Съветско-финландска война (1941-1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съветско-финландска война (1941-1944)
Конфликт: Втора световна война
StuG III Ausf. G.jpg
Финландски танкови войски в Карелия
Период 25 юни 1941 - 19 септември 1944
Място Финландия, Република Карелия, Ленинградска област, Мурманска област и Вологодска област
Резултат Победа на СССР. Завършва с Московското примирие на 19 септември 1944
Воюващи страни
Flag of the Soviet Union.svg СССР Финландия Финландия
Командири
Flag of the Soviet Union.svg Кирил Мерецков
Flag of the Soviet Union.svg Леонид Говоров
Финландия Карл-Густав Манерхейм
Сили
1,5 милиона 530 хиляди[1]
Жертви и загуби
200,000 загинали или изчезнали
385,000 ранени
190,000 хоспитализирани по болест
64,000 пленени[1]
58,715 загинали или изчезнали
158,000 ранени
1,500 загинали цивилни[2]

Съветско-финландската война (1941—1944) или Карелската кампания е наименованието на бойните действия между финландските и съветските войски на източния фронт през Втората световна война.

Във финландската история за име на тези военни действия най-често се използва «Война-продължение» (на финландски: jatkosota), в смисъл продължение на Зимната война от 19391940 г., като опит да се придаде самостоятелен характер на тази война, и дистанциране от нападението на Германия и нейните съюзници срещу СССР. В руската и съветската история този конфликт не се разглежда като отделна война, а като един от театрите на военните действия през Великата Отечествена война. По аналогичен начин Германия разглежда своите операции в района като съставна част от Втората световна война.

Предварителни действия[редактиране | edit source]

Балансиране между СССР и Германия[редактиране | edit source]

Московският мирен договор от 12 март 1940 г., слагащ край на Зимната война, е приеман от финландците като крайно несправедлив[3]: Финландия губи голяма част от Виипурската провинция (на финландски:Viipurin lääni, неофициално наричана в Руската империя «Стара Финландия»), територии, където в ранното средновековие са обитавали основно фино-угорските племена[4][5][6] С тази загуба Финландия губи една пета от своята промишленост и около 11% от годната за селскостопанска обработка земя. 12% от населението или около 400 хиляди човека им се налага да се преселят от отстъпените на СССР територии. Полуостров Ханко е отдаден под аренда на СССР за военна база. По този начин Финландия успява да съхрани своята независимост и да предотврати окупация от страна на Съветския съюз[7].

Въпреки подписването на мирен договор с СССР, военното положение е запазено поради разрастващата се Втора световна война в Европа, сложната ситуация с продоволствията и отслабената финландска армия. Страховете за повторна агресия от страна на СССР карат Финландия да започне превъоръжаване на армията и укрепване на новите, следвоенни граници (Линия Салпа). Делът на военните разходи в бюджета за 1940 г. нараства до 45%.

През периода април-юни 1940 г. Германия окупира Норвегия. В резултат Финландия губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи в следствие от Зимната война, води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от Швеция, a друга част от СССР, които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияние[8] на Финландия.

Германската окупация на Норвегия прекъсва преките отношения на Финландия с Англия и Франция. През май 1940 г. Финландия поема курс за възстановяване на добрите отношения с Германия.[9] На пресата е наложена цензура на критиката по отношение на действията на нацистка Германия. След падането на Франция през юни 1940 г. цензурата се усилва.

В периода 14-16 юни 1940 година СССР поставя ултиматуми на Литва, Латвия и Естония. В резултат на приемането им правителствата на тези страни са сменени, а самите страни са окупирани от съветските войски. След известно време СССР изисква от Финландия концесиите върху никеловите рудници в Печенга (по това време Петсамо). В действителност те искат национализацията им от обработващата ги английска компания и изтегляне на военните части от Аландските острови.

