Сухо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСухо
Σοχός
Църквата „Свети Пророк Илия“.
Църквата „Свети Пророк Илия“.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Сухо
Сухо на картата на Гърция
Dimos Lagada - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Сухо
Сухо на картата на дем Лъгадина и област Централна Македония
Координати: 40°49′00.11″ с. ш. 23°21′00″ и. д. / 40.8167, 23.3500 (G)
Данни
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Население 2 920 (2001)
Надм. височина 630 m
Пощ. код 570 05
Тел. код 23950-

Сухо (на гръцки: Σοχός, Сохос) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 2 920 жители (2001). В Сухо има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Айватовската и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 45 километра североизточно от Солун и на 25 километра североизточно от Лъгадина.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сохас (Sochas) живеят 1890 гърци.[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сухо е показано като село с 550 домакинства и 409 жители мюсюлмани и 1 766 жители българи.[2] В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Сухо.[3] Между 1896-1900 година 30 къщи от селото преминават под върховенството на Българската екзархия[4].

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 3 600 души, от които 2 600 българи-християни и 1 000 турци.[5]

Почти всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 96 българи екзархисти и 4 704 жители българи патриаршисти гъркомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Сухо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

[редактиране] Балканска война

По време на войната селото е освободено на 28 октомври 1912 година от четата на родения в него Михаил Думбалаков, посрещната от:

„ ...една внушителна кавалкада. Повече от триста суховчани на коне са конният авангард на една дълга процесия, в която взима участие цялото село, начело с църковните хоругви, свещениците и селските първенци... Нашият път е буквално обсипан с цветя.[8] “

В селото е разкрито комендантство, което обхваща по-голямата част от източната половина на Лъгадинска околия с Бешичкото, Мавровското и Лънджанското езеро, река Рендинската река и част от Орфанския залив. В селото е разквартирувана рота от втора дружина на 49 полк. В средата на ноември тя е заменена от рота от втора дружина на 14 полк, а комендант на Сухо става капитан Стефан Коевски. Полицейски пристав става подвойводата на Думбалаков Славко Радоев, а по-късно от София са изпратени стражари, начело с Анастас Масленков. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

„ Селото Сухо бе най-голямото село в Лъгадинската околия, наподобяващо малък градец - паланка. То се намира в северната половина на същата околия и отстои североизточно от гр. Лъгадина на около 20 клм. Разположено е по средата на един от полегато спускащите се южни склонове на планината Бешик даг и достига високо над морското равнище, всред плодородна и богата околност. През Балканската война същото имаше около 700 къщи, каменна и паянтова направа, между които доста двуетажни. Жителите му се състояха само от българи и турци. Първите съставляваха огромното болшинство или около 3/4 от цялото му население. Те по това време бяха почти всички патриаршисти или гъркомани. Обаче между тях имаше няколко семейства със запазени още български чувства и държащи за своя народна черква и училище, защото съществуващите такива бяха само гръцки, с гръцки свещеници и учители. Главните занаяти на населението бяха земеделие, скотовъдство, търговия и дребни занаяти Като доста населен и важен топографически център, селото Сухо от дълги години през турското владичество е център на нахия или полицейски участък.[9] “

В средата на декември в селото влиза и един гръцки взвод, начело с подпоручик Кустелос, която се държи лоялно към българската власт. В края на февруари след Нигритския инцидент в селото пристигат още три гръцки роти, начело с капитан Константинос Зороянидис, които започват агитация сред населението да не се подчинява на българската власт и това води до конфликт с българската военна администрация. След изтеглянето на българскта войска, секретар бирникът Мане Юруков от Щип се оттегля с тях, но българският кмет Георги Демерджиев остава - на 16 април е арестуван, малтретиран, затворен в Солун и освободен едва след застъпничеството на генерал Христофор Хесапчиев.[10]

[редактиране] В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 427 гърци бежанци.[11] Според преброяването от 1928 година Сухо е смесено местно-бежанско село със 131 бежански семейства с 574 души.[12]

