Суахили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Суахили
Kiswahili
Страна Танзания, Кения, Уганда, Руанда, Бурунди, ДР Конго, Сомалия, Коморски острови (включително Майот), Мозамбик, Малави
Брой говорещи 800 000 като роден
40 00 000 като втори език[1]
Систематизация по Ethnologue
-Нигер-конгоански
.-Атлантически конгоански
..-Волта-конгоански
...-Бенуе-конгоански
....-Бантуидни
.....-Южни бантуидни
......-Тесни банту
.......-Централни тесни банту
........-Зона G банту
.........-Суахили (G.40)
..........→Суахили
Официално положение
Официален в Танзания, Кения, Уганда
Контролиран от Baraza la Kiswahili la Taifa (Танзания)
Кодове
ISO 639-1 sw
ISO 639-2 swa
ISO 639-3 SWA
  Крайбрежни райони, където суахили е роден език

  Официален или национален език

  Език, ползван от търговците

Суахили (самоназвание: Kiswahili) е аглутиниращ език банту, който е майчин за около 800 хил. до 5 млн. души в Танзания, Кения и други, и втори език за 50 до 70 млн. души. Суахили е лингва франка в Източна Африка и съседните региони. Това го нарежда сред един от най-широко разпространените езици в Африка и на девето място в света по брой на хората, които го говорят. През 2004 се превръща в официален работен език за Африканския съюз и това същевремено го прави единствен работен африкански език в международната организация.[2] Лексиката му е значително повлияна от арабския език, включително и неговата писменост. Първоначално е изписван на арабска азбука, но по-късно благодарение на колонизаторите езикът започва да се изписва на латиница.

Име[редактиране | edit source]

Kiswahili (кисуахили) е думата на езика суахили, коато се използва за означаване на езика. Често думата се използва и на английския език. Думата Kiswahili идва от думата sawāḥil (на арабски: سواحل), която е с произход от арабската sāḥil (на арабски: ساحل) и означава „граничен“ или „крайбрежен“. Когато се използва като прилагателно означава „крайбрежни обитатели“. Представката ki- означава „крайбрежен език“.

Думата Сахел, която днес се употребява за широка зона между Сахара и Суданската савана е адаптирана от арабската sāḥil.

Кисуахили се отнася за езика суахили; Уасуахили се отнася за хората от океанското суахилско крайбрежие; Усуахили се отнася за културата на народа Суахили.

История[редактиране | edit source]

Сравнително малко са запазените исторически и археологични данни, чрези които би могло да се определи точно кога и къде възниква езикът суахили. Въпреки това, обикновено се приема, че хора, говорещи суахили, вече са населявали сегашните си територии по брега на Индийския океан още през 10 век.

Суахили се формира в резултат на креолизация на местните езици банту в условия на тесни контакти с арабския език. Благодарение на това езикът е обслужвал търговията в нововъзникналите търговски центрове по източното африканско крайбрежие. Известни са интензивните контакти на арабски търговци с жителите на крайбрежието още от 6 век, а ислямът започва да се разпространява в тези райони поне от 9 век.

Хора от Оман и района на Персийския залив се установяват трайно в Занзибар. Архипелагът се превръща в регионален център на исляма и на суахили, като с него са свързани основни търговски и културни центрове, като Софала и Килуа на юг, Момбаса и Ламу в Кения, Барава, Марка, Кисмайо и Могадишу на север, както и Коморските острови и северен Мадагаскар в Индийския океан. До началото на 19 век извън ареала на крайбрежните зони суахили не се употребява.

Изконните носители на езика суахили представляват смесено ислямизирано население от афро-арабски произход, населяващо голяма част от източноафриканското крайбрежие и прилежащите острови. Никога суахили не е бил роден език за какъвто и да е местен народ от Африка. Ето защо езикът се превръща в междуетнически, а в следствие на това и политически неутрален. Тези му особености го превръщат в уникално средство за междуетническа и надетническа комуникация в цяла Източна и Централна Африка.

