Суха река (приток на Дунав)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суха река.

Суха река
Дължина 125,8 km
(26-то място в България)
Разположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Варна
Област Добрич
Област Силистра
Flag of Romania.svg Румъния
Извира от на 1 km южно от с. Изгрев,
западно Франгенското плато,
Област Варна
Образувана от
43°17′00″ с. ш. 27°41′53″ и. д. / 43.283333° с. ш. 27.698056° и. д.
Надм. в-на на извора 333 m
Влива се в влива се като суходолие в ез. ОлтинаДунавЧерно море
44°08′10″ с. ш. 27°37′24″ и. д. / 44.136111° с. ш. 27.623333° и. д.
Надм. в-на на устието 7 m
Водосборен басейн 2 403,9 km2 (0,3% от водосборния басейн на Дунав)
Среден отток 0,69 m3/s (при с. Ново Ботево)

Суха река е река в Североизточна България, Област Варна — общини Суворово и Аксаково, Област Добрич — общини Добрич и Крушари и Област Силистра — община Кайнарджа и Румъния. Влива се като суходолие в ез. Олтина в Румъния. Общата и дължината е 125,8[1] км, от които в България над 100 км, които я нареждат на 26-то място сред реките на България.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Суха река води началото си под името Изворско дере от извор-чешма (на 333 м н.в.) в западната част на Франгенското плато, на 1 km южно от с. Изгрев, Област Варна. Тече в северна посока в широка долина, развита в баремски, аптски и сарматски окарстени варовици. На север от устието на река Карамандере долината ѝ придобива каньоновиден характер със стръмни (на места до 100 м) скалисти брегове. Северно от село Карапелит коритото ѝ окончателно пресъхва и оттам нататък до устието си продължава като суходолие. На 4 км северно от село Краново, община Кайнарджа навлиза в румънска територия и се влива като суходолие в югозападния ъгъл на езерото Олтина, разположено на десния бряг на Дунав, на 7 м н. в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на Суха река е 2 403,9 км2, което представлява 0,3% от водосборния басейн на Дунав. Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

Речната ѝ мрежа е асиметрична, като левите ѝ притоци са къси със сравнително голям наклон, докато десните са дълги с добре оформени речни долини.

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Суха река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но е с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври. Средногодишен отток при село Ново Ботево 0,69 m3/s. През зимата, в продължение на 10-20 дни реката замръзва.

Преди 60-70 години водното течение на реката е било постоянно и е била зарибена. По-късно изсичането на горите във водосборната ѝ област е довело до почти пълно пресъхване в средното и долното ѝ течение. Сега в коритото на реката има постоянен отток само в горното течение до село Карапелит, дакато надолу отток има само в отделни периоди от годината, дължащ се както на снеготопенето, така и на поройни дъждове. През останалото време коритото е сухо и представлява суходолие, на места широко до 500 м, със стръмни скалисти брегове, заето от обработваеми земи, което продължава до устието ѝ. Така например при село Ново Ботево, тамошната хидрометрична станция отчита целогодишен отток, на 35 км надолу по течението ѝ при Карапелит оттокът е само 2-3 месеца през пролетта, а при село Ефрейтор Бакалово, отстоящо на още 30 км по-надолу оттокът става епизодичен — само при бурно снеготопене или поройни дъждове.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 7 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | edit source]

По горното и средно течение на реката, водите ѝ се използват за напояване, като по самата река са изградени 6 по-големи микроязовира — "Ботево", "Ведрина", "Одринци", "Златия", "Оногур" и "Брестница".

След устието на десния си приток Добричка река Суха река навлиза в дълбок каньон, стръмните и отвесни скалисти брегове на който през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири. Освен това има и множество естествени пещери, където гнездят различни видове птици и се явява едно от орнитологично важните места в България.

В този си участък реката служи за общинска граница между общините Тервел и Крушари, а по-надолу и за областна граница между областите Добрич и Силистра.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 11 (СОН-УНИ), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-33-3, стр. 4306.