[редактиране] Официални преброявания

[редактиране] Личности

Трендафил Думбалаков.
Мария Думбалакова.
Родени в Сухо
  • България Александър Думбалаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[13]
  • България Александър (Алекси) Саракинов, македоно-одрински опълченец, 25 (26)-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Григор Джинджифилов, четата на Славчо Радоев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[14]
  • Гърция Ангелос Папазахариу, гръцки андартски деец[15]
  • Гърция Апостолос Стаматиадис (Απόστολος Σταματιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
  • Гърция Атанасиос Наскос (Αθανάσιος Νάσκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[17]
  • България Георги Анастасов (1852-1914), български опълченец, участник в боевете при Шипка[18].
  • България Димитър Думбалаков (Димитър Атанасов) (1872 - 1915), български революционер и военен
  • Гърция Евангелос Папазахариу (Ευάγγελος Παπαζαχαρίου), гръцки андартски деец, капитан на чета в Струмишко, вероятно под командването на Константинос Мазаракис[19]
  • България Иван Адамов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Бешичкото езеро[20]
  • Гърция Константинос Захариу (Κωνσταντίνος Ζαχαρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[21]
  • Гърция Константинос Кандилас (Κωνσταντίνος Κανδύλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[22]
  • Гърция Константинос Цилимбонис (Κωνσταντίνος Τσιλιμπόνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер и информатор[23]
  • Гърция Константинос Христодулу (Κωνσταντίνος Χριστοδούλου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[24]
  • България Мария Думбалакова, българска учителка[25]
  • България Михаил Думбалаков (1882 - 1958), български публицист, революционер и военен
  • Гърция Стратос Кациорас (Στράτος Κατσιώρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[26]
  • България Трендафил Думбалаков (1889 - 1907), български революционер и военен
  • България Христодул Божиков, български просветен деец
  • България Щерьо Стоянов (Стерю, 1887/1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[27]

[редактиране] Литература

  • Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
  • Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
  • Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
  • Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
  • Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Сухо

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.152-153.
  3. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  4. ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170
  6. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 196-197.
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  8. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 224 - 227.
  9. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 191-192 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  10. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 192 - 194 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  11. ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.251.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
  15. ↑ I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
  16. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  17. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  18. ↑ Българско опълчение. Биографичен и библиографски справочник в три тома, т. 3, Издаталска къща "Фокус", Стара Загора, б.г., с. 84.
  19. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  20. ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  21. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  22. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  23. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  24. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  25. ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 110.
  26. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.681.
Дем Лъгадина (Лангадас)
Лъгадина (Лангадас) | Авги | Агиос Василиос (Свети Васил) | Агиос Хараламбос (Чифлик) | Адам | Аналипси (Корфалу) | Аракли (Ираклио) | Ардамери | Арети (Чернак) | Аскос (Яникия) | Балевец (Колхико) | Богородица (Доркада) | Василуди (Левен) | Вертискос (Берово) | Висока (Оса) | Галини (Кучкар) | Гвоздово (Асирос) | Евангелистрия (Ени Караджали) | Ексамили | Загливери | Зарово (Никополи) | Йеракару | Каваларци (Кавалари) | Каламото (Кари гьол) | Картерес (Караджакьой) | Кидония (Айвалъкдере махала) | Крионери (Граничево) | Лангадикия | Лахна (Лаханас) | Левкохори (Клепе) | Лофискос (Кара Омерли) | Лъгиново (Лагина) | Маврорахи (Отманли махала) | Месокомо (Гирен) | Негован (Ксилополи) | Ново село (Крития) | Пенде Врисес (Хаджи махала) | Петрокераса (Равна) | Полидендри (Джами махала) | Саракина (Саракиново) | Сирачево (Периволаки) | Стефания | Сухо (Сохос) | Хоруда | Хрисавги (Сарияр)

Исторически села: Гнойна (Палеохора) | Тумба
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE&oldid=4579160“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици