Съветска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимално разширение на съветското влияние в света, след Кубинската революция от 1959 г. и преди китайско-съветския разкол от 1961 г.

Съветска империя е термин в антисъветизма за съветското влияние над редица по-малки страни, които формално са независими, но могат да бъдат обект на военна намеса в случай, че опитат да напуснат съветската сфера на влияние (виж: Унгарско въстание и Пражка пролет).

Въпреки че Съветският съюз не е управляван от император и се обявява за антиимпериалистическа държава, някои негови критици твърдят[1][2], че проявява тенденции, присъщи за империя. Според учени Съветският съюз е хибрид, съдържащ елементи, които са общи за всички многонационални империи и държави. Твърди се също, че СССР практикува колониализъм както други империалистически сили.

„Империята“ съществува от създаването на Народна република Монголия през 1924 г., разширява се след присъединяването на 3-те балтийски държави Естония, Латвия и Литва през юни 1940 г. и след Втората световна война и съществува до разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. Някои държави остават комунистически и до днес – Китай, Лаос, Виетнам и Куба. [3]

Влияние[редактиране | edit source]

СССР е в червено, страните в розово са негови сателити. Албания (в оранжево) е съветски съюзник до 1960 г., а Югославия (в тъмно сиво) - до 1948 г.
  • Flag of the Soviet Union.svg СССР и неговите сателитни държави [4][5]

Тези страни са най-близките съюзници на Съветския съюз. Те са членове на Съвета за икономическа взаимопомощ - оглавяванa от СССР икономическа общност, основана през 1949 г. В допълнение тези от тях, които са разположени в Източна Европа, са част от Организацията на Варшавския договор. Те понякога са наричани Източен блок и често са считани като сателитни на СССР държави.

  • Flag of North Korea.svg Северна Корея е съветски съюзник[6], но винаги е следвала силно изолационна външна политика и поради това не е част от Съвета за икономическа взаимопомощ или друга международна организация на социалистическите страни.

Съветско влияние в Третия свят[редактиране | edit source]

Държави, които са с прокомунистически правителства (в червено), и държави, които СССР счита, че са по "пътя към социализма" (в оранжево). Не всички страни в червено остават съветски съюзници

Голям брой страни в Третия свят са с просъветски правителства по време на Студената война. В политическата терминология на Съветския съюз те са "страни, които се движат по социалистически път на развитие", за разлика от по-напредналите "страни на развития социализъм", които са разположени предимно в Източна Европа, но включват и Виетнам и Куба.

Повечето от тях получават някаква помощ, независимо дали военна или икономическа, от Съветския съюз и са под влияние от него в различна степен. Понякога тяхната подкрепа за Съветския съюз спира по различни причини - в някои случаи просъветското правителство губи властта, а в други просъветските войски биват свалени от военни преврати, подкрепяни от САЩ (като в Чили и Бразилия), а случва се и просъветски войски да получат военна помощ от СССР (като Виетнам) или същото това правителство остава на власт, но променя отношенията си със Съветския съюз.

Някои от тези страни не са социалистически. Те са в курсив.

Социалистически страни, опозиционни на СССР[редактиране | edit source]

Някои социалистически страни са открито против Съветския съюз и много от неговите политики. Въпреки че техните форми на управление може да са подобни, те са напълно суверенни от СССР и провеждат с него само формални връзки. Отношенията често са напрегнати, понякога дори до точка на въоръжен конфликт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Beissinger, Mark R. 2006 "Soviet Empire as 'Family Resemblance,'" Slavic Review, 65 (2) 294-303; Dave, Bhavna. 2007 Kazakhstan: Ethnicity, language and power. Abingdon, New York: Routledge.
  2. http://www.jstor.org/pss/20031013 Foreign Affairs, Vol. 32, No. 1, Oct., 1953 - Soviet Colonialism In Central Asia by Sir Olaf Caroe
  3. Soviet Colonialism in Central Asia. // Foreign Affairs 32 (1). 1953. с. 135–144.
  4. Cornis-Pope, Marcel. History of the Literary Cultures of East-Central Europe: Junctures and disjunctures in the 19th and 20th centuries. John Benjamins, 2004. ISBN 978-90-272-3452-0. с. 29.
  5. Dawson, Andrew H.. Planning in Eastern Europe. Routledge, 1986. ISBN 978-0-7099-0863-0. с. 295.
  6. Shin, Gi-Wook. Ethnic nationalism in Korea: genealogy, politics, and legacy. Stanford University Press, 2006. ISBN 978-0-8047-5408-8. с. 94.

Вижте също[редактиране | edit source]