Съвет за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съветът за сигурност е постоянно действащ орган на Организацията на обединените нации, на която в съответствие с член 24 от Хартата на ООН е възложена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Съветът за сигурност е сред шестте главни органа на ООН.

Зала на Съвета на сигурност

Състав[редактиране | edit source]

Съветът за сигурност се състои от 15 държави-членки — 5 постоянни и 10 непостоянни, които се избират от Общото събрание на ООН за срок от две години. Измененията в Устава на ООН, са внесени на 17-ти декември 1963 год. Съгласно резолюцията, 10 непостоянни члена на Съвета за сигурност се избират на териториален принцип, а именно: Непостоянните страни членки се избират през две години, така че всеки 1 януари пет от старите се сменят с нови.

Председателят на Съвета[2] се сменя ежемесечно, съгласно списъка на членуващите в него държави.

Постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН имат „право на вето“ при вземането на решения

Правомощия[редактиране | edit source]

Съветът за сигурност е упълномощен да „разследва всеки спор или ситуация, която може да доведе до международни търкания или да доведе до спор, за да не се застраши международния мир и сигурност.“ Той „определя съществуването на всяка заплаха за мира, нарушаване на мира или акт на агресия и прави препоръки или решава какви мерки ще бъдат взети … за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност.“ Съветът има право да използва принудителни мерки към държавите нарушаващи международния мир и сигурност, включително тези, свързани с употреба на въоръжена сила. Член 25 от Устава на ООН, гласи: „Страните членки се споразумяват, в съответствие с настоящия устав, за да се съобразят с решенията на Съвета за сигурност и да ги изпълняват.“ По този начин решенията на Съвета за сигурност са задължителни за всички държави.

На практика дейността на Съвета за сигурност да поддържа мир и сигурност се състои в определянето на някои санкции срещу страните нарушителки (включително военни операции срещу тях), въвеждането на мироопазващи сили в конфликтни зони, след разрешаване на конфликти организации, включително въвеждането на международна администрация в зоната на конфликта.

Вземане на решения[редактиране | edit source]

Решенията на Съвета за сигурност (с изключение на процедурите) изискват девет гласа от общо 15, включително и съвпадащите гласове на постоянните членове. Това означава, че всяка една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност има право на вето върху решенията на Съвета. В този случай, въздържалите се от гласуване не се счита за пречка при вземането на решения.

По правило, Съветът за сигурност взема решения под формата на резолюции.

Предложения за реформа на Съвета за сигурност[редактиране | edit source]

На 15-ти Септември 2004 поста на генерален секретар на ООН заема Кофи Анан, който прави изявление за необходимостта от реформи на Съвета за сигурност. Това е довело до получаване на статут на постоянни членове на Съвета за сигурност.

22-ри септември 2004 год, преди 59-та сесия на Общото събрание на ООН, направена съвместна декларация от бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, германският външен министър Йошка Фишер, министър-председател Манмохан Сингх и японския премиер Джуничиро Коидзуми. Те отбелязват намерението на страните да получат постоянно представителство в Съвета за сигурност: Япония и Германия — като една от най-развитите индустриални държави и големите спонсори на ООН, Индия — страна с един милиард души, бързо развиващите се високи технологии и ядрени оръжия, и Бразилия — като най-голямата страна в Латинска Америка. Те също така вярват, че структурата на Съвета за сигурност, създадена през 1946 г., е безнадеждно остаряла, и се счита за необходимо да се увеличи броя на постоянните членове на Съвета за сигурност с право на вето, за ефективно справяне с новите глобални заплахи. Тази група представлява т. нар. „квартет“ — G4.

В същото време, Индонезия заявява, че трябва да бъде представена в Съвета за сигурност като мюсюлманска страна с най-многобройното население (230 милиона) в света. И Италия предложи да осигури постоянно място в целия ЕС, с право на прехвърляне на властта от една държава-членка на ЕС в друга. В допълнение и три африкански страни зааявяват иска си за участие — Южна Африка, Египет и Нигерия. Те имат намерение да представят на Съвета за сигурност на континента. Тази група представлява т. нар. „пет“ — G5.

Бразилия, Германия, Индия и Япония от средата на 1990-те настояват за реформата на ООН и разширяването на Съвета за сигурност. През май 2005 г. те са поканени на Общото събрание на ООН с проекторезолюция за увеличаване броя на постоянните членовете на Съвета за сигурност от 5 на 11, а броят на непостоянните членове — от 15 на 25 .

Китай, САЩ, Русия, Франция и Великобритания са против разширяването на Съвета за сигурност. Вашингтон е принципно против увеличаване броя на членовете на Съвета за сигурност, тъй като това ще усложни процеса при вземане на решения.

На 9-ти юни 2005 г е внесена за разглеждане от Общото събрание на ООН, проекторезолюция, в която новите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН да нямат право на вето, през следващите 15 години.

Критика[редактиране | edit source]

Съветът за сигурност често е подлаган на критика заради ветото на постоянните членове. Всяко важно решение да нанася щети на страната-постоянен член, не могат да бъдат блокирани и останалите членове не могат да го предотвратят.

По време на геноцида в Руанда през 1994 г. в продължение на няколко седмици са убити стотици хиляди хора. В адрес на Съвета за сигурност са направени твърдения, че той не е успял да се справи със ситуацията и санкции са били без резултат.

Почти десет години по-късно, по време на конфликта в Дарфур, разискването на проблема в Съвета за сигурност бе блокирано от Китай, защото страната има интереси в петролния сектор на Судан, САЩ блокира прехвърлянето на въпроса към Международния наказателен съд, защотото не го признава. Нарушения на човешките права в Судан, междувременно продължава. Само през март 2005 г. Съветът за сигурност реши, че Международният наказателен съд разследваните военни престъпления в региона. Китай и САЩ се въздържаха при приемането на тази резолюция. Преди това САЩ са постигнали, че в случай на американски граждани, работещи в региона от името на ООН, са получили имунитет.

Повтарящата се критика на Съвета за сигурност е възникнала във връзка с нарушения на човешките права по време на мирните протести в Мианмар, в този случай Китай не иска да критикува военната хунта.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru))  Резолюция ГА ООН от 17 декабря 1963 года (1285-е заседание). // Посетен на 2009-08-25.
  2. Председатели Совета Безопасности ООН
  3. Члены Совета Безопасности ООН