На 8 юли след като Швеция подписва с Германия договор за преминаване на войски, СССР изисква от Финландия аналогични права за преминаване до съветската база на полуостров Ханко. Правата за преминаване на войски са предоставени на 6 септември, на 11 октомври е постигнато съгласие за демилитаризацията на Аландските острови, но преговорите, свързани с Печенга, се проточват. СССР изискват и промени относно вътрешната политика на Финландия, например оставката на Вайно Таннер[10] - лидер на финландските социалдемократи, привърженик на парламентаризма и противник на революционните методи за борба[11].

През това време по заповед на Адолф Хитлер започва разработката на план за нападение на СССР и Финландия придобива интерес за Германия като база за разполагане на войски, операции и като възможен съюзник във войната срещу СССР. В началото на август 1940 г. немското правителство премахва ембаргото за доставка на оръжия за Финландия. Започват преговори за предоставяне на Германия на права за преминаване на войски през територията на страната (аналогични с предоставените на СССР) в замяна на доставки от оръжия и военни материали. За Германия тези действия са в пряко нарушение на пакта Рибентроп-Молотов, а за Финландия на Московския мирен договор.

По пътя на войната[редактиране | edit source]

Преговорите между СССР и Финландия за Петсамо продължават повече от 6 месеца, когато през януари 1941 г. съветското Министерство на външните работи заявява, че решението трябва да се постигне по оперативен път. В този ден СССР прекратява доставките на зърно за Финландия. На 18 януари посолството на СССР във Финландия бива отзовано, а в съветските радиопредавания започват нападки срещу Финландия. През това време Хитлер издава заповед немските войски в Норвегия, в случай на нападение на СССР над Финландия, незабавно да окупират Петсамо.

Пролетта на 1941 г. Финландия съвместно с Германия провежда редица срещи, свързани с воденето на съвместни бойни действия срещу СССР. Финландия изказва готовност да се присъедини към Германия с нейната война против СССР при спазване на няколко условия:

  • гарантиране независимостта на Финландия;
  • връщане на границите със СССР до довоенното (или по-добро) състояние;
  • продължение на доставките с продоволствия;
  • Финландия да не се проявява като агресор, тя ще се включи във войната едва след нападение от страна на СССР.

През юни в Петсамо започва пристигането на немски войски участващи в операция Барбароса. На 18 юни във Финландия започва тайна мобилизация. На 20 юни приключва предвижването на финландските войски към съветски-финландската граница, а правителството на Финландия издава заповед за евакуацията на 45000 човека, които живеят в пограничните територии. На 21 юни началникът на финландския генерален щаб Ерик Хейнрикс, получава официално съобщение от немските си колеги за започващата атака срещу СССР.

Разположение на силите[редактиране | edit source]

Финландия[редактиране | edit source]

  • Югоизточната армия с командващ Ерик Хейнрикс е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 6 дивизии и 1 бригада. Нейната цел е превземането на Карелския провлак и възстановяване на границата на страната от 1939 година.
  • Карелска армия с командващ Карл Леннарт Ойсч. В нейния състав влизат 5 дивизии и 3 бригади. Нейната задача е овладяване на Източна Карелия и настъпление в посока Петрозаводск и Олонец.
  • Финландските военновъздушни сили наброявали около 300 самолета.

СССР[редактиране | edit source]

На 24 юни 1941 бива създаден Северния фронт, за отбрана на Карелия и полярните територии, на 23 август той бива разделен на Карелски и Ленинградски фронт.

  • 23-а армия от Ленинградския фронт е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 7 дивизии (от тях 3 танкови и моторизирани).
  • 7-а армия от Карелския фронт е разположена в източна Карелия. В нейния състав слизат 4 дивизии.
  • Военновъздушните сили на Северния фронт наброяват около 700 самолета.

Начало на войната[редактиране | edit source]

Разположение на финландските, немските и съветските войски в началото на войната.

Операция Барбароса започва вечерта на 21 юни в северно Балтийско море, когато немските ескадрени миноносци, разположени в финландските пристанища, поставят две големи минни полета във Финландския залив[12]. Тези минни полета успяват да ограничат действията на Балтийския флот до източните части на финландския залив. По-късно същата вечер немски бомбардировачи прелитат над Финландския залив и минират пристанището на Ленинград и река Нева. По обратния път самолетите презареждат на едно от финландските летища.

