Стрезимировци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стрезимировци
България
Red pog.png
Стрезимировци
Област Перник
Red pog.png
Стрезимировци
Общи данни
Население 50 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 3,499 km²
Надм. височина 830 m
Пощ. код 2482
Тел. код 07734
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 69777
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)
Стрезимировци
Стрезимировци/Strezimirovci
Стрезимировци (Сърбия)
Red pog.png
Стрезимировци
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Сурдулица
Надм. височина 829 m
Население (2002) 53 души
Телефонен код 017
Стрезимировци в Общомедия

Стрезимировци е разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската част е се намира в община Трън, Област Перник, а сръбската — в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойни. В селото има ГКПП между България и Сърбия.

География[редактиране | edit source]

Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област Знеполе, при влизането на р. Ерма на българска територия.

История[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46 души, а в сръбската част — 53 души (2002)

Население на Стрезимировци в Сърбия[редактиране | edit source]

  • 1948- 485
  • 1953 - 440
  • 1961 - 346
  • 1971 - 256
  • 1981 - 182
  • 1991 - 101
  • 2002 - 53

Етнически състав 2002[редактиране | edit source]


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Легенда за името Стрезимировци[редактиране | edit source]

Стрезимир е бил владетелят на най-западната част на Трънско. Земите на тоя феодал се намирали в днешните села - Кострошовци, Сухиндол, Паля от Западни покрайнини, както и селата в България - Бохова, Реяновци, Джинчовци, а също и Стрезимировци, което носи името му.

Стрезимир е бил добър приятел на Кракра Пернишки, чиито имения са били далеч по-големи от тия на Стрезимир. Кракра посредством свои куриери е имал постоянна връзка със Самуил. Преди падането на крепостта му край река Струма под византийска власт, той се срещнал със Стрезимир, от който искал да въоръжи и обучи 300-500 войници. Войниците на Стрезимир заедно с тия на Кракра трябвало да отидат в помощ на Самуил. Василий II българоубиец, предприел няколко похода против България. В битката край Вакарел, българите пуснали много домашни животни, върху главите на които закрепили свещи и войници подкарали добитъка напред. Войската на Василий се втурнала срещу тях, било тъмно, а българската армия ги ударила в тил, нанесла им страшно поражение. Обаче походите на Византия продължили и на всички е известен трагичния край на пленените войници на Самуил.

Поради преклонна възраст Стрезимир умира. Настъпват раздори между наследниците му, които довели до подялба на земята, наследена от баща им. Джия станал господар на земите на днешно Джинчовци, Рея заел имотите на село Реяновци, а Боя на село Бохова. Коста пък станал владетел на днешното село Кострошовци и други селища, които възникнали по-късно. Така се осуетило изпращането на жива сила в помощ на Самуил...

Филм[редактиране | edit source]

Филм

Във втората част от поредицата филми за село Насалевци, който ще бъде излъчен през 2015 година писателя Митко Миджин, съпругата му Поли Миджинова и писателя, тв и радио водещ и актьор Мимо Гарсия ще разказват и за Стрезимировци.

http://www.nasalevtsi.com

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]