Стрезимир
| Стрезимир Стрезимир | |
| — село — | |
 Гранична застава Стрезимир | |
  Стрезимир | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1290 m |
| Пощенски код | 1256 |
| Стрезимир в Общомедия | |
Стрезимир (на македонска литературна норма: Стрезимир, на албански: Strazimiri) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.
География[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Стрезимир подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1844 година Атанасий Иванов от Стрезимир подкрепя финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1] Симон и Стефан Трифунови от Стрезимир в 1879 година са участници в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]
В края на XIX век Стрезимир е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Стрезорив (Strézorive) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 136 албанци православни.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезимир има 180 жители арнаути християни и 56 арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стрезимир е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 20 къщи.[5]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Стрезимир има 14 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Стрезимир (Strezimir) се състои от 84 албанци.[7]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стрезимир има 26 албански патриаршистки къщи.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стрезимир
Исмаил Стразимири (1868-1943), албански революционер, военен и просветен деец
- Свързани със Стрезимир
- Дрита Аголи (1927 - 2017), албанска театрална режисьорка и актриса, по произход от Стрезимир
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
| |||||||||||
