Супрасълски сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страница от „Супрасълския сборник“

Супрасълският сборник (на латински: Codex Suprasliensis) е старобългарски кирилски ръкопис от средата на 10 век. Състои се от 285 листа, направени от добре обработен пергамент.

История на ръкописа[редактиране | edit source]

Названието на сборника произлиза от Супрасълския манастир (край Бялисток, Полша), където е открит през 1823 г. от белоруския учен Михаил Бобровски.[1] Той на два пъти изпраща части от ръкописа на Ерней Копитар във връзка с неговото изследване на Клоцовия сборник. Втората част (118 листа) Копитар не връща; след смъртта му (1844) тя попада в лицея в Любляна и днес се намира в библиотеката на тамошния университет.[2] Друга част от сборника, състояща се от 151 листа, е купена от графовете Замойски и се озовава в Националната библиотека във Варшава. През 1939 г., по време на Втората световна война, тя изчезва. В неизвестност е до 1968 г., когато се появява в САЩ и е върната на Полската национална библиотека.[3] Трета част, състояща се от две тетради (коли) с общо 16 листа, става собственост на помещика Стрелбицки. Откупена е от него през 1856 г. от Афанасий Бичков, завеждащ тогавашната Императорска публична библиотека в Петербург.[4] В тази библиотека тя се намира и днес (сигнатура Q.п.I.72).[5] По този начин ръкописът сега е разделен на три части, пазени съответно в Любляна, Варшава и Санкт Петербург.

Съдържание на ръкописа[редактиране | edit source]

Сборникът съдържа жития на светци и празнични слова (проповеди) за месец март. Макар началото и краят му да липсват, той е най-големият по обем сред съхранените старобългарски ръкописи и най-старият известен миней (менелогий) за месец март в славянската и византийска книжнина. Съставен е въз основа на поне два първоизточника, съдържащи менелогий и триоден панегирик с проповеди за четене по време на Светлата седмица. Съдържанието му е характерно за сходни византийски ръкописи от 10-12 век. Въз основа на езика му се предполага, че е писан в източнобългарска говорна област. Сред съчиненията, поместени в него, са „Житие на светите 40 мъченици“, „Житие на монаха Яков“, „Слово за Връбница“ от Йоан Златоуст.

Особености на текста[редактиране | edit source]

  • Безразборна употреба на еровите гласни, а някъде се употребява само ь (лист 67, редове 9-30, лист 109, редове 8-16).
  • За малък юс (ѧ) се употребяват два знака: затворен - с чертичка отдолу - след съгласни, а отворен - след гласни и в началото на думата.
  • Употребява се апостроф за смекчаване на съгласната: огн'ь.
  • Не се употребява буква s /dz/, само з /z/.
  • Вместо щ се пише винаги шт.
  • Употребява се ѣ вместо ıa след съгласни.
  • Вместо ъı се употребява ъи.
  • Много рядка употреба на лабиално л.
  • Сравнително рядко изясняване на еровете в силна позиция.[6]

Образец от текста[редактиране | edit source]

Идєтъ къ пєштєрѣ видитъ камы връху жоупишта лєжѧшть. повєлѣ стоѩштиимъ тоу жидомъ отъвалити камыкъ. глагол’ѧи аштє вѣрѫ иматє. акы зръно. рєчєтє горѣ сєи вьстани врьзи сѧ въ морє. тако бѫдєтъ вамъ. како нынıа самь нє можєши отъвалити камыка. нь нє акы нє могы сє творѫ рєчє: нъ да нє мьнѧтъ мьчьтоу быти творимоу’оумоу. вєл’ѫ самѣмъ жидомъ рѫками отъвалити камыкъ. бол’ьшєѥ чоудо сєбѣ оставьıаѩ. да сами послоуси бѫдѫтъ. мно’ѭ быва’ѭштиимъ чудєсємь. тачє по отъвал’єнии камыка. вьзьрѣвъ на нєбо рєчє: отьчє благодарѫ тѧ. ıako оуслыша мєнє. къгда жє моли сѧ. нын’ѣ вьзєми вьзлюбьѥничє. ѥгда прѣдь симъ малы искаашє ты съказаниıа рєчєнумоу. ѥгда бо доухомъ разгнѣва сѧ. Тъгда и моли сѧ. и сицє рєкъ. възъва гласомъ вєликомъ глагол’ѧ лазарє грѧди вънъ. и абиѥ излѣзє мрьтвыи. съвѧзанама рѫкама и ногама оукрои. ω гласа сило адъ испровръгъши. врата мѣдьна сътъръши. заворы жєлѣзны съломьши. мрьтвааго въставьши. ω гласа сило. разно стоѩштѧѩ оуды. въ ѥдино събъравъши. и простъ поставьши. и нє бывъшааго въ бытиѥ привєдъши. (Слово за четиридневния Лазар)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ал. Востоков, „Супрасльская рукопись. Библиографические листи“, СПб, 1825, с. 189-200; 533-537 ( „Филологические наблюдения“, СПб, 1865, с. 156-167).
  2. Вл. Мошин, „Ћирилски рукописи у Повијесном музеју Хрватске. Копитарева збирка словенских рукописа и Цојсков ћирилски одломак у Љубљани“, Београд, 1971, 149-197.
  3. М. Минковски, „Супрасълският сборник отново на славянска земя“, „Наша родина“, год. XV (1968), кн. 10 (октомври), с. 10.
  4. А. Ф. Бычков, „Известие о Супрасльской рукописи XI века“, „Известия Императорской академии иаук по отделенню русского языка и словесности“, V, СПб, 1856, с. 335-336.
  5. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 4.
  6. „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г.

