Струмешница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за река Струмешница. За едноименното село вижте Струмешница (село). За град Струмица в Република Македония вижте Струмица.

Струмешница
(Струмица)
Strumeshnitsa-river-2.jpg
Изглед от долното течение на Струмешица
Дължина 114 km (в България 33 km)
Разположение Flag of Macedonia.svg Р. Македония
Община Радовиш
Община Василево
Община Струмица
Община Ново село
Flag of Bulgaria.svg България
Област Благоевград
Община Петрич
Извира от планината Плачковица
землище на с. Шипковица
Образувана от
41°45′29″ с. ш. 22°28′13″ и. д. / 41.758056° с. ш. 22.470278° и. д.
Надм. в-на на извора 1346 m
Влива се в десен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
41°26′42″ с. ш. 23°16′46″ и. д. / 41.445° с. ш. 23.279444° и. д.
Надм. в-на на устието 93 m
Водосборен басейн 1900 km2 (10,98% от водосборния басейн на Струма)
Среден отток 12,5 m3/s (при с. Митино)
Струмешница
(Струмица) в Общомедия

СтрумешницаРепублика Македония Струмица) е река в Република Македония, общини Радовиш, Василево, Струмица и Ново село и Югозападна България, Област Благоевград, община Петрич, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 114 км, от които в България 33 км. Отводнява южните скловнове на планините Плачковица и Огражден, североизточните склонове на планината Смърдеш и северните части на планината Беласица, Радовишкото и Струмишкото поле в Република Македония и югозападната част на Петричко-Санданската котловина.

Река Струмешница извира под името Стара река на 1346 м н.в. в планината Плачковица, в землището на село Шипковица, Община Радовиш, Република Македония. До град Радовиш тече на юг в дълбока долина, след което при града излиза от планината, завива на югоизток и навлиза в Радовишкото поле, а след около 10 км — в Струмишкото поле и постепено завива на изток като запазва тази си посока до устието си. При ГККП "Златарево" навлиза в българска територия като тече в широка и плитка долина с множество меандри. Минава на около 2 км северно от град Петрич и се влива отдясно в река Струма, на 93 м н.в., на 2 км североизточно от село Митино. Почти по цялото си протежение в Струмишкото поле в Република Македония и Петричкото поле у нас коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.

Площта на водосборният басейн на реката е 1900 км2, което представлява 10,98% от водосборния басейн на река Струма. Границите на водосборния басейн са следните:

  • на югозапад, запад, север и североизток — с водосборния басейн на река Вардар, вливаща се в Егейско море;
  • на север — с водосборните басейни на реките Лебница и Рибник, десни притоци на Струма;
  • на юг — с водосборните басейни на малки десни притоци на река Струма, стичащи се на юг от планината Беласица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

В Република Македония:

  • → Пладнище
  • → Плавия
  • ← Возенска река
  • ← Буковик
  • ← Грабичка река
  • → Турия (най-голям приток)
  • → Азмак
  • → Щука река
  • ← Стара река
  • ← Ломница
  • ← Стара река
  • → Сува река

В България

  • ← Свигьовица
  • ← Ремешница
  • → Градешница
  • ← Камешница
  • ← Коларовска река
  • ← Иваник
  • Луда Мара (Петричка река)

Река Струмешница има дъждовно, снежно и подземно подхранване със зимно-пролетно пълноводие (февруари) и лятно-есенно маловодие (август). Среден годишен отток при ГККП "Златарево" — 10,5 m3/s, при село Митино — 12,5 m3/s и абсолютно максимално водно количество от 290 m3/s.

По течението на реката са разположени общо 12 населини места, от които в Република Македония — 9 населени места, в т.ч. 1 град и 8 села, а в България — 3 села.

Република Македония

България

В Струмешница се въдят лин, кефал, мряна, скобар, щука и други.

По левия (северен) бряг на реката на българска територия, на протежение от 15,3 км от село Първомай до ГККП "Златарево" преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце ДелчевПетрич — ГККП "Златарево".

В Радовишкото и Струмишкото полета в Република Македония и в Петричкото поле у нас голяма част от водите на реката се използват за напояване през горещите летни месеци.

На десния бряг на реката, на 8 km източно от границата с Република Македония се намира Самуиловата крепост, една от забележителностите, включени в списъка на 100 национални туристически обекта. Тук се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.