Сун Ятсен
|
||||||||
Сун Ятсен (на китайски: 孫逸仙[1]) е китайски политик, смятан от мнозина за „бащата на съвременен Китай“. Той играе важна роля при свалянето на династията Цин и основаването на Република Китай. Основател на Гоуминдана, Сун е първият временен президент на Република Китай през 1912 и фактически управлява страната от 1923 до 1925 г..
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Сун Ятсен е роден на 12 ноември 1866 г. в бедно фермерско семейство от село Цуйхен, област Сяншан, провинция Гуандун.[2] При раждането си получава името Уен. По-късно е известен с имената Сун Уен и Сун Чжуншан. Негов роден език е чжуншанския вариант на кантонския диалект на китайския. Той е третият син на семейството и пасе кравите и помага в селскостопанската работа още от 6-годишна възраст.[2]
На 10-годишна възраст, Сун Ятсен започва да търси начини да се образова.[2] Няколко години учи в местното училище, после заминава за Хаваите, където по-рано се е преселил по-големия му брат, Сун Мей. Там учи в училището Йолани, където изучава английски, история на Великобритания, математика, точни науки и религия.[2] Първоначално не можейки да говори на английски език, Сун Ятсен толкова бързо научава езика, че получава награда за изключителни постижения от Дейвид Калакауа.[3] После Сун се записва в колежа в Оаху за един семестър.[4][2] През 1883 г. е изпратен у дома в Китай, тъй като брат му все-повече се страхува, че Сун ще приеме християнството.[2]
Когато се завръща в Китай през 1883 г., в храма в селото Сун се среща с приятеля си от детинство, Лу Хаотунг.[2] Двамата виждат много селяни на поклонение на Императора-Бог в храма, и изразяват недоволството си от старите методи на изцеление.[2] Те чупят статуята, с което си навличат гнева на селяните и са принудени да напуснат селото и заминат за Хонгконг.[2][5][6] Тук Сун учи медицина в болницата на Гуанджоу, при християнски мисионер Джон Кър.[2] Той получава лиценз на лекар от Хонгконгския медицински колеж за китайци (предшественик на |Университета в Хонг Конг) през 1892 г.[2][7] За отбелязване е факта, че той е един от първите двама души, завършили колежа.[8] На 20-годишна възраст, Сун се жени за съселянката си Лу Mужен, от която има син, Сун Фо, и две дъщери, Сун Джин Ян и Сун Джин Уан.[9]
[редактиране] Революционните организации
Две години по-късно основава антиманчжурската революционна организация „Съюз за възраждане на Китай“. След неуспешен опит за въстание през 1895 г., Сун Ятсен емигрира в чужбина, пътешествайки из Европа, САЩ, Канада и Япония, като събира пари за революционната борба. През 1905 г., в Токио той застава начело на обединението на китайските революционни организации — Тунменхой.
[редактиране] Гоминдан
След победата на Учанското въстание през октомври 1911 г., Сун Ятсен се завръща в Китай и е избран за временен президент на Китайската република, но скоро е принуден да предаде поста на главнокомандващия императорската армия Юан Шикай. През 1912 г. създава партията Гоминдан. На следваащата година, Сун Ятсен провъзгласява началото на втора революция, но тя претърпява фиаско и той заминава за Япония.
През 1922 г., между него и Чен Цзюнмин настъпва конфликт. Малко след това, Сун Ятсен обяввява създаването на Кантонското правителство и, за да отрази японската агресия и обедини Китай, търси сътрудничество с комунистите, с надеждата за военна финансова поддръжка от страна на Коминтерна. Счита за висша цел създаването на силна държава, която може да заеме полагащото и се по право място.
Сун Ятсен умира от рак на черния дроб на 12 март 1925 г. в Пекин. Погребан е в Нанкин.
[редактиране] Политическа кариера
Сун Ятсен смята, че Китай няма да може да се промени чрез реформи и най-подходящата за страната форма на промяна е революционната. В основата на политическата му философия са заложени Трите принципа на народа, заети впоследствие и от комунистическата партия. В политическите си идеи той е под прякото влияние на Александър Хамилтън и Ейбрахам Линкълн. Непосредствено след „Движението от 4-и май” ръководителят на Гуоминдана Сун Ятсен започва мащабна реорганизация на партията, целейки превръщането ѝ във водеща политическа сила в националната революция.