На сутринта на 22 юни финландската армия окупира Аланд. Персоналът на съветското консулство в Аланд (31 души) е арестувано, което е грубо нарушение на статуса на дипломатическите представители. Предприетата атака със съветски бомбардировачи срещу финландски кораби е неуспешна.[13]

Сутринта на 22 юни немските войски, разквартирувани в Норвегия, започват предвижване към съветско-финландската граница в района на Петсамо. Финландия не позволява пряко немско нападения от своята територия, затова немските части в Петсамо и Сала са принудени да се въздържат от атаки през границата. Случват се епизодични престрелки между съветски и финландски граничари, но като цяло по съветско-финландската граница се запазва спокойна обстановка.

Рано на 22 юни бомбардировачи на Луфтвафе използват финландските летища като база за презареждане преди завръщането им в Германия. През този ден два хидропланa оставят 16 финландски диверсанта, облечени в немски униформи, в близост до шлюза на Беломорско-Балтийския канал. Целта им е да взривят шлюза, но поради силната охрана това не им се удава.

През този ден три финландски подводници поставят мини по естонското крайбрежие, а техните командири имат заповед да атакуват съветските кораби в случай на среща.

На 23 юни Молотов привиква при себе си финландския посланик. Молотов изисква от Финландия твърдо отговор за нейната позиция - ще приеме ли тя страната на Германия или ще се придържа към неутралитет. Желае ли Финландия да има сред враговете си Съветския съюз с неговото двестамилионно население, а вероятно и Англия? Молотов обвинява Финландия за бомбардировките над Ханко и полетите над Ленинград. Посланикът отказва да обяснява действията на Финландия.

На 24 юни главнокомандващият сухопътните войски на Германия дава инструкции на представителите на немското командване на служба във финландската армия, които гласят, че Финландия трябва да се поготви за начало на операции в източната част на Лодожкото езеро.[14]

В ранното утро на 25 юни съветското командване решава да нанесе масиран авиоудар срещу 18 летища във Финландия с участието на около 460 самолета. На 25 юни е свикана сесия на финландския парламент, на който според мемоарите на Манерхейм министър-председателя Рангел е трябвало да направи изявление, свързано със запазването на неутралитета на Финландия в съветско-германския конфликт, но съветските бомбардировки го принуждават да обяви, че Финландия отново се намира в състояние на война със СССР.[15]

Финландското настъпление през 1941 година[редактиране | edit source]

Граница на максимално настъпление на финландската армия по време на войната. На картата са показани границите преди и след Зимната война.

В периода юли-август 1941 г. финландската армия в течение на редица операции окупира всички територии, отстъпени на СССР след края на Зимната война, което се смята от финландците като напълно оправдани действия за връщане на неотдавна загубените територии. В същото време Манерхейм заявява, че ... през 1918 година обещах на финландците и жителите на източна Карелия, че няма да прибера меча си в ножницата, докато Финландия и източна Карелия не бъдат освободени.[16] Подобни публични изявления за планове за окупиране на територии (източна Карелия), които никога не са принадлежали на Финландия (въпреки сходните етнически корени), се приема във Финландия като сигнал за агресивния характер на войната.

На 26 юни финландска канонерска лодка напада и потапя ТЩ-283.[17] На 31 август финландците достигат старата съветско-финландска граница до Ленинград, там те затварят кръга на обсадата на града от север. Блокадата на Ленинград продължава 900 дни и довежда до гибелта, по различни данни, на между 400 хиляди и 1 милион човека, сред които преобладаващото мнозинство (97 %) умира от глад.

В този ден Манерхайм дава заповед на войските разположени в Карелския провлак да преминат в отбрана по линията на старата съветско-финландска граница.

