Сухопътни войски на България
Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия. Те подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО - както на територията на страната, така и извън нея.
Съдържание |
История [редактиране]
От Освобождението до Втората световна война [редактиране]
Историята на сухопътните войски започва през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаване на Българската земска войска.
През 1885 г. тя защитава Съединението на България. Навеки остават в българската историческа памет боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши.
През Балканската и Междусъюзническата войни сухопътните войски превземат Одрин, самоотвержено се сражават при Люлебургаз, Лозенград, Булаир и завоя на р. Черна.
От Втората световна война до 10 ноември 1989 г. [редактиране]
През Втората световна война България е съюзник (от 1 март 1941 до 9 септември 1944) на Нацистка Германия, но българският цар Борис III никога не изпраща български войски в помощ на Вермахта на Източния фронт или където и да било другаде. На 8 септември 1944 г. войските на 3-ти украински фронт, под командването на маршал Фьодор Толбухин, навлизат на територията на Царство България. На следващия ден идва на власт доминираното от Българската комунистическа партия правителство на Отечествения фронт.
След 9 септември 1944 г. българските воини се сражават заедно със съветските при Белград, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и на много безименни височини. Българските пехотинци посрещат края на Втората световна война във Виена.
Благодарение преди всичко на военното си участие във Втората световна война (9 септември 1944 - 9 май 1945) България успява да намали неблагоприятните последици от участието си преди това във войната (макар и без войски) на страната на победените Сили на Оста. На страната все пак, като бивш техен съюзник и въпреки хилядите жертви на фронта за българската пехота, са наложени репарации, отнемат и се територии, придобити по време на подкрепата на Силите на Оста, най-важната от които е излазът и на Бяло море, дълго време не е приемана (чак до 1955 г.) в новата международна организация ООН.
През периода на управление на Отечествения фронт начело с БКП (9 септември 1944 - 10 ноември 1989) България се счита за най-лоялния съюзник на СССР. По време на Пражката пролет Българската народна армия изпраща войски в Чехословакия в подкрепа на съветските войски.
През 1973 г. се формира Командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части.
След 10 ноември 1989 г. [редактиране]
През 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие - към корпусно-бригадна организация.
На 29 март 2004 г. България става член на НАТО.
Реформата за оптимизация и модернизация на войските и силите продължава. През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно играждане и преструктуриране на БА до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски, закрити са Командването на ОС, Командване „Изток“, Командване „Запад“ и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски.
Мисии на Българската армия зад граница [редактиране]
| държава | операция | организация | период | военнослужещи | жертви |
|---|---|---|---|---|---|
| Камбоджа | мироопазваща | UNTAC | 4.V.1992-27.XI.1993 | 850 български военнослужещи 34 военни наблюдатели |
11 |
| Ангола | наблюдателна | UNOMA | II.1995-V.2000 | 48 български офицери - военни наблюдатели | |
| Таджикистан | наблюдателна | UNMOT | II.1995-V.2000 | 27 български офицери - военни наблюдатели | |
| Босна и Херцеговина | мироопазваща | UNMIBH (ООН), SFOR (НАТО) и EUFOR (ЕС) | VI.1997- | 40 военнослужещи- 1 инженерен взвод 1 транспортен взвод 1 механизиран взвод 1 охранителна рота |
|
| Хърватия | разминиране | ОССЕ | IX.1999-IV.2001 | български офицери | |
| Етиопия и Еритрея | мироопазваща | UNMEE | II.2001-2004 | 11 военнослужещи | |
| Босна | Алтеа | ЕС | |||
| Косово | строително-възстановителна | UNMIK (UN) и KFOR (NATO) | 2000 | 1 инженерно-строителен взвод | |
| Република Македония | хуманитарна (БА изгражда военнополева поликлиника в бежанския лагер "Радуша" и осигурява 100 полеви кухни за другите бежански лагери) | 1999 | |||
| Афганистан | поддържане на сигурността | ISAF (ООН/НАТО) | 20.XII.2001-досега | 610 души (към март 2009) механизиран взвод медицински персонал военна полиция контраразузнавателна група инструктори за афганистанската армия Български военни ръководят и охраняват летището в Кабул |
|
| Ирак | поддържане на сигурността | VIII.2003-2008 | 13 |
Части и съединения [редактиране]
- Командване на Сухопътни войски - София
- 2-а "тунджанска" механизирана бригада - Стара Загора, Хасково, Ямбол, Шумен
- 61-ва Стрямска механизирана бригада - Карлово, Казанлък, Плевен
- 68-и полк за Специални операции - Пловдив, Смолян
- 1-ви Батальон Специални войски - Пловдив
- 2-ри Батальон Специални войски - Пловдив
- 3-ти Тренировъчен батальон Специални войски
- 101-ви Планински батальон - Смолян
- 110-и логистичeн полк- Пловдив
- 78-и батальон за гражданско-военно сътрудничество, географско осигуряване и психологически операции - София
- 55-и инженерен полк - Белене, Стара Загора, Пловдив
- 4-и артилерийски полк - Асеновград, Ямбол
- 1-и разузнавателен батальон - Свобода
- 38-и батальон за ЯХБЗ - Мусачево
- Център за подготовка на специалисти - Сливен
- Полеви учебни полигони: Корен и Ново село
- гарнизонни учебни центрове и по-малки по мащаб полигони
- поделения за бойна и логистична поддръжка
