Сухопътни войски на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бойно знаме на българските сухопътните войски

Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия. Те подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за развръщане и участие в пълния спектър операции в системата на колективната отбрана на НАТО - както на територията на страната, така и извън нея.

Сухопътните войски към 2010г. са били с численост 21 000 души, според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 14 310 и да разполагат общо със 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва реформа, която намалява броя не техническите единици - към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки. [1]

История[редактиране | edit source]

От Освобождението до Втората световна война[редактиране | edit source]

Историята на сухопътните войски започва през 1878 г. с обнародването на указа на княз Александър Дондуков за създаване на Българската земска войска.

През 1885 г. тя защитава Съединението на България. Навеки остават в българската историческа памет боевете при Видин, Гургулят, Сливница и Три уши.

През Балканската и Междусъюзническата войни сухопътните войски превземат Одрин, самоотвержено се сражават при Люлебургаз, Лозенград, Булаир и завоя на р. Черна.

От Втората световна война до 10 ноември 1989 г.[редактиране | edit source]

През Втората световна война България е съюзник (от 1 март 1941 до 9 септември 1944) на Нацистка Германия, но българският цар Борис III никога не изпраща български войски в помощ на Вермахта на Източния фронт или където и да било другаде. На 8 септември 1944 г. войските на 3-ти украински фронт, под командването на маршал Фьодор Толбухин, навлизат на територията на Царство България. На следващия ден идва на власт доминираното от Българската комунистическа партия правителство на Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. българските воини се сражават заедно със съветските при Белград, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и на много безименни височини. Българските пехотинци посрещат края на Втората световна война във Виена.

Благодарение преди всичко на военното си участие във Втората световна война (9 септември 1944 - 9 май 1945) България успява да намали неблагоприятните последици от участието си преди това във войната (макар и без войски) на страната на победените Сили на Оста. На страната все пак, като бивш техен съюзник и въпреки хилядите жертви на фронта за българската пехота, са наложени репарации, отнемат и се територии, придобити по време на подкрепата на Силите на Оста, най-важната от които е излазът и на Бяло море, дълго време не е приемана (чак до 1955 г.) в новата международна организация ООН.

През периода на управление на Отечествения фронт начело с БКП (9 септември 1944 - 10 ноември 1989) България се счита за най-лоялния съюзник на СССР. По време на Пражката пролет Българската народна армия изпраща войски в Чехословакия в подкрепа на съветските войски.

През 1973 г. се формира Командване на Сухопътните войски, на което се вменява ръководството на подготовката, окомплектоването и развитието на сухопътните обединения, съединения и части.

След 10 ноември 1989 г.[редактиране | edit source]

През 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски, като постепенно структурите на войските и силите преминават от армейско-дивизионна организация към корпусно-дивизионна и впоследствие - към корпусно-бригадна организация.

На 29 март 2004 г. България става член на НАТО.

Реформата за оптимизация и модернизация на войските и силите продължава. През юни 2006 г., в изпълнение на Плана за организационно играждане и преструктуриране на БА до 2015 г., Главният щаб на Сухопътните войски се реорганизира в Щаб на Сухопътните войски, закрити са Командването на ОС, Командване „Изток“, Командване „Запад“ и Командването на Силите за специални операции. Съединенията и частите преминават на пряко подчинение на Щаба на Сухопътните войски.

Мисии на Българската армия зад граница[редактиране | edit source]

държава операция организация период военнослужещи жертви
Камбоджа мироопазваща UNTAC 4.V.1992-27.XI.1993 850 български военнослужещи
34 военни наблюдатели
11
Ангола наблюдателна UNOMA II.1995-V.2000 48 български офицери - военни наблюдатели
Таджикистан наблюдателна UNMOT II.1995-V.2000 27 български офицери - военни наблюдатели
Босна и Херцеговина мироопазваща UNMIBH (ООН), SFOR (НАТО) и EUFOR (ЕС) VI.1997- 40 военнослужещи-
1 инженерен взвод
1 транспортен взвод
1 механизиран взвод
1 охранителна рота
Хърватия разминиране ОССЕ IX.1999-IV.2001 български офицери
Етиопия и Еритрея мироопазваща UNMEE II.2001-2004 11 военнослужещи
Босна Алтеа ЕС
Косово строително-възстановителна UNMIK (UN) и KFOR (NATO) 2000 1 инженерно-строителен взвод
Република Македония хуманитарна (БА изгражда военнополева поликлиника в бежанския лагер "Радуша" и осигурява 100 полеви кухни за другите бежански лагери) 1999
Афганистан поддържане на сигурността ISAF (ООН/НАТО) 20.XII.2001-досега 610 души (към март 2009)
механизиран взвод
медицински персонал
военна полиция
контраразузнавателна група
инструктори за афганистанската армия
Български военни ръководят и охраняват летището в Кабул
Ирак поддържане на сигурността VIII.2003-2008 13

Части и съединения[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.econ.bg/law86424/enactments/article126777.html