  • Съгласно мемоарите на Манерхайм, финландското правителство в този момент не е било единно по повод пресичането на старата съветско-финландска граница, на което особено силно се противопоставят социалдемократите. Безопасността на Ленинград е била основния мотив на СССР за започване на Зимната война и пресичането би означавало косвено признание на техните опасения.[15]
  • В допълнение, както отбелязва А. Б. Широкорад[18], продължението на настъплението в посока Ленинград би означавало атака срещу добре подготвени укрепления, Карелски упреления, за което финландците не са готови.

Съветското командване бързо почувствало отслабването на натиска във финландския участък и на 5 септември изтегля 2 дивизии отбраняващи Карелския провлак, и ги изпраща на юг срещу немците.

На 4 септември финландската армия започва операция за окупация на източна Карелия, и в утрото на 7 септември предните части на финландската армия достигат река Свир. На 1 октомври съветските части напускат град Петрозаводск. В началото на декември финландците достигат и прекъсват Беломорско-Балтийския канал.

Немските войски в полярната област правят опит да превземат Мурманск и да прекъснат Мурманската железопътна линия, но той се проваля заради липсата на опит на немците с войната в арктични условия и слабото планиране на операцията.

В края на 1941 година линията на съветско-финландския фронт се стабилизира и запазва своя вид до лятото на 1944 година.

Политически събития през 1941-1943 година[редактиране | edit source]

Немски войници в Рованиеми, 1942 г.

В края на август 1941 година финландските войски достигат старата граница по цялото и протежение. Пресичането на границата през септември води до противоречия в армията, правителството, парламента и обществото.[19]

Влошават се международните отношения, особено с Великобритания и Швеция, чиито правителства през май-юни получават уверения от Витинг (министър на Министерството на външните работи), че Финландия няма никакви планове за съвместни действия с Германия в тяхната военна кампания. Всички приготовления са описани като чисто отбранителни.

През юли Англия започва блокада на Финландия. На 31 юли британските военновъздушни сили бомбардират немските войски в сектора Петсамо[20]

11 септември Витинг информира посланика на САЩ във Финландия Артур Шенфийлд, че настъплението на Карелския провлак е прекратено при достигане на старата (до Зимната война) граница и че при никакви обстоятелства Финландия няма да приема участие в атаките срещу Ленинград, а ще поддържа статична отбрана в очакване на политическо решение на конфликта. Витинг обръща внимание на Шенфийлд, че Германия не трябва да узнава за този разговор.

22 септември британското правителство под заплахата от война изисква от правителството на Финландия да се изгонят всички немски войски от нейната територия и да финландската войска да се изтегли от източна Карелия до границата от 1939 година. Войната бива обявена на 5 декември, а от британските колонии на 6 декември 1941 година.

В края на 1941 г. фронтовата линия се стабилизира. Немските неуспехи при Москва показват на финландците, че тази война няма да завърши скоро, което води до спад в морала на армията. Освен това излизането от войната посредством мир с СССР не е било възможно, тъй като това би довело до изостряне на отношенията с Германия и възможна окупация на Финландия. Финландия провежда частична демобилизация на армията и преминава в отбрана на фронтовата линия.

Финландия започва активни опити за сключване на мир през февруари 1943 година, след поражението на немците при битката при Сталинград. На 2 февруари капитулират остатъците на 6-а немска армия и на 9 февруари висшето ръководство на Финландия организира тайно заседание на парламента, на което бива заявено:

"Силите на немците безспорно започват да се изчерпват... през зимата Германия и нейните съюзници губят близо 60 дивизии. Едва ли ще успеят да попълнят тези загуби. Съдбата на нашата страна до този момент бе свързана с победата на германските оръжия, но във връзка с текущата ситуация е по-добре да приемем възможността, че ще бъдем принудени да подпишем мирен договор с Москва. В момента Финландия няма свобода за определяне на собствена външнополитическа линия и затова е длъжна да продължи борбата."[21]

Последователност на събитията във Финландия до края на 1943 година:

