Супрасълски сборник

Страница от „Супрасълския сборник“

Супрасълският сборник (на латински: Codex Suprasliensis) е старобългарски кирилски ръкопис от средата на 10 век. Състои се от 285 листа, направени от добре обработен пергамент. По съдържание е миней. Съдържа жития на светци и слова за месец март. Началото и краят не са запазени. Сборникът е най-големият по обем сред съхранените старобългарски ръкописи и най-старият известен миней (менелогий) за месец март в славянската и византийска книжнина. Съставен е въз основа на поне два първоизточника, съдържащи менелогий и триоден панегирик с проповеди за четене по време на Светлата седмица. Съдържанието му е характерно за сходни византийски ръкописи от 10-12 век. Въз основа на анализа на езика му се предполага, че сборникът е писан в източнобългарска говорна област. Сред съчиненията поместени в него са „Житие на светите 40 мъченици“, „Житие на монаха Яков“, „Слово за Връбница“ от Йоан Златоуст.

Названието на ръкописа произлиза от Супрасълския манастир (край Бялисток, Полша), където е открит през 1823 г. от професор Михаил Бобровски. Той на два пъти изпраща части от ръкописа на Ерней Копитар във връзка с неговото изследване на „Клоцовия сборник“. Втората част (118 листа) Копитар не връща и след смъртта му в 1844 г., тя попада в лицея в Любляна. Днес се съхранява в библиотеката на университета в Любляна. Друга част от сборника, състояща се от 151 листа, е купена от графовете Замойски и се озовава в Националната библиотека във Варшава. През 1939 г., по време на Втората световна война, изчезва. В неизвестност е до 1968 г., когато се появява в САЩ. Откупена срещу голяма парична сума, тя е върната на Националната библиотека във Варшава. Трета част, състояща се от две тетради (коли) с общо 16 листа, става собственост на помещика Стрелбицки. Откупена е от него през 1856 г. от Афанасий Бичков, завеждащ Публичната библиотека в Петербург. В тази библиотека тя се намира и днес. По този начин ръкописът сега е разделен на три части съхраняващи се съответно в Любляна, Варшава и Петербург.

Особености на текста

• Безразборна употреба на еровите гласни, а някъде се употребява само ь (лист 67, редове 9-30, лист 109, редове 8-16).
• За малък юс (ѧ) се употребяват два знака: затворен - с чертичка отдолу - след съгласни, а отворен - след гласни и в началото на думата.
• Употребява се апостроф за смекчаване на съгласната: огн'ь.
• Не се употребява буква s /dz/, само з /z/.
• Вместо щ се пише винаги шт.
• Употребява се ѣ вместо ıa след съгласни.
• Вместо ъı се употребява ъи.
• Много рядка употреба на лабиално л.
• Сравнително рядко изясняване на еровете в силна позиция.

Образец от текста

Идєтъ къ пєштєрѣ видитъ камы връху жоупишта лєжѧшть. повєлѣ стоѩштиимъ тоу жидомъ отъвалити камыкъ. глагол’ѧи аштє вѣрѫ иматє. акы зръно. рєчєтє горѣ сєи вьстани врьзи сѧ въ морє. тако бѫдєтъ вамъ. како нынıа самь нє можєши отъвалити камыка. нь нє акы нє могы сє творѫ рєчє: нъ да нє мьнѧтъ мьчьтоу быти творимоу’оумоу. вєл’ѫ самѣмъ жидомъ рѫками отъвалити камыкъ. бол’ьшєѥ чоудо сєбѣ оставьıаѩ. да сами послоуси бѫдѫтъ. мно’ѭ быва’ѭштиимъ чудєсємь. тачє по отъвал’єнии камыка. вьзьрѣвъ на нєбо рєчє: отьчє благодарѫ тѧ. ıako оуслыша мєнє. къгда жє моли сѧ. нын’ѣ вьзєми вьзлюбьѥничє. ѥгда прѣдь симъ малы искаашє ты съказаниıа рєчєнумоу. ѥгда бо доухомъ разгнѣва сѧ. Тъгда и моли сѧ. и сицє рєкъ. възъва гласомъ вєликомъ глагол’ѧ лазарє грѧди вънъ. и абиѥ излѣзє мрьтвыи. съвѧзанама рѫкама и ногама оукрои. ω гласа сило адъ испровръгъши. врата мѣдьна сътъръши. заворы жєлѣзны съломьши. мрьтвааго въставьши. ω гласа сило. разно стоѩштѧѩ оуды. въ ѥдино събъравъши. и простъ поставьши. и нє бывъшааго въ бытиѥ привєдъши. (Слово за четиридневния Лазар)

Изследвания

• Miklosich, „Monumente linguae palaeoslovenicae e Codice Supraslienis“, Vindobdnnae, 1851 - първо издание на сборника, направено от Миклошич по преписа на Копитар. Счита се за неточно.
• Ал. Востоков, „Супрасльская рукопись. Библиографические листи“, СПб, 1825, с. 189-200; 533-537 ( „Филологические наблюдения“, СПб, 1865, с. 156-167);
• А. Ф. Бычков, „Известия о Супрасльской рукописи XI века“, „Известия Императорской академии иаук по отделенню русского язмка и словесности“, V, СПб, 1856, с. 335-336.
• Срезневский, И. И., „Древние славянские памятники юсового письма“. Спб., 1868, 27-36, 174-186, 225-240.
• И. Паплонский, „Известие о Супрасльской рукописи“, „Варшавские университетские известия за 1872 г.Неофициальный отдел университетские известия за 1872 г. Неофициальный отдел“, Nr 4., с. 1-5.
• П. Бобровский, „Судьба Супрасльской рукописи“, ЖМНП, 253 (1887), 268-311; 254 (1888), 79-102;
• П. Бобровский, „Дополнения к статье Судьба Супрасльской рукописи“. ЖМНП, 254(1888), 307-313
• Северьянов С., „Супрасльская рукопись“, („Памятники старославянского языка“, т. 2, вып. 1). Спб., 1904.
• Дурново, Н. „К вопросу о древнейших переводах на старославянский язык библейских текстов Супрасльской рукописи“, „Известия ОРЯС“, 30, 1925, 353-429.
• Marguilies, A. „Der altkirchenslavische Codex Suprasliensis“, Heidelberg, 1927.
• Meyer, K. „Altkirchenslaphisch-griechisches Wörterbuch des Codex Suprasliensis“. Glückstadt und Hamburg, 1935 - включва пълен речник.
• М. Минковски, „Супрасълският сборник отново на славянска земя“, „Наша родина“, год. XV (1968), кн. 10 (октомври), с. 10.
• Е. Э. Гранстрем, „Описание русских и славянских пергаменных рукописей“, Ленинград, 1953, с. 77-78.
• Вл. Мошин, „Кирилски рукописи повијесног музеја хрватске и Копитарове збирке“, Београд, 1971, 149-197.
• „Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от X век“, в „Доклади и разисквания пред Първия международен симпозиум за Супрасълския сборник“, 28-30.IX.1977, Шумен.Ред. Й. Заимов. София, 1978.
• Добрев, Ив. „Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги“, „Български език“, 28, 1978, 2, 89-98.
• „Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник“, „Старобългарска литература“, 10, 1981, 16-38.
• Заимов, Й., М. Капалдо, „Супрасълски или Ретков сборник“, том. 1, София, 1982, том. 2, София, 1983.
• Славова, Т. „Супрасълски сборник“, в „Старобългарска литература. Енциклопедичен речник“, София, Петър Берон, 1992, 454-455.

Източници

• Супрасълски сборник - Андрей Бояджиев
• Статия на немски
• „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г.