Съюзът, в който са обединени няколко революционни организации, приема манифест, написан от Сун и съдържащ програма, състояща се от четири точки: изгонване на манджурите, възстановяване на Китай, създаване на република и изравняване на площта земя, притежавана от селяните. Първият революционен етап е създаването на военна диктатура, последван от период на еднопартийно управление и накрая- въвеждането на демократичен режим. През 1911 г. избухва Синхайската революция под ръководството на Сун Ятсен (с китайското име Сун Джуншан) и партията Гуоминдан. През октомври 1911 г. във Вучан избухва военен бунт, в който Сун няма пряка намеса, но от него тръгва процесът, сложил края на хилядолетната китайска империя. При вестта за въстанието Сун поема от САЩ за Китай. На 29 декември 1911 г. китайският революционен водач и създател на националистическата партия Гоминдан Сун Ятсен е обявен за първи президент на Република Китай веднага след свалянето на династията Цин и последния ѝ представител на престола. Според представяната от Гуоминдана версия за революцията от 1911 г., революционното движение под ръководството на Сун Ятсен изиграва ключова роля в отхвърлянето на манджурското господство. Това революционно движение поставя началото на революционната традиция в Китай. Сун Ятсен се опитва да направи провинция Гуандун база на революционните сили в страната, преди да поеме на обединителен поход на север, привлича в правителството си комунисти. Тази му дейност среща съпротива от страна на великите сили и местни милитаристи и през юни 1922 г. генерал Чън Дзюнмин извършва военен преврат и прогонва Сун Ятсен. През февруари 1923 г. обаче самият Чън е свален от негови противници, които отново канят Сун да оглави правителството. Междувременно китайския Север става арена на милитаристки борби (дзилийско-футиенска война от 1922 г.). През 1924 г. един от дзилийските водачи Цао Куню заема президентския пост но войната продължава и той е сменен на свой ред от Дуан Цижуей, който включва в новото правителство привърженици на Сун Ятсен. Тези събития принуждават Дуан Цижуей да излезе с инициатива за свикването на общокитайска обединителна конференция и кани на нея Сун Ятсен. Последният приема и тръгва за Пекин, но на 12 март 1925 г. той умира без да види мечтата си за единен Китай осъществена. Когато Сун Ятсен се завръща в Китай, той разбира, че още борба най-вероятно ще доведе до чуждестранна интервенция и затова подава оставка като президент. Тази поредица събития подтиква към заключението, че макар революционерите и Сун Ятсен да са спомогнали за създаването на политическата атмосфера на 1911 г., довела до избухването на революцията, те са притежавали твърде слаба власт над последвалите събития.
Датата 1 януари 1912 г. пък е обявена за първи ден от първата година на републиката.
[редактиране] Бележки
- ↑ Популярното по света име 孫逸仙 се произнася като Сун Ятсен на кантонски и като Сун Исиен на мандарин. В Китай той е по-известен с името 孫中山, произнасяно на мандарин като Сун Джуншан.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Singtao daily. Saturday edition. Oct 23, 2010. 特別策劃section A18. Sun Yat-sen Xinhai revolution 100th anniversary edition 民國之父.
- ↑ Dr. Sun Yat-Sen (class of 1882). // Iolani School website.
- ↑ Brannon, John. Chinatown park, statue honor Sun Yat-sen. // Honolulu Star-Bulletin, 2007-08-16. Посетен на 2007-08-17. Sun graduated from Iolani School in 1882, then attended Oahu College — now known as Punahou School — for one semester.
- ↑ [1]
- ↑ [2]
- ↑ 游梓翔. [2006] (2006). 領袖的聲音: 兩岸領導人政治語藝批評, 1906-2006. 五南圖書出版股份有限公司 publishing. ISBN 9571142689, 9789571142685. p 82.
- ↑ HK university. [2002] (2002). Growing with Hong Kong: the University and its graduates: the first 90 years. ISBN 9622096131, 9789622096134.
- ↑ Singtao daily. Feb 28, 2011. 特別策劃section A10. Sun Yat-sen Xinhai revolution 100th anniversary edition.
[редактиране] Източници
"История на Китай"- изд. Рива
[редактиране]