  • 15 февруари социалдемократите излизат със заявление, в което се акцентира, че Финландия има право да излезе от войната в момент, който сметне за желан и възможен.
  • 20 март Министерството на външните работи на САЩ официално предлага своята помощ за изход на Финландия от войната. Предложението е отхвърлено преждевременно.
  • През март Германия изисква от Финландия да подпише официален договор за военен съюз с Германия, под заплаха прекъсване на доставките с оръжия и продоволствия. Финландците отказват, след което бива отзован немския посланик във Финландия.
  • В началото на юни Германия прекратява доставките, но това не променя позицията на финландците. Доставките са възобновени в края на месеца без каквито и да било условия.
  • В края на юни по инициатива на Манерхайм бива разпуснат финландския СС батальон, сформиран от доброволци през пролетта на 1941 година (участва в боевете срещу СССР в състава на 5-a танкова СС дивизия Викинг).
  • През юли започват контакти на Финландия с СССР чрез съветското посолство в Швеция (оглавявано през това време от Александра Колонтай).
  • Есента на 1943 година 33 души, сред които известни граждани на Финландия, сред тях няколко депутати от парламента, изпращат на президента писмо с молба правителството да вземе мерки за сключване на мир. Писмото известно като Обръщение трийсет и три е публикувано в шведската преса.
  • В началото на ноември социалдемократическата партия излиза с ново заявление, където подчертават правото на Финландия да излезе от войната по свое желание, но и отбелязват, че съответните стъпки трябва да бъдат предприети без отлагане.

Съветското настъпление през лятото на 1944 година и излизането на Финландия от войната[редактиране | edit source]

Политически събития януари-май 1944 година[редактиране | edit source]

Маршал Манерхайм и президентът Рюти инспектират войската в Енсо (днес Светогорск). 4 юни 1944 г.
  • През януари-февруари СССР провежда успешни операции за пълно премахване блокадата на Ленинград.
  • През февруари съветската авиация с голям обсег предприема три масирани бомбардировки над Хелзинки (нощта на 6/7, 16/17, 26/27 февруари, повече от 6000 излитания). Пораженията са малки - в рамките на града падат едва 5% от хвърлените бомби.[22][23]
  • 16 март президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт публично изказва желанието си Финландия да излезе от войната.
  • 20 март немските войски окупират Унгария, след като тя започва да проверява с западните държави възможностите за сключване на мир.[24]
  • 1 април с завръщането на финландската делегация от Москва, стават известни условията на съветското правителство:

Пречка се оказва въпроса за репарациите - след спешно проведен анализ за възможностите на финландската икономика, размера и срока удовлетворяването на репарациите се признава за непостижимо.

Съветското настъпление[редактиране | edit source]

На 9 юни започва Виборгско-Петрозаводската операция. Съветската войска с използване на голям брой артилерия, авиация и танкове, а също и активна поддръжка от страна на Балтийския флот, пробива една след друга защитни линии на финландците в Карелския провлак и на 20 юни започва атака на Виборг.

Финската войска се оттегля на третата отбранителна линия Виборг-Купарсари-Тайпале (известна като линия ВКТ) и там с всички докарани подкрепления от източна Карелия успяват да организират силна отбрана. Това отслабва частите разположени в източна Карелия, където на 21 юни съветските войски минават в настъпление и на 28 юни освобождават Петрозаводск.

19 юни маршал Манерхейм се обръща към войските и ги призовава да удържат третата отбранителна линия. Пробив в тези позиции, - подчертава той, - може значително да отслаби нашите възможности за отбрана.

През целия период на съветското настъпление Финландия силно се нуждае от ефективни противотанкови средства срещу съветските танкове. Такива средства може да предостави Германия, която в замяна иска Финландия да подпише договор, че няма да сключва мир със СССР. С тази мисия на 22 юни в Хелзинки идва министъра на външните работи на Германия Йоаким фон Рибентроп.

Вечерта на 23 юни, докато Рибентроп е все още в Хелзинки, финландското правителство получава от съветското правителство чрез Стокхолм записка със следното съдържание:

Тъй като финландците няколко пъти ни мамят, искаме правителството на Финландия да ни осигури изявление подписано от президента и министъра на външните работи, че Финландия е готова да се предаде и да се обърне към съветското правителство с молба за мир. Ако получи от правителството на Финландия тази информация, Москва е готова да приеме финландската делегация.

