а б [2] Giant Prickly Stick Insect (terrariet.dk)
  3. а б в г [3] A guide to the stick insects of Australia
  4. а б в г [4] Extatosoma tiaratum tiaratum* (Macleay, 1827), "Macleay's Spectre/ Giant Prickly Stick Insect"
  5. [5] Rentz, D.C.F (1996). Grasshopper Country, Chapter 16, Phasmatodea: Leaf and Stick Insects, pp. 244-257
  6. а б [6] Key, K.H.L. (1991). Phasmatodea (Stick-insects). pp. 394-404 in CSIRO (ed.) The Insects of Australia. A textbook for students and research workers. Melbourne: Melbourne University Press, Vol. 1, 2nd Edn.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Extatosoma Tiaratum“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.