Съвет на стоте съдии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съветът на 104-те или още и Съветът на стоте съдии или само Стоте, известен в превод на старобългарски като Мият (финик. מאתְּ, или מא - "сто", на старогръцки: Εκατόν, на латински: Ordo judicum[1]) е висш контролен и съдебен орган на Картаген, учреден през 396 г. пр.н.е. с края на епохата на Магонидите, по всяка вероятност с цел да ограничава и балансира властта на суфетите и да не може някои да се сдобие с властта на молк.

През 196 г. пр.н.е. по инициатива на Ханибал е реорганизиран по подобие на суфетския институт в изборен колегиален орган с едногодишен мандат.

С края на епохата на Магонидите в Картаген се установява наличието на два съвещателни органа: Адира (Сенат) състояща се най-малко от 300 души и Постоянен съвет, набиран измежду сенаторите. Важните въпроси по управлението на републиката са представяни от суфетите пред Адирата и ако последната не успее да постигне необходимото мнозинство по даден въпрос, въпросът се решавал с пряко гласуване от народа. Адирата се събирала в една сграда на големия площад, а Постоянният съвет заседавал в храма на Ешмун на Бирса. Суфетите се избирали пряко от картагенските граждани, сред които не могли да бъдат чужденците, настоящите и бившите роби. Отношенията между Адирата и Съвета били като тези между Санхедрина в/и Синедриона.[източник? (Поискан преди 39 дни)]

Аристотел в своята "Политика" говори за 104-те, а не за съвета или съдът на Стоте. Това често убъркване идва от обстоятелството, че към съвета на Стоте съдийстващи картагенски сенатори се включвали или 4-та главни жреци или първосвещеници на (вероятно на Ешмун, Танит, Баал-Хамон и Молох) или суфетите, които