Субашкьой
| Субашкьой Νέο Σούλι | |
| — село — | |
 Субашкьой от хълма Свети Илия (Профитис Илияс). В дъното на юг Сяр | |
  Субашкьой  Субашкьой  Субашкьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Дарнакохория |
| Надм. височина | 234 m |
| Население | 2539 души (2001) |
| Пощенски код | 62100 |
| Телефонен код | 2321 |
| Субашкьой в Общомедия | |
Субашкьой (на гръцки: Νέο Σούλι, Нео Сули, катаревуса: Νέον Σούλιον, Неон Сулион, до 1927 година Σουμπάσκιοϊ, Субаскьой,[1]на турски: Subaşköy, Субашкьой) е село в Гърция, дем Довища.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 7 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е турското subaşı, управител на чифлик и кьой, село.[2]
Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На 1 km северно от Субашкьой са развалините на античната и средновековна крепост Градище (Градискос).[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Субашкьой е сравнително голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Успение Богородичо“ е от 1836 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Супашкьой (Soupas-keuy) живеят 976 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Субашкьой (Soubachkeuï) е посочено като село с 226 домакинства, като жителите му са 620 гърци.[6]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Субашкьой, на И от Сяр 1 час, при полите на Боздаг. Полите на Боздаг над това село са постлани с ботати лозя, гроздето от които се разпродава в града или се прави на вино. Полето под Субашкьой между другите произведения дава и тютюн средно качество. 130 къщи, с 650 гърци.[7] | “ |
Според Васил Кънчов в „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ Субаш кьой има 130 гръцки къщи[8] и към 1900 година в „Македония. Етнография и статистика“ селото брои 835 жители, от които 820 гърци и 15 турци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Субашкьой (Soubache-Keuy) се състои от 850 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото е освободено от османска власт от части на Българската армия през октомври 1912 година във Балканската война. По време на войната 1 човек от Субашкьой се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11] По Букурещкия мирен договор, приключил Междусъюзническата война в 1913 година, селото заедно с цяла Егейска Македония попада в Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Неон Сулион, тоест Ново Сули.[12]
Други християнски храмове в селото са „Света Марина“ (1880), „Свети Йоан Предтеча“ (1891), „Свети Илия“ (1900), „Свети Георги“ (1927), „Свети Димитър“ (1836, възстановен 1997).[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бахчи[13] | Μπαχτέδες | Кипи | Κήποι[14] | местност на З от Субашкьой и на И от Сяр[13] |
| Алис[13] | Άλής | Орион | Όριον[14] | възвишение на СЗ от Субашкьой (110,7 m)[13] |
| Какавудия[13] | Κακαβούδια | Салигария | Σαλιγκάρια[14] | местност на ЮЮЗ от Субашкьой[13] |
| Бузарас[13] | Μπουζάρας | Пагерон | Παγερόν[14] | възвишение на СЗ над Субашкьой (188 m)[13] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Субашкьой
Манасий Поптеодоров (1860 – 1938), български музиколог- Христо Сотиров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[15]
Танасис Кириакопулос (1879 – 1929), гръцки общественик и политик, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Субашкьой в портал за дарнашките села Архив на оригинала от 2008-07-08 в Wayback Machine.
- ((el)) Сайт на гимназията в селото
- ((el)) Субашкьой на сайта на дем Емануил Папас[неработеща препратка]
- ((de)) Леонард Шулце Йена за земеделието в Субашкьой 1918 – 1921 – Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder, 1927
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.
- ↑ Κάστρο Νέου Σουλίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 26 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б Δαβίτη, Φωτεινή. Οι Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Δαρνακοχώρια. Архивиран от оригинала на 2017-12-31. Посетен на 31 декември 2017.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
- ↑ Кънчов, Васил. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970, стр. 64.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 622 и 881.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 622.
| ||||||||||||||
