Сферична координатна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сферични координати (r, θ, φ) с означения по международния стандарт ISO/IEC 80000: радиус-вектор r, зенитен ъгъл θ (тита) и азимут φ (фи). Вместо r, може да се ползва символа ρ (ро).
Сферични координати (r, θ, φ) с означения в някои математически източници: радиус-вектор r, азимут θ, и полярен ъгъл φ. Значенията на θ и φ са разменени спрямо международния стандарт ISO/IEC 80000.

Сферична координатна система в математиката и физиката се нарича координатна система за определяне на положението на точка в тримерно пространство с една линейна и две ъглови координати.

Положението на точката се представя с тройка сферични координати , където  е разстоянието на точката от координатното начало (наричано още радиус-вектор или полярен радиус на точката),  е нейният хоризонтален ъгъл (азимут), а е нейният вертикален или зенитен ъгъл (наричан още полярен ъгъл или ъгъл на инклинация).

В почти всички научни направления (физика, електродинамика, антенно-фидерна техника, радиолокация, астрономия, география, геодезия) е приет международният стандарт ISO/IEC 80000 за обозначаване на азимута с и зенитния ъгъл с . В някои математически източници е обратно: азимутът се обозначава с , а зенитният ъгъл с , което трябва да се има предвид при ползване на различни източници. [1]

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

За дефиниция на сферична координатна система се избира някаква равнина, обозначена с или , и перпендикулярна на нея ос , която пресича равнината в координатното начало . Върху равнината се избира лъч с начало , който определя референтния вектор за измерване на азимута (оста ). Най-често основната равнина е хоризонтална, а оста е вертикална и се нарича „полярна ос“, по аналогия с оста на въртене на земното кълбо, минаваща през полюсите.

Сферичните координати на точка се дефинират като:

  •  – разстояние от координатното начало до точката на наблюдение или радиус-вектор на точката.
  •  – вертикален ъгъл между полярната ос и радиус-вектора на точката .
  •  – хоризонтален ъгъл между отправната ос и проекцията на радиус-вектора на точката върху равнината .

Ъгълът, допълващ зенитния ъгъл до 90° се нарича ъгъл на място, ъгъл на възвишение или елевация:

Ъглите и са неопределени при , а е неопределен при (при или ).

Знакът за азимут се определя от предварително дефинирана положителна посока на въртене спрямо оста . [1]

Мерни единици[редактиране | редактиране на кода]

Ъглите се измерват в градуси (°) или радиани (rad), където [rad]. Мерки на ъгли в градуси се използват най-често в географията, астрономията и инженерните науки. В теоретичната физика и математиката се предпочитат мерки в радиани. Мерната единица за полярен радиус r се определя при дефиницията на координатната система. [1]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

При дефиницията на координатната система се поставят гранични стойности за ъглите и . Обичайно и (в радиани: и ). Предпочитаните граници в географските координатни системи са и . [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]