Суворово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Суворово
България
Red pog.png
Суворово
Област Варна
Red pog.png
Суворово
Общи данни
Население 5 054 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 4 571 (НСИ)
Землище 58,075 km²
Надм. височина 246 m
Пощ. код 9170
Тел. код 05153
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 70175
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Суворово
Павлин Параскевов
(независим)

Суворово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до градовете Девня, Провадия и Вълчи дол. Градът е административен център на Община Суворово, която освен него включва и 8 села.

География[редактиране | edit source]

Паркът пред общината

Град Суворово отстои на 34 км. северозападно от град Варна, на 56 км. югозападно от град Добрич и на 59 км. източно от град Шумен.

Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци.

Общата площ на общината е 216 кв. км., като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири)-0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200-300м. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.

Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60-70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%[1].

История[редактиране | edit source]

При Освобождението името на селото е Козлуджа. През 1934 година е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.)

Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов (1748-1800), който печели Битката при Козлуджа на 21 юни 1774 г., решила изхода на Руско-турската война от 1768-1774 г. В това сражение Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите[2].

Селото получава статут на град с Указ 2907 на Държавния съвет на НРБ от 28.08.1987 г. (обн. в ДВ, бр. 67 от 28.08.1987 г.)

Религии[редактиране | edit source]

В центъра на града са разположени църквата „Свето Възнесение Господне“ и джамия, която според легендата е строена от главния архитект на Османската империя мимар Синан.

Икономика[редактиране | edit source]

Липсата на промишлени предприятия обуславя производството на плодове и зеленчуци с високо качество. Екологично чистият район, прохладното лято и меката зима предлагат възможности и за отдих и туризъм.

Благоприятният релеф и близостта до голям икономически, административен и образователен център - град Варна, са в основата на сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово - асфалтови пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с Варна и Добрич. Водопроводната мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори правят условията за живот в общината комфортни. Планира се изграждането край града на Ветроенергиен парк Суворово.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Просветни и културни дейности общината развива чрез:

  • 4 библиотеки – 2 в Суворово и по 1 в селата Чернево и Николаевка, както и
  • 7 читалища - „Пробуда“ в Суворово и още 6 в селата Чернево, Николаевка, Левски, Дръндар, Калиманци и Изгрев.

Читалище „Пробуда“ е основано през есента на 1896 г. от група местни интелектуалци, които събират малка библиотека. През 1950-те години смесеният хор на читалището получава званието „Национален първенец“. Групата за автентичен фолклор завоюва ред отличия.[3]

Образователните заведения в общината са представени от професионална гимназия, СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и 2 начални училища.

Старото училище в града сега е ремонтирано и работи като културно-информационен център. На разположение на всички е спортна площадка с тенис корт, волейболно игрище, баскетболно игрище и футболно игрище. Социалната инфраструктура от училища, детски градини, читалища, клубове, здравни заведения, кабинети, административно обслужване и др. създава условия за пълноценен живот на хората.

Забележителности[редактиране | edit source]

В града се намират:

  • Паметник на Загиналите във войната за обединението на България и
  • Паметник на загиналите войници под командването на ген. Суворов.

Театри[редактиране | edit source]

През 1905 г. в читалище „Пробуда“ е учредена театралната трупа[3]. В момента продължава да съществува самодеен състав, който репетира за представяне на фестивали.

Музеи[редактиране | edit source]

Историческият музей в града е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на 1 Май в Суворово се чества празника на града.

Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Фудулов, Димитър Николов. Проучвания върху някои биологични особености и агротехнически изисквания на граха за зърно. Дис. канд. селскостоп. Защитена на 27.11.1968. ИПС - Ген. Тошево, 1968, 194 с.
  2. По темата в сайта hit.bg
  3. а б Читалище "Пробуда" в Суровово, на chitalishte.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]