Съботско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСъботско
Αριδαία
Центърът на града
Центърът на града
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Съботско
Съботско на картата на Гърция
Dimos Almopias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Съботско
Съботско на картата на дем Мъглен и област Централна Македония
Координати: 40°58′23.16″ с. ш. 22°03′23.04″ и. д. / 40.9731° с. ш. 22.0564° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Население 5600 (2001)
Надм. височина 98 m
Пощ. код 584 00
Тел. код 23840-2

Съботско (изписване до 1945 година Сѫботско, на гръцки: Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко,[1] до 1951 Αρδέα, Ардеа[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География[редактиране | edit source]

Съботско е разположен в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 20 километра северно от град Воден (Едеса) и има население от 5600 души (2001).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо.

В 19 век Съботско е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Каботско (Kabotsko) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 204 жители българи и 503 жители помаци.[3] Според Стефан Веркович към края на 19 век Съботско (Субоско) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 467 души и 134 домакинства.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сѫботско е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 460 българи християни и 800 българи мохамедани.[5]

В 1890 година в Съботско е открито българско училище, което към 1909 година е класно.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суботско (Soubotsko) има 656 българи екзархисти и в селото има българско училище.[7] В 1906 година градецът е издигнат в казалийски център на каза Караджаоваси. В 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.[6] По-късно учител в Съботско е Аврам Шиленгов.[8]

До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[6] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[9]

По време на Балканската война 2 души от Съботско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] През Балканската война Съботско е заето от българска военна част, която след боевете при Нигрита е нападната от гръцки части и дава жертви убити и ранени. За разследване на инцидента е създадена анкетна комисия[11]. Екзархийският архиерейски наместник Никола Шкутов е арестуван и затворен в Берския затвор[12].

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война Съботско остава в Гърция. Част от българското му население се изселва в България и на негово място в 1922 - 1924 са настанени гърци бежанци.[13] В 1928 година Съботско е смесено местно-бежанско селище с 204 семейства и 840 жители бежанци.[14]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Съботско
Никодим Царкняс на среща с деца бежанци в Съботско.
  • Гърция Андонис Мину (р.1958), гръцки футболист
  • Гърция Василиос Целепис (Βασίλειος Τσελέπης), гръцки андартски деец, четник[15]
  • България Иван Пецов (Пацев, Пецев, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 2 рота на 15 щипска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[16]
  • България Иван Ристов (Ричков, 1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[17]
  • Гърция Йоанис Маврудис (Ιωάννης Μαυρουδής), гръцки андартски деец, агент от трети ред под командването на А. Минипулос, с който участва и в Балканската война[15]
  • Гърция Йоанис Папайоану (Ιωάννης Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, четник[15]
  • Гърция Република Македония Никодим Царкняс (р.1942), гръцки монах с македонско национално съзнание
  • Гърция Христос Петкос (Χρήστος Πέτκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник в гръцката болница във Воден, охрана заедно с баща си и братята си[15]
Починали в Съботско
  • България Иван Попандонов (? - 1905), български духовник, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σούμποσκον -- Αρδέα
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αρδέα -- Αριδαία
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  5. Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
  6. а б в Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември, 1937, стр. 2.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  8. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 429.
  9. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември, 1937, стр. 3.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  11. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.161-162
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185
  13. Дем Мъглен
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 121.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 569.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 596.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.