Стряма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стряма.

Стряма
Stryama-Razhevo-Chernozemen.jpg
Река Стряма между селата Ръжево и Черноземен
Дължина 110,1 km
(24-то място в България)
Разположение България
Област Пловдив
Община Карлово
Община Калояново
Община Раковски
Община Марица
Извира от южно от връх Вежен,
Златишко-Тетевенска планина,
Стара планина
Образувана от
42°45′00″ с. ш. 24°24′10″ и. д. / 42.75° с. ш. 24.402778° и. д.
Надм. в-на на извора 2 158 m
Влива се в Марица, ляв приток → Бяло море
42°09′32″ с. ш. 24°56′08″ и. д. / 42.158889° с. ш. 24.935556° и. д.
Надм. в-на на устието 149 m
Водосборен басейн 1 394 km2 (2,6% от водосборния басейн на Марица)
Среден отток 0,8 m³/s (при Клисура)
8,56 m³/s (при Маноле)
10,05 m³/s (при град Баня)
Стряма в Общомедия

Стряма е река в Южна БългарияОбласт Пловдив, общини Карлово, Калояново, Раковски и Марица, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 110,1 km, която ѝ отрежда 24-то място сред реките на България. Река Стряма е 6-та по дължина река след Тунджа, Арда, Еркене, Тополница и Сазлийка във водосборния басейн на река Марица.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Стряма

Река Стряма извира на 2 158 м н.в. под името Камениница от южното подножие на връх Вежен (2 198 m) в Златишко-Тетевенска планина на Стара планина. До град Клисура тече на юг в дълбока долина с голям надлъжен наклон. След това завива на изток и югоизток, навлиза в Карловското поле и протича по южната му част. Тук коритото на реката е широко и плитко. След град Баня завива на юг и образува късия (около 3 km) Стремски (Чукурлийски) пролом между Същинска Средна гора на запад и Сърнена Средна гора на изток. След като излезе от пролома Стряма навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно, с широко и плитко корито. При село Иван Вазово част от водите на реката са отклонени изкуствено в така наречената Дълга вада, главен напоителен канал (ГНК), който се влива самостоятелно в Марица. Същинската река Стряма се влива отляво в река Марица на 149 m надморска височина, на 2,3 km южно от село Маноле, Община Марица.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на реката е 1 394 km2, което представлява 2,6% от водосборния басейн на Марица.

Границите на водосборният ѝ басейн са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Пачарезов дол
  • ← Дълга река
  • ← Върлишница
  • → Суходолско дере
  • ← Падеш
  • → Равна река
  • ← Белишница
  • → Дериндере
  • → Бялата река (Дамлъдере)
  • → Ибчедере
  • → Кюпдере
  • ← Селската река
  • → Кюфдере
  • ← Татлъдере
  • → Манастирска река
  • ← Куманица
  • Стара река
  • ← Асмадере
  • Бяла река
  • Каварджиклийска река

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът — юли-октомври. Среден годишен отток:

Причината оттокът на реката да е по-голям в средното ѝ течение, от този в долното е, че голяма част от водите на реката в Горнотракийската низина се отклоняват за напояване на обработваеми земи. В миналото реката често е причинявала големи наводнения в резултат на своите прииждания. Сега цялото ѝ корито в Горнотракийската низина е обезопасено в водозащитни диги, но въпреки това преди няколко години (2008 г.) реката отнесе няколко моста по течението си.

Средният наклонът на коритото ѝ е 8%.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 8 населини места, в т.ч. 2 града и 6 села:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

В Карловското поле и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта водите ѝ се отклоняват по няколко големи напоителни канала.

По долината на Стряма от град Баня до село Черноземен преминава участък от 19,8 км от второкласен път № 64 от Държавната пътна мрежа КарловоПловдив.

В участъка от село Дъбене до село Черноземен преминава и част от жп линията КарловоПловдив.

В Стряма обитават предимно мряна, червеноперка и кефал.[1]

Етимология[редактиране | edit source]

Античното име на реката на гръцки е Σύρμος, Сирмос или Σύρμας, Сирмас, а на латинскиSyrmus, Сирмус. Турското име е Гьопса, което представлява трансформация на името на средновековния град Копсис (днешното Аневско кале), разположен в Карловското поле. Старобългарското име на реката е Стрѣма, запазено като правопис в българския книжовен език до 1945 година. Тъй като горното течение на Стряма е в близост до ятовата граница името има и западнобългарско произношение Стрема. Произношението в местните диалекти, говорени по течението на реката е Сряма.

Други[редактиране | edit source]

Куманица е дере в землището на с. Войнягово, община Карлово протичащо непосредствено в северния край на селото и вливащо се в Стряма. То е десен приток на Стряма от землището на Войнягово, като отвежда водите от северния скат на Средна гора. Има приблизителна дължина от 5-6 км и води началото си от местността „Куманова нива“, откъдето е и името му „Куманица“ (в местния диалект „Куман`ца“). То е най-пълноводното от другите три дерета, които също се спускат от северния скат на Средна гора и се вливат в Стряма. Дерето „Светата вода“ се влива в „Куманица“ при местността „Калугерец“, където е било старото село преди около 350г, а другите две дерета „Варварица“ и „Асмъ дере“ са значително по-маловодни, особено „Асмъ дере“, и се намират доста на юг от селото в края на землището му при границата с това на Михилци.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 523.