Суй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени”
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420 CE
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юан 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна
република
след 1949

Китайска република
(в Тайван)

Суй е китайска династия.

Основаване на династията[редактиране | edit source]

Бащата на първият суйски император Ян Джун бил генерал и служил в двора на династията Северна Джоу. За заслугите си той получил владение и титлата гун на Суй. Неговият син Ян Дзиен също бил прочут генерал, чийто позиции и влияние в северноджоуския двор нарастнали значително след като дъщеря му се омъжила за император Сюенди. По-късно Ян Дзиен бил назначен за първи министър на империята. След смъртта на Сюенди и възкачването на престола на малолетния му син Дзинди, Ян Дзиен предприел следващата си стъпка към завземането на върховната власт, установявайки пълен контрол над правителството и армията, а за да се справи с евентуалните си претенденти, свикал в столицата всичките 55 принца от императорския род, и заповядал да бъдат екзекутирани. Впоследствие Ян Дзиен потушил бунта на трима генерали – Уей Чъдзюн, Съма Сяонан и Уан Циен, в източните провинции и в 581 г. детронирал император Дзинди, обявявайки се за нов владетел под името Уънди.

Обединението на Северен и Южен Китай[редактиране | edit source]

Уънди бил човекът, обединил Китай след почти четири века на политическо разделение между Севера и Юга. Това обаче не било единствено негова заслуга, тъй като още през управлението на династия Северна Джоу, нейните владетели започнали провеждането на реформи, целящи да укрепят централната власт за сметка на местната аристокрацията, армията и будистките общности. На второ място, изключително полезен се оказал опитът и на друга северна династия, основана от сиенбейското племе туобаСеверна Уей, през чието управление били положени основите на последвалия икономически и политически възход на Северен Китай. Така в резултат на предишния опит и далновидната си политика Уънди успял в сравнително кратък период от време да унищожи властта на северната аристокрация и съпротиват сред верните на предишните династии министри, а могъщите фамилии от Юга били преселени в района около столицата Чанан и лишени от владенията си, за да се отслаби полунезависимия им статут. Южните благородници се опитали да се противопоставят на новия владетел и вдигнали въстание, но то било потушено от суйския генерал Ян Су.

Върешни реформи[редактиране | edit source]

Следващата стъпка на суйският император била да реформира местната администрация в цялата империя. За тази цел била премехната системата на двойна администрация в префектурите – гражданска и военна, комендантствата (дзюн 郡) били преобазувани в префектури (джоу 州), а по-късно генералните префектури (дзунгуанфу总管府) били премахнати. В централното управление структурата на трите отдела (саншън 三省) и шестте министерства (лиубу 六部) била затвърдена и послужила като модел за по-късното организиране на административния апарат при динасията Тан. Владенията на принцовете (уангуо 王国) като полунезависими кралства в империята с отделена административна структура също били премахнати. Изборната система за чиновниците в държавните учреждения продължила да следва модела на деветте ранга (дзиупин джунджън 九品中正), който бил приложен от Цао Цао и чрез който административни постове били на практика наследствени. Воената служба и офицерската кариера в гарнизонните милиции (фубин 府兵), ограничена при династията Северна Джоу само за представители на народността сиенбей, била отворена за китайци, а специалните стопанства-милиции (бинху 兵户) били премахнати. Суйските императори кодифицирали отново общоимперското право – първо в Кайхуанския кодекс, а по-късно в Кодекса Дайе. От всички тези реформи обаче, може би най-важните били икономическите – въвеждането в употреба на единна монетна система, системата на еднаквите полета, и изграждането на Великия канал.

Управлението на Янди[редактиране | edit source]

Император Уънди определил за свой наследник Ян Гуан (Янди). Срещу това решение обаче се обявил брат му Ян Лян, но бунтът бил потушен от верния на короната принц Ян Су. За разлика от баща си император Янди бил по-ангажиран със завоевателни кампании и усмиряване на враждебните си съседи. Той лично ръководел военни кампании срещу тюрките и народа туюхуан, при него в западните предели на империята били установени няколко префектури, чиято цел била да контролират достъпа до търговските пътища в Централна Азия. Посланици били изпратени в няколко държави в Централна Азия, Близкия изток, Източна и Югоизточна Азия. Освен това били предприети и мащабни строителни работи – изграждането на столиците Луоян и Дзянду (днешен Янджоу в провинция Дзянсу), издигането на отбранителни стени на север и бентове по река Хуанхъ, както и проопаването на Великия канал, които обаче изтощили до краен предел населението, особено в районите по долното течение на реките Яндзъ и Хуанхъ. През 610 г. избухнали първите вътрешни бунтове, които дали да се разбере, че намиращата се в зенита на своята слава и могъщество, империя страда в същото време от сериозни вътрешни проблеми. Император Янди предприемал и перманентни пътувания между столиците, които също допринесли за изтощаването на държавната хазна. Последната капка, след която се разразила истинска буря от народно недоволство, били трите неуспешни кампании срещу корейското кралство Корьо след 608 г. Така през 611 г. Уан Пу и Лиу Бадао се разбунтували в района на днешната провинция Шандун срещу суйската експлоатация, а скоро техният пример последвали Сун Андзу и Доу Дзиендъ в Хъбей. Най-мащабното въстание обаче било това в Уаган, чийто водач бил Ди Жан. На юг, селските бунтовнически армии били водени от Ду Фууей и Фу Гуншъ. Всички тези въстания, които се разпространявали постепенно из цял Китай се слели в три големи движения – Уаганската армия, водена от Ди Жан, а по-късно от Ли Ми (в Хънан); армията на Ду Дзиендъ, която отбранявала държавата наречена СяХъбей) и царството У на Ду Фууей (в Анхуей и Северна Дзянсу). Освен селското население, богатите земевладелци и аристократи от юга, преселени на север по времето на император Уънди, също се разбунтували срещу властта на Суй. Някои от тези въстания дори повлияли върху успеха на външната политика на империята – така например, бунтът на принц Ян Сюенган през 613 г. довел до провал на втората кампания срещу Корьо. С всички тези въстания и размирици, изператор Янди се справял с изключителна жестокост – според сведенията, в някои случаи са били избивани наведнъж повече от 30 000 души. Това допринесло за демонзирането му в народното съзнание, където той останал задълго като въплъщение на злото.

Краят на династията[редактиране | edit source]

През 616 г. родственикът на императора Ли Юен се разбунтувал срещу Янди, окупирал столицата и поставил на трона принца на Дай – Ян Йоу (Гунди). На сваления владетел била предложена титлата тайшан хуан, но само контролираните в контролираните от принца територии Гунди бил признат за законен император. При управлението на този владетел Ли Юен получил титлата принц на Тан и под властта му се намирали територии, разположени в днешните провинции Шаанси и Съчуан. Междувременно група офицери, водени от Юуън Хуадзи организирали преврат срещу стария император и в края на 618 г. той бил заловен от метежниците и убит. На трона седнал младия принц на Цин – Ян Хао, а в столицата Луоян, принцът на Юе – Ян Тун, също бил обявен за император. Ян Хао бил убит от Юуън Хуадзи, който се обявил за император на новата династия Сю, а в Луоян, където Ли Ми и генерал Уан Шъчун се борели за властта, първият се предал на Ли Юен, който сложил началото на династията Тан, а Уан Шъчун се обявил за император на Джън. Така приключило управлението на династията Суй.