Ръководството на Финландия е изправено пред избор - необходимост от това да избере да се предаде безусловно на СССР, или да подпише съюз с Германия, което би увеличило шансовете за създаване на предпоставки за сключване на приемлив мир без условия.[25] Въпреки това финландците не желаят да се обвързват с Германия.

Този проблем в решен от подписаното от президента на Финландия Ристо Рюти писмо, в което е написано, че нито той, нито неговото правителство няма да действа в посока на сключването на мир, който не би одобрила Германия. На 26 юни 1944 година президентът лично подписва това изявление.

На фронта от 20 до 24 юни съветските войски неуспешно се опитват да пробият линията ВКТ. В процеса на тези атаки се разкрива слабо място в отбраната - в близост до селището Тали, където местността е подходяща за използване на танкове. На 25 юни в този участък съветското командване използва голямо количество бронетехника, което позволява да се направи пробив в финландската отбрана с дълбочина 4-6 километра. След четири дни непрестанни боеве финландската армия изтегля линията на фронта назад, по двете страни на пробива и заема позиции на удобната, но незащитена линия Ихантала.

Финландски войници в окопи при Ихантала. Единият от войниците държи Панцерфауст (Брониран юмрук).

На 30 юни се води решаващо сражение при Ихантала. 6-а дивизия, последната финландска част превозена от източна Карелия навреме успява да заеме позиции и да стабилизира отбраната - финландската отбрана устоява, за изненада дори на самите финландци.

От 1 до 7 юли се правят опити за десант през Виборгския залив във фланга на линията ВКТ, при което са окупирани известен брой острови в залива. Десантът на брега бива отбит от финландците.

9 юли се прави последен опит за пробив в линията ВКТ - под прикритието на димна завеса съветската войска пресича река Вуокси и създава плацдарм на противоположния бряг. Финландските контраатаки не успяват да ликвидират плацдарма, но не му позволяват и да се разшири. Боевете в този участък продължават до 20 юли. Опитите да форсира реката на други места биват отблъснати от финландците.

На 12 юли 1944 г. заповед на главното командване нарежда Ленинградския фронт да премине в отбрана на достигнатата фронтова линия.

Излизане на Финландия от войната[редактиране | edit source]

  • 1 август президентът Рюти се оттегля от своя пост. 4 август финландският парламент приема клетвата на Манерхейм при поемането му на президентския пост.
  • 25 август финландците прави запитване (чрез посланика на СССР в Стокхолм) при какви условия е възможен техния изход от войната. Съветското правителство изпраща две (съгласувани с Великобритания и САЩ) условия:
    • незабавно прекъсване на отношенията с Германия;
    • изтегляне на немските войски до 15 септември, а при отказ - интерниране.

Не се повдигат изисквания за безусловна капитулация.

  • 2 септември Манерхейм пише писмо на Хитлер с официално предупреждение за излизане на Финландия от войната.
  • 3 септември финландците започват предвижване на войски от съветския фронт на север към Качни и Оулу, където са разположени немски части.
  • 7 септември финландците започват евакуация на население от северна Финландия на юг или в Швеция.
  • 15 септември немците изискват от финландците да им предадат остров Хогланд и след техния отказ се опитват да го превземат насила. Започва Лапландската война.
  • Примирието със СССР се подписва в Москва на 19 септември. На Финландия ѝ се налага да приеме много условия:
    • връщане на границите от 1940 година с допълнителни отстъпки към Съветския съюз в сектора Петсамо;
    • даване под аренда на СССР полуострова Поркала (разположен в близост до Хелзинки) за период от 50 години (върнат на финландците през 1956 година);
    • предоставяне на СССР на право за преминаване на войски през Финландия;
    • репарации в размер на 300 милиона щатски долара, които е трябвало да бъдат изплатени в течение на 6 години[26].

