Супрасълски сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Страница от „Супрасълския сборник“

Супрасълският сборник (на латински: Codex Suprasliensis) е старобългарски кирилски ръкопис от средата на 10 век. Състои се от 285 листа, направени от добре обработен пергамент. По съдържание е миней. Съдържа жития на светци и слова за месец март. Началото и краят не са запазени. Сборникът е най-големият по обем сред съхранените старобългарски ръкописи и най-старият известен миней (менелогий) за месец март в славянската и византийска книжнина. Съставен е въз основа на поне два първоизточника, съдържащи менелогий и триоден панегирик с проповеди за четене по време на Светлата седмица. Съдържанието му е характерно за сходни византийски ръкописи от 10-12 век. Въз основа на анализа на езика му се предполага, че сборникът е писан в източнобългарска говорна област. Сред съчиненията поместени в него са „Житие на светите 40 мъченици“, „Житие на монаха Яков“, „Слово за Връбница“ от Йоан Златоуст.

Названието на ръкописа произлиза от Супрасълския манастир (край Бялисток, Полша), където е открит през 1823 г. от професор Михаил Бобровски. Той на два пъти изпраща части от ръкописа на Ерней Копитар във връзка с неговото изследване на „Клоцовия сборник“. Втората част (118 листа) Копитар не връща и след смъртта му в 1844 г., тя попада в лицея в Любляна. Днес се съхранява в библиотеката на университета в Любляна. Друга част от сборника, състояща се от 151 листа, е купена от графовете Замойски и се озовава в Националната библиотека във Варшава. През 1939 г., по време на Втората световна война, изчезва. В неизвестност е до 1968 г., когато се появява в САЩ и е върната на Националната библиотека във Варшава. Трета част, състояща се от две тетради (коли) с общо 16 листа, става собственост на помещика Стрелбицки. Откупена е от него през 1856 г. от Афанасий Бичков, завеждащ Публичната библиотека в Петербург. В тази библиотека тя се намира и днес (сигнатура Q.п.I.72).[1] По този начин ръкописът сега е разделен на три части съхраняващи се съответно в Любляна, Варшава и Петербург.


Особености на текста[редактиране | edit source]

  • Безразборна употреба на еровите гласни, а някъде се употребява само ь (лист 67, редове 9-30, лист 109, редове 8-16).
  • За малък юс (ѧ) се употребяват два знака: затворен - с чертичка отдолу - след съгласни, а отворен - след гласни и в началото на думата.
  • Употребява се апостроф за смекчаване на съгласната: огн'ь.
  • Не се употребява буква s /dz/, само з /z/.
  • Вместо щ се пише винаги шт.
  • Употребява се ѣ вместо ıa след съгласни.
  • Вместо ъı се употребява ъи.
  • Много рядка употреба на лабиално л.
  • Сравнително рядко изясняване на еровете в силна позиция.

Образец от текста[редактиране | edit source]