От началото на 19 век владетелите на Занзибар организират търговски експедиции във вътрешността на континента, достигащи до езерата от Източноафриканската рифтова долина. Не след дълго те създават постоянни търговски пътища и говорещи суахили търговци се установяват в спирките по тяхното протежение. На повечето места този процес не се превръща в същинска колонизация, макар че за такава може да се говори в областта Катанга западно от езерото Малави, където се обосява специфичен диалект на суахили.

След като Германия установява контрол над Танганика през 1886 година, колониалната администрация се възползва от широкото разпространение на суахили и го обявява за официален административен език на цялата колония. В съседна Кения британците не стигат дотам, макар че правят някои стъпки в същата посока. Както германците, така и британците, се стремят да улеснят управлението на колониите, чиито жители говорят десетки различни езици, и суахили се оказва единственият местен език, който е приемлив за повечето местни жители.

След Първата световна война Танганика също става британско владение, но статутът на суахили е запазен. Британските власти и мисионери насочват усилията си към налагането на суахили като основен език в основното образование и местната администрация във всички британски владения в Източна Африка - Уганда, Танганика, Занзибар и Кения. В същото време английският остава запазен за висшето и голяма част от средното образование, както и за централната администрация.

Важна стъпка за налагането на суахили е създаването на стандартна литературна норма. През юни 1928 година в Момбаса е проведена конференция на представители на британските владения в Източна Африка, на която занзибарският диалект, киунгуджа, е избран за основа на стандартизирането на суахили.[3] Днес стандартният суахили, преподаван в училищата, до голяма степен съвпада със занзибарския говорим език, като между двете форми има съвсем малки различия.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

В наши дни около 90% от 39-милионното население на Танзания говорят суахили.[4] Подобен, макар и по-нисък е делът на говорещите езика и в съседна Кения, където суахили се изучава задължително в училищата от първата година.

Суахили се говори и в източната част на Демократична република Конго. Според някои изследвания почти половината от 66-те милиона жители на страната могат да говорят езика,[5] като той е на път да измести лингала като най-разпространен език.

В Уганда суахили е слабо разпространен в централната област Буганда, но се използва широко от останалите 25 милиона жители на страната. През последните години езикът започва да се въвежда в образователните програми, във връзка със засилващите се контакти между страните от Източноафриканската общност.

Използването на суахили в други страни често е надценявано, като езикът е обичаен само за пазарните градове, сред завръщащи се бежанци или около границите с Кения и Танзания.

Звуци[редактиране | edit source]

Необичайна за суахили е липсата на лексикална тонация, присъща за много от езиците на юг от Сахара. Изключение прави само диалектът Мвита. Използват се 5 гласни - а, е, и, о, у, като те се изговарят пълни, без значение от ударенията. Всяка гласна се изговаря отделно. Липсват дифтонгите. Често пъти говорещите суахили изговарят различно взетите от арабския фрикативни звуци - "кх" като х, "дх" като з, "тх" като с и "гх" като р.

Граматика[редактиране | edit source]

Интересни факти[редактиране | edit source]

Интересен факт е, че имената на много от героите на анимационния филм на Уолт Дисни, Цар лъв са с произход от суахили. Симба например означава лъв, Пумба – ленив, а Рафики – приятел. Името на саундтрака към филма пък „Хакуна матата“ в превод значи няма проблем.[6]

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Swahili at Ethnologue, Congo Swahili at Ethnologue
  2. Сайт за изучаване на суахили, на руски
  3. Whiteley 1969, с. 80.
  4. Brock-Utne 2001, с. 123.
  5. ((en)) Kambale, Juakali. DRC welcomes Swahili as an official AU language. // Mail & Guardian. 2004-08-10. Посетен на 2009-09-08.
  6. skypestudy.ru, Суахили (kiswahili)
Цитирани източници
  • ((en)) Brock-Utne, Birgit. Education for all – in whose language?. // Oxford Review of Education 27 (1). 2001. DOI:10.1080/03054980125577. с. 115–134.
  • ((en)) Whiteley, Wilfred. Swahili: the rise of a national language. London, Methuen, 1969.

Външни препратки[редактиране | edit source]