Резултати от войната[редактиране | edit source]

В хода на финландското настъпление бива окупирана съветската източна Карелия, която никога не е била част от Финландия, но исторически е била населена и с финско-угорски народи[27]. В Карелия бива установен режим на терор, насочен срещу не финландско говорещото население на тази територия.

От 64188 съветски военнопленници, преминават през финландските концентрационни лагери, по данни на финландците умират 18318[28]. В допълнение в тези лагери биват затворени 24000 души от цивилното население, сред които етнически руснаци, от които по финландски данни, около 4000 умират от глад[29] [30].

Финландските войски през 1941-1944 година обезпечават блокадата на Ленинград от север. 11 септември 1941 година президентът на Финландия Рюти заявява на германския посланик в Хелзинки:

Ако Петербург не продължи да съществува като значителен град, то река Нева би била най-добрия избор за граница в Карелския провлак... Ленинград трябва да се ликвидира като важен град.[31].

Военните действия между съветските и финландските войски приключват на 4 септември 1944 година, когато влиза в сила заповедта на финландското главно командване за прекратяване на бойните действия по всички фронтове. Спогодбата за примирие бива подписана в Москва на 19 септември. Немците, чиито по-големи части се намират в северна Финландия, не пожелават да напуснат страната, и в резултат финландската армия съвместно с Червената армия води срещу тях бойни действия, които завършват едва през април 1945 г. (Лапландска война)

Мирният договор между Финландия и СССР бива подписан в Париж 10 февруари 1947 година.

За резюме на резултатите от войната за Финландия, може да се използва цитат от обзора за Финландия от библиотеката на Конгреса на САЩ:

Въпреки значителните загуби нанесени от войната Финландия успява да запази своята независимост. Освен това ако СССР е била заинтересована, няма съмнение че Финландия е щяла да загуби своята независимост. Финландия излиза от войната с разбиране за този факт и е настроена за създаване на нови и конструктивни отношения с СССР[32].

Тълкуване на войната във финландската история[редактиране | edit source]

Още през 1940-те год. възниква теорията, съгласно която Финландия е била просто жертва и скоро получава официален статус в финландската история (на финландски: ajopuuteoria). Поради критики от чуждестранни историци (не от Съветския съюз) тази официална теория от 1960-те год. е заменена с малко по-умерена версия (на финландски: koskiveneteoria), но и според нея Финландия е по-скоро жертва на ситуацията и не е имала възможност да избегне войната.[13] Днес все още някои финландци искат връщане на довоенните територии.[33]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Scandinavia during the Second World War. Ed. by H. S. Nissen. Oslo and Minneapolis, 1983.
  • Барышников, Н. И., Барышников, В. Н., Федоров, В. Г. Финляндия во второй мировой войне. Л., 1989.
  • Van Dyke, Carl. The Soviet Invasion of Finland, 1939-1940. Helsinki, 1997.
  • Соколов, Е. В. Тайны финской войны. М., Вече, 2000 (Военные тайны ХХ в.).
  • Зимная война 1939-1940. Кн. 1: Политическая история. Ред. О. А. Ржешевский и О. Вехвилиаюнен. M., 1999; Книга 2: И. В. Сталин и финская кампания. Стенограмма совещания при ЦК ВКП (б). Ред. Е. Н. Кульков и О. А. Ржешевский. М., 1999.
  • Балашов, Е. А. и В. Н. Степаков. Линия Маннергейма и система финской долговременной фортификации на Карельском перешейке. СПб., 2000.
  • Вихавайнен, Т. Сталин и финны. СПб., 2000.
  • А. Б. Широкорад, Северные войны России. М.: АСТ; Мн.: Харвест, 2001 [14]
  • Якимович, К. Тайпале: Сто дней кровопролитного сражения советско-финской войны. СПб., 2002.
  • Советско-финляндская война 1939-1940. T. 1-2. Ред. П. В. Петров и В. Н. Степаков. СПб., 2003.
  • “Зимняя война”: работа над ошибками (апрель-май 1940 г.). Материалы комиссии Главного совета Красной армии по обобщению опыта финской кампании. Ред. Н. С. Тархова. M., 2004.
  • Барышников, В. Н. Вступление Финляндии во вторую мировую войну 1940-1941 года. СПб., 2005.
  • Энгл, Е. Зимняя война. Советское нападение на Финляндию, 1939-1940. М., 2006.
  • Edwards, R. White Death: Russia's War on Finland. London, 2006.
  • Мемоарите на Манерхайм [15]
  • Мельтюхов М. И. «Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939—1941» [16]
  • Раздел «СССР-Финляндия» на сайта http://around.spb.ru: [17]
  • От записките на финландския политик Вяйне Войонма
  • Соловьев Л. К., Силин А. Ф. Из-во «Ягуар», «Голубой песец» теряет когти, ISBN 5-88604-010-2

