Суворово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Суворово
Suvorovo 2.jpg
Централната част на Суворово
България
Red pog.png
Суворово
Област Варна
Red pog.png
Суворово
Общи данни
Население 5 070 (ГРАО, 2014-12-15)*
Понижение 4 571 (НСИ)
Землище 58,075 km²
Надм. височина 246 m
Пощ. код 9170
Тел. код 05153
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 70175
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Суворово
Павлин Параскевов
(независим)

Суворово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до градовете Девня, Провадия и Вълчи дол. Градът е административен център на Община Суворово, която освен него включва и 8 села.

География[редактиране | редактиране на кода]

Паркът пред общината

Град Суворово отстои на 34 км. северозападно от град Варна, на 56 км. югозападно от град Добрич и на 59 км. източно от град Шумен.

Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци.

Общата площ на общината е 216 кв. км., като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири)-0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200-300м. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.

Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60-70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

При Освобождението името на селото е Козлуджа. През 1934 година е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.)

Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов (1748-1800), който печели Битката при Козлуджа на 21 юни 1774 г., решила изхода на Руско-турската война от 1768-1774 г. В това сражение Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите[2].

Селото получава статут на град с Указ 2907 на Държавния съвет на НРБ от 28.08.1987 г. (обн. в ДВ, бр. 67 от 28.08.1987 г.)

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на града са разположени църквата „Свето Възнесение Господне“ и джамия, която според легендата е строена от главния архитект на Османската империя мимар Синан.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на промишлени предприятия обуславя производството на плодове и зеленчуци с високо качество. Екологично чистият район, прохладното лято и меката зима предлагат възможности и за отдих и туризъм.

Благоприятният релеф и близостта до голям икономически, административен и образователен център - град Варна, са в основата на сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово - асфалтови пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с Варна и Добрич. Водопроводната мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори правят условията за живот в общината комфортни. Планира се изграждането край града на Ветроенергиен парк Суворово.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Просветни и културни дейности общината развива чрез:

  • 4 библиотеки – 2 в Суворово и по 1 в селата Чернево и Николаевка, както и
  • 7 читалища - „Пробуда“ в Суворово и още 6 в селата Чернево, Николаевка, Левски, Дръндар, Калиманци и Изгрев.

Читалище „Пробуда“ е основано през есента на 1896 г. от група местни интелектуалци, които събират малка библиотека. През 1950-те години смесеният хор на читалището получава званието „Национален първенец“. Групата за автентичен фолклор завоюва ред отличия.[3]

Образователните заведения в общината са представени от професионална гимназия, СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и 2 начални училища.

Старото училище в града сега е ремонтирано и работи като културно-информационен център. На разположение на всички е спортна площадка с тенис корт, волейболно игрище, баскетболно игрище и футболно игрище. Социалната инфраструктура от училища, детски градини, читалища, клубове, здравни заведения, кабинети, административно обслужване и др. създава условия за пълноценен живот на хората.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В града се намират:

  • Паметник на Загиналите във войната за обединението на България и
  • Паметник на загиналите войници под командването на ген. Суворов.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. в читалище „Пробуда“ е учредена театралната трупа[3]. В момента продължава да съществува самодеен състав, който репетира за представяне на фестивали.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в града е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 1 Май в Суворово се чества празника на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фудулов, Димитър Николов. Проучвания върху някои биологични особености и агротехнически изисквания на граха за зърно. Дис. канд. селскостоп. Защитена на 27.11.1968. ИПС - Ген. Тошево, 1968, 194 с.
  2. По темата в сайта hit.bg
  3. а б Читалище "Пробуда" в Суровово, на chitalishte.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]