Суета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Образът на суетата в огледалото - картина от Чарлс Гилбърт

Суетата (на гръцки: κενοδοξία); (на латински: vanitas) се определя като прекомерна вяра в собствените възможности и привлекателността на други хора. Означава се и като тщеславие, нарцисизъм, болезнена гордост търсеща на всяка цена похвалата или най-точно ласкателството и се отнася до характеристиките високомерна надменност, арогантност, външен блясък, целящ да създаде непременно у околните почит и слава, а също и звездомания.

До преди 14 век понятието за суета не е имало такива съвременни нарцистични оттенъци, а просто е означавало безсмислието за всичко земно в контекста на Еклисиаста. Често се е свързвало и със забраната на първата от Десетте Божи заповеди - идолопоклонничеството.

Във философски план, суетата се отнася в по-широк смисъл до егоизма и гордостта. Фридрих Ницше пише в своето есе "Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето", че "суета е страх да изглеждаш оригинален. Поради това е липса на гордост, но не непременно липса на оригиналност."

Според християнската вяра, суетата се смята за пример за гордост, т.е. един от седемте смъртни гряха. Този списък се е развил на основата на предходен съдържащ осем грехове, които включват тщеславието като грях независимо от гордостта.

В православната църква, суетата е една от осемте грешни и дяволски страсти, борбата срещу която е една от основните задачи на всеки православен християнин.

Символика на суетата в изкуството[редактиране | edit source]

Суетата често е представяна като "Блудница Вавилонска". В светски план и като алегория, суетата е считана за един от малките пороци. По време на Ренесанса, суетата неизменно се представя като гола жена, повечето пъти седнала или полегнала на спалня - най-често това е Венера (знак на Танит).

Източници[редактиране | edit source]

  • Oxford English dictionary, on vanity