Субхути

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Субхути е един от директните ученици на историческия Буда Шакямуни и първи в разбирането на пустотата. Между Махаяна традициите Субхути може би е най- известният ученик, с когото Буда разговаря в Диамантената Сутра (Ваджрачедика Праджняпаранита Сутра), важен текст от цикъла Праджняпарамита. Заедно със Сърдечната Сутра (Праджняпарамита Хридая Сутра) това е най- известният текст както за практикуващите будисти, така и за не практикуващите. В Дзен Будизма Субхути се появява например в следния коан:

Един ден потопен в най- висшата пустота Субхути почивал под едно дърво и цветовете започнали да падат върху него. „Възхваляваме те за беседата ти върху пустотата” шепнели боговете. „Но аз не съм говорил за пустотата” отговорил Субхути. „Ти не си говорил за пустотата, ние не сме чули за пустотата” отговорили боговете. Това е истинската пустота.” И цветовете се посипали върху Субхути като дъжд

Линията на Панчен Ламите[редактиране | edit source]

Тази линия започва със Субхути и продължава с четирима индийски и трима тибетски учители, следвани от Кедруб Гелек Пелзанг, първия Панчен Лама. [1][2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Stein, R. A. Tibetan Civilization, (1972) p. 84. Stanford University Press, Stanford, California. ISBN 0-8047-0806-1 (cloth); ISBN 0-0847-0901-7.
  2. Das, Sarat Chandra. Contributions on the Religion and History of Tibet (1970), pp. 81-103. Manjushri Publishing House, New Delhi. First published in the Journal of the Asiatic Society of Bengal, Vol. LI (1882).