Суматренски слон

	Суматренски слон
	Природозащитен статут
	; Критично застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хоботни (Proboscidea)
семейство:	Слонове (Elephantidae)
триб:	Elephantini
род:	Евразийски слонове (Elephas)
вид:	Азиатски слон (E. maximus)
подвид:	Суматренски слон (E. m. sumatranus)
	Научно наименование
	Elephas maximus sumatranus Temminck, 1847
	Суматренски слон в Общомедия
	[ редактиране ]

Суматренският слон (Elephas maximus sumatranus) е един от подвидовете на азиатския слон. Наименованието на вида идва от факта, че когато за първи път е класифициран като отделен подвид, се е смятал за характерен само за индонезийския остров Суматра. По-късно е установено, че един от подвидовете слонове на съседните острови Ява и Борнео също спада към този подвид.^[2]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Суматренският слон обитава гъстите екваториални гори на островите Суматра, Ява и Борнео. Въпреки че е дълъг от 5.5 до 6 метра, висок над 3 метра и тежащ 4500 – 6000 кг, този слон е отлично приспособен към живота в гъстите джунгли. Обитава както равнинните, така и планинските части на островите на височина до 3000 метра. Тъй като екваториалните гори на Малайския архипелаг все още не са много добре проучени, точният на брой на суматренските слонове е спорен. Някои смятат, че са останали по-малко от 10 000 индивида, други ги определят на над 50 000. Предмет на спор са популациите в Суматра и Борнео, за които липсват точни данни.

Хранене и опазване[редактиране | редактиране на кода]

Суматренските слонове, тъй като живеят в екваториални гори, имат различно меню от събратята си в саваната. Тук те се хранят с листа, плодове, бамбукови стебла и др.

Както всички слонове, суматренските се характеризират с периоди на агресивност – на мъжките преди размножаване и на женските след раждането на малкото, когато майката (понякога и друга женска от групата) ревностно го брани и става особено раздразнителна и опасна.

Въпреки че горите на Суматра и Борнео са слабо изследвани, дърводобивните компании заплашват живота в тях. Унищожението на горите заплашва популацията на слоновете и на всички уникални видове флора и фауна на островите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Elephas maximus sumatranus (Temminck, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Gopala, A., Hadian, O., Sunarto, Sitompul, A., Williams, A., Leimgruber, P., Chambliss, S. E., Gunaryadi, D. Elephas maximus ssp. sumatranus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature, 2011. (на английски)

[1] Elephas maximus sumatranus (Temminck, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] Gopala, A., Hadian, O., Sunarto, Sitompul, A., Williams, A., Leimgruber, P., Chambliss, S. E., Gunaryadi, D. Elephas maximus ssp. sumatranus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.2. International Union for Conservation of Nature, 2011. (на английски)

[1]

[2]