Съвет на стоте съдии

Съветът на 104-те или още и Съветът на стоте съдии или само Стоте, известен в превод на старобългарски като Мият (финик. , или - "сто", на старогръцки: Εκατόν, на латински: Ordo judicum) е висш контролен и съдебен орган на Картаген, учреден през 396 г. пр.н.е. с края на епохата на Магонидите, по всяка вероятност с цел да ограничава и балансира властта на суфетите и да не може някои да се сдобие с властта на молк.

През 196 г. пр.н.е. по инициатива на Ханибал е реорганизиран по подобие на суфетския институт в изборен колегиален орган с едногодишен мандат.

С края на епохата на Магонидите в Картаген се установява наличието на два съвещателни органа: Адира (Сенат) състояща се най-малко от 300 души и Постоянен съвет, набиран измежду сенаторите. Важните въпроси по управлението на републиката са представяни от суфетите пред Адирата и ако последната не успее да постигне необходимото мнозинство по даден въпрос, въпросът се решавал с пряко гласуване от народа. Адирата се събирала в една сграда на големия площад, а Постоянният съвет заседавал в храма на Ешмун на Бирса. Суфетите се избирали пряко от картагенските граждани, сред които не могли да бъдат чужденците, настоящите и бившите роби. Отношенията между Адирата и Съвета били като тези между Санхедрина в/и Синедриона.

Аристотел в своята "Политика" говори за 104-те, а не за съвета или съдът на Стоте. Това често убъркване идва от обстоятелството, че към съвета на Стоте съдийстващи картагенски сенатори се включвали и 4-та главни жреци или първосвещеници на Ешмун, Танит, Баал-Хамон и Молох, които присъставили на заседанията с право само на съвещателен глас.

Картагенския съвет или съд бил често означаван идиомно по аналогия в древногръцките източници като γερουσια, 'герусия'.

Вижте също

• Религия на Картаген
• Тофе
• Картагенски тофет
• Клетвата на Ханибал