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Manninen, Ohto, Molotovin cocktail- Hitlerin sateenvarjo, 1994, Painatuskeskus, ISBN 951-37-1495-0
  2. National Defence College (1994), Jatkosodan historia 6, Porvoo. ISBN 951-0-15332-X
  3. «Finnish achievement in the Continuation War and after» by Peter Provis, Vol. 3 1999 [1]
  4. ЭСБЭ, "Выборгская губерния"
  5. БСЭ, "Финны"
  6. Прибалтийский языковой союз.
  7. A Country Study: Finland, The Continuation War US Library of Congress
  8. J.K.Paasikivi, Toimintani Moskovassa ja Suomessa 1939-41, Osa II (My work in Moscow and Finland 1939-41, Part II)
  9. Мельтюхов М. И. «Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939—1941», стр. 172 [2]
  10. Eric Solsten and Sandra W. Meditz, editors. Finland: A Country Study, chapter «The Continuation War». Washington: GPO for the Library of Congress, 1988 [3]
  11. Eric Solsten and Sandra W. Meditz, editors. Finland: A Country Study, chapter «The Establishment of Finnish Democracy». Washington: GPO for the Library of Congress, 1988 [4]
  12. Finland Cooperation with Germany Encyclopedia Britannica Premium, Finland, 2006
  13. Мауно Иокипии «Финляндия на пути к войне: исследование о военном сотрудничестве Германии и Финляндии в 1940—1941 гг.» [5]
  14. юни 1941 година Франц Галдер. Военен дневник
  15. а б Мемоари на Манерхейм
  16. "The Order of the Day of the Sword Scabbard. Ylipäälikön päiväkäsky N:o 3 [6]
  17. Владимир Бешанов. Ленинградская оборона. ISBN 985-13-7439-3
  18. Широкорад А.Б. Северните войни на Русия
  19. Отказ на финландските пехотни полкове да преминат старата граница на Карелския провлак през септември 1941 година
  20. Бомбардировка над Петсамо за подпомагане на своя съюзник Съветския съюз
  21. Мемоари на Манерхейм, стр. 440 [7]
  22. Съветските бомбардировки над Хелзинки през февруари 1944 година[8]
  23. Съществуват няколко възможни обяснения за неуспешните бомбардировки:
  24. Большая Советская Энциклопедия 3-е издание
  25. Мемоари на Манерхейм стр. 464 [9]
  26. Мемоари на Манерхейм стр. 484—487 [10]
  27. Корелы
  28. Хеики Уликангас, Heikki Ylikankaan selvitys Valtioneuvoston kanslialle, Правителство на Финландия
  29. Laine, Antti, Suur-Suomen kahdet kasvot, 1982, ISBN 951-1-06947-0, Otava
  30. Maanpuolustuskorkeakoulun historian laitos, Jatkosodan historia 1-6, 1994
  31. Барышников Н. И. Блокада Ленинграда и Финляндия. 1941—1945. СПб-Хельсинки, 2002, стр. 20 [11]
  32. US Library of Congress Country Study: «Finland, The Effects of the War» [12]
  33. Финландци искат да отнемат от Русия своите довоенни територии