Идєтъ къ пєштєрѣ видитъ камы връху жоупишта лєжѧшть. повєлѣ стоѩштиимъ тоу жидомъ отъвалити камыкъ. глагол’ѧи аштє вѣрѫ иматє. акы зръно. рєчєтє горѣ сєи вьстани врьзи сѧ въ морє. тако бѫдєтъ вамъ. како нынıа самь нє можєши отъвалити камыка. нь нє акы нє могы сє творѫ рєчє: нъ да нє мьнѧтъ мьчьтоу быти творимоу’оумоу. вєл’ѫ самѣмъ жидомъ рѫками отъвалити камыкъ. бол’ьшєѥ чоудо сєбѣ оставьıаѩ. да сами послоуси бѫдѫтъ. мно’ѭ быва’ѭштиимъ чудєсємь. тачє по отъвал’єнии камыка. вьзьрѣвъ на нєбо рєчє: отьчє благодарѫ тѧ. ıako оуслыша мєнє. къгда жє моли сѧ. нын’ѣ вьзєми вьзлюбьѥничє. ѥгда прѣдь симъ малы искаашє ты съказаниıа рєчєнумоу. ѥгда бо доухомъ разгнѣва сѧ. Тъгда и моли сѧ. и сицє рєкъ. възъва гласомъ вєликомъ глагол’ѧ лазарє грѧди вънъ. и абиѥ излѣзє мрьтвыи. съвѧзанама рѫкама и ногама оукрои. ω гласа сило адъ испровръгъши. врата мѣдьна сътъръши. заворы жєлѣзны съломьши. мрьтвааго въставьши. ω гласа сило. разно стоѩштѧѩ оуды. въ ѥдино събъравъши. и простъ поставьши. и нє бывъшааго въ бытиѥ привєдъши. (Слово за четиридневния Лазар)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 4.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Miklosich, F. „Monumenta linguae palaeoslovenicae e Codice Supraslienis“, Vindobdnnae, 1851 - първо издание на сборника, направено от Миклошич по преписа на Копитар. Счита се за неточно.
  • Ал. Востоков, „Супрасльская рукопись. Библиографические листи“, СПб, 1825, с. 189-200; 533-537 ( „Филологические наблюдения“, СПб, 1865, с. 156-167);
  • А. Ф. Бычков, „Известие о Супрасльской рукописи XI века“, „Известия Императорской академии иаук по отделенню русского языка и словесности“, V, СПб, 1856, с. 335-336.
  • Срезневский, И. И., „Древние славянские памятники юсового письма“. Спб., 1868, 27-36, 174-186, 225-240.
  • И. Паплонский, „Известие о Супрасльской рукописи“, „Варшавские университетские известия за 1872 г.Неофициальный отдел университетские известия за 1872 г. Неофициальный отдел“, Nr 4., с. 1-5.
  • П. Бобровский, „Судьба Супрасльской рукописи“, Журнал Министерства народного просвещения, 253 (1887), 268-311; 254 (1888), 79-102;
  • П. Бобровский, „Дополнения к статье Судьба Супрасльской рукописи“. Журнал Министерства народного просвещения, 254 (1888), 307-313
  • Северьянов С., „Супрасльская рукопись“, („Памятники старославянского языка“, т. 2, вып. 1). Спб., 1904.
  • Дурново, Н. „К вопросу о древнейших переводах на старославянский язык библейских текстов: Супрасльская рукопись“, „Известия Отделения русского языка и словесности Российской Академии наук, 30, 1925, 353-429.
  • Marguilies, A. „Der altkirchenslavische Codex Suprasliensis“, Heidelberg, 1927.
  • Meyer, K. „Altkirchenslaphisch-griechisches Wörterbuch des Codex Suprasliensis“. Glückstadt und Hamburg, 1935 - включва пълен речник.
  • М. Минковски, „Супрасълският сборник отново на славянска земя“, „Наша родина“, год. XV (1968), кн. 10 (октомври), с. 10.
  • Е. Э. Гранстрем, „Описание русских и славянских пергаменных рукописей“, Ленинград, 1953, с. 77-78.
  • Вл. Мошин, „Кирилски рукописи повијесног музеја хрватске и Копитарове збирке“, Београд, 1971, 149-197.
  • „Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от X век“, в „Доклади и разисквания пред Първия международен симпозиум за Супрасълския сборник“, 28-30.IX.1977, Шумен.Ред. Й. Заимов. София, 1978.
  • Добрев, Ив. „Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги“, „Български език“, 28, 1978, 2, 89-98.
  • „Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник“, „Старобългарска литература“, 10, 1981, 16-38.
  • Заимов, Й., М. Капалдо, „Супрасълски или Ретков сборник“, том. 1, София, 1982, том. 2, София, 1983.
  • Славова, Т. „Супрасълски сборник“, в „Старобългарска литература. Енциклопедичен речник“, София, Петър Берон, 1992, 454-455.
  • Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век (ред. А. Милтенова). С., 2012 (откъс от книгата)

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Старобългарски ръкописи
Глаголически Асеманиево евангелие | Боянски палимпсест | Зографско евангелие | Киевски листове | Клоцов сборник | Мариинско евангелие | Охридско евангелие | Псалтир на Димитър | Рилски глаголически листове | Синайски молитвеник | Синайски псалтир
Кирилски Аргиров триод | Банишко евангелие | Битолски триод | Бдински сборник | Болонски псалтир | Борилов синодик | Ватикански палимпсест | Видинско евангелие | Висарионов патерик | Врачанско евангелие | Габровски псалтир | Германов сборник | Драганов миней | Добромирово евангелие | Добрейшово евангелие | Евтимиев служебник | Енински апостол | Загребски триод | Зографски листове | Карпински апостол | Карпинско евангелие | Киприанова Лествица | Кичевски октоих | Кюстендилски евангелски къс | Кюстендилски триод | Лаврентиев сборник | Лесновски паренесис | Листове на Ундолски | Ловчански сборник | Лондонско евагелие | Манасиева летопис | Новгородски листове | Норовски псалтир | Оливеров миней | Орбелски триод | Охридска Лествица | Охридски апостол | Пирдопски апостол | Погодински псалтир | Радомирово евангелие | Радомиров псалтир | Раждавички сборник | Савина книга | Скопски миней | Слепченски апостол | Солунски октоих | Софийски октоих | Софийски песнивец | Станиславов пролог | Струмишки апостол | Супрасълски сборник | Теодосиева Лествица | Тертерово евангелие | Томичов псалтир | Търновско евангелие | Търновски Пандекти | Хилендарски листове | Хлудов триод | Четвероевангелие на цар Иван Александър | Шафариков триод | Ягичев златоуст