Издания на текста[редактиране | edit source]

  • Miklosich, F. „Monumenta linguae palaeoslovenicae e Codice Supraslieni“, Vindobdnnae, 1851. Първо издание на сборника, направено от Миклошич по преписа на Копитар. Смята се за неточно.
  • Срезневский, И. И., „Древние славянские памятники юсового письма“. Спб., 1868, 27-36, 174-186, 225-240.
  • Северьянов С., „Супрасльская рукопись“, („Памятники старославянского языка“, т. 2, вып. 1). Спб., 1904.
  • Заимов, Й., М. Капалдо, „Супрасълски или Ретков сборник“, том 1, София, 1982, том 2, София, 1983.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • И. Паплонский, „Известие о Супрасльской рукописи“, „Варшавские университетские известия за 1872 г.Неофициальный отдел университетские известия за 1872 г. Неофициальный отдел“, Nr 4., с. 1-5.
  • П. Бобровский, „Судьба Супрасльской рукописи“, Журнал Министерства народного просвещения, 253 (1887), 268-311; 254 (1888), 79-102, 307-313;
  • Дурново, Н. „К вопросу о древнейших переводах на старославянский язык библейских текстов: Супрасльская рукопись“, „Известия Отделения русского языка и словесности Российской Академии наук, 30, 1925, 353-429.
  • Marguilies, A. „Der altkirchenslavische Codex Suprasliensis“, Heidelberg, 1927.
  • Meyer, K. „Altkirchenslaphisch-griechisches Wörterbuch des Codex Suprasliensis“. Glückstadt und Hamburg, 1935. Пълен речник, включващ гръцките съответствия на старобългарските думи.
  • „Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от X век: Доклади и разисквания пред Първия международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28-30.IX.1977, Шумен“ (ред. Й. Заимов). София, 1980.
  • Добрев, Ив. „Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги“, „Български език“, 28, 1978, 2, 89-98.
  • Добрев, Ив. „Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник“, „Старобългарска литература“, 10, 1981, 16-38.
  • Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век (ред. А. Милтенова). С., 2012 (откъс от книгата)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Старобългарски ръкописи
Глаголически Асеманиево евангелие | Боянски палимпсест | Зографско евангелие | Киевски листове | Клоцов сборник | Мариинско евангелие | Охридско евангелие | Псалтир на Димитър | Рилски глаголически листове | Синайски молитвеник | Синайски псалтир
Кирилски Аргиров триод | Банишко евангелие | Битолски триод | Бдински сборник | Болонски псалтир | Борилов синодик | Ватикански палимпсест | Видинско евангелие | Висарионов патерик | Врачанско евангелие | Габровски псалтир | Германов сборник | Драганов миней | Добромирово евангелие | Добрейшово евангелие | Евтимиев служебник | Енински апостол | Загребски триод | Зографски листове | Карпински апостол | Карпинско евангелие | Киприанова Лествица | Кичевски октоих | Кюстендилски евангелски къс | Кюстендилски триод | Лаврентиев сборник | Лесновски паренесис | Листове на Ундолски | Ловчански сборник | Лондонско евагелие | Манасиева летопис | Новгородски листове | Норовски псалтир | Оливеров миней | Орбелски триод | Охридска Лествица | Охридски апостол | Пирдопски апостол | Погодински псалтир | Радомирово евангелие | Радомиров псалтир | Раждавички сборник | Савина книга | Скопски миней | Слепченски апостол | Солунски октоих | Софийски октоих | Софийски песнивец | Станиславов пролог | Струмишки апостол | Супрасълски сборник | Теодосиева Лествица | Тертерово евангелие | Томичов псалтир | Търновско евангелие | Търновски Пандекти | Хилендарски листове | Хлудов триод | Четвероевангелие на цар Иван Александър | Шафариков триод | Ягичев златоуст