Сухозем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сухозем
Общи данни
Население153 души[1] (15 март 2024 г.)
9,78 души/km²
Землище15,741 km²
Надм. височина249 m
Пощ. код4209
Тел. код031706
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ70353
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Калояново
Младен Кичев
(СДС; 2023)
Сухозем в Общомедия

Сухозем е село в Южна България. То се намира в община Калояново, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Самото име на селото подсказва една негова характерна особеност. Земята тук е подчертаното с червено-кафеникъв оттенък, затова повече е подходяща за отглеждане на грозде. Все пак наличието на сравнително добра мрежа от микроязовири спомага за доброто виреене също така и на тютюн, основно от сорта ориенталски.

Сухозем се намира в района на същинска Средна гора, на ок 36 км от Пловдив в посока Карлово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото е намерена римска военна диплома на тракиеца Долес, служил в Сирия по време на управлението на император Веспасиан (69 – 79 г.), което показва наличието на тракийско селище от римско време.

Името на село Сухозем до 1934 година е Куру Химитлии. В 19 век селото има преобладаващо турско население, което през епохата на Възраждането и освободителните войни постепенно го напуска. То основно пребивава по време на кампанията за бране на тютюн.

След 9.09.1944 г. селото се провежда колективизация и се оформя ТКЗС. Сухозем не успява да се възползва от тези промени, за да стане някакъв център.

Настъпилите промени след 10 ноември 1989 г. променят в значителна степен селото. Кретащата до този момент местна икономика се разпада, голяма част от малкото млади хора или емигрират (напр. в съседна Гърция) или се преместват в големите градове. Населението спада рязко (по данни на око), като се обитава от не повече 150 – 180 души.

Растящата в последно време „мода“ за търсене на извънградски къщи от съседен Пловдив, в известна степен почва да променя селото и да подобрява неговия облик, като времето ще покаже колко.


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото има кметски наместник и скромен щат от служители.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 13 май 2002 г. село Сухозем, което е почти изцяло православно, най-сетне се сдобива със свой Божи Храм – новопостроената черква „Света София“ е осветена от митрополит Арсений в присъствието на министър Долорес Арсенова, кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков и инициатора на градежа кмета на община Калояново инж. Александър Абрашев. Сухоземецът Христо Николов е човекът подарил четири икони на църквата. Те са в царския ред на олтара на храма – патрона Света София, Света Богородица майка, Христос и Йоан Кръстител.

През лятото, по време на сезона за бране на тютюн в Селото отсядат и български турци, като религиозните си обреди те извършват в едно от помещенията които им се предоставят за живеене.

На 23 октомври 2004 г. в центъра на селото е открит паметник на 7 българи и един американски офицер, загинали през Втората световна война. Летяща крепост „Бе 17“ на американските военновъздушни сили се връща от мисия над румънския град Плоещ. Ударена от противников самолет американската крепост, изостава от ескадрилата си. От Марино поле са вдигнати да я засекат 4 български изтребителя, които свалят американския самолет. 9 офицери от екипажа се спасяват, но 23-годишният борден инженер Дейвид Кингсли, заедно със седем жители на Сухозем от рода Дуралийски, работещи на полето в местността Алабаир, загиват в пламъците. На откриването на паметника присъстват офицери и ветерани от българските военновъздушни сили и Националната гвардия на щата Орегон, както и американският посланик Джеймс Пардю.

Паметникът е посрещнат със смесени чувства от местното население. Много от местните жители смятат, че на „убийци“ паметници не трябва да се издигат, тъй като самолетът бил бомбардирал Карлово и сухоземци ловили с вили из околностите на селото спасилите се летци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]