Сурдулица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 42.6906° с.ш. 22.1708° и.д.

Сурдулица
Surdulica.JPG

Изглед към Сурдулица.
Municipality of Surdulica in District Pcinja bg.svg

Община Сурдулица в Пчински окръг
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Сурдулица
Сурдулица на картата на Сърбия
Общи данни
Община Сурдулица
Окръг Пчински
Население 10 914 души (2002)
Надморска височина 475 m
Географско положение 42° 41' 26" сев. ш.
22° 10' 14" изт. д.
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код 017
Пощенски код 17530
Герб на Сурдулица
Знаме на Сурдулица
Сурдулица в Общомедия

Су̀рдулица (на сръбски: Сурдулица или Surdulica) е град в Сърбия, център на община Сурдулица в Пчински окръг. Разположен е недалеч от границата с България. Според проброяването на населението през 2002, година Сурдулица има 10 914 жители.

География[редактиране | edit source]

Сурдулица се намира на 480 м надморска височина, в подножието на връх Стресер, висок 1 875 м. В близост до града се намира язовирът Власинско езеро, в който има богато разнообразие от риба и птици. Околността е богата на планински извори и чиста природа. Две реки преминават през града - Върла и Романовце.

История[редактиране | edit source]

За първи път Сурдулица се спомената през 13 век. По време на османското владичество градът е населен предимно с българи.[1] и през 19 век е включен в пределите на Българската екзархия. На Цариградска конференция Сурдулица е включена в Западната автономна българска област, а по-късно и в пределите на Санстефанска България.

Градът е присъединен към Кралство Сърбия с Берлинския договор. През времето на Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944), Сурдулица и цялото Поморавие отново са присъединени към Царство България. Българските войски и цивилен персонал се изтеглят от града през септември-октомври 1944 г. След края на войната, вече в рамките на социалистическа Югославия, градът бързо се разраства и индустриализира, но запазва и красивата си природа.

По време на Косовската криза през 1999 година, на 27 април НАТО бомбардира Сурдулица, като говорителят на Северния алианс определя случилото се като "по погрешка", в резултат на която са убити 12 цивилни граждани, от които две деца. Осемнадесет къщи са тотално разрушени, а други 500 са повредени частично. Изстреляните 11 снаряда срещу Сурдулица разрушават или повреждат частично 300 цивилни сгради. Българското правителство реагира остро срещу това нападение. В отговор на тези разрушения, говорителят на НАТО Джейми Ший казва, че снарядите са изстреляни по "погрешка" по време на атака срещу армейски обекти. Нееднократно говорителят заявява, че Северният Алианс е направил всичко, за да предотврати нещастните случаи сред цивилното население. В едно изявление той казва, че: технологиите не са перфектни и никога няма да бъдат.

Население[редактиране | edit source]

Етнически състав[редактиране | edit source]

(2002)

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Сурдулица[редактиране | edit source]

Починали в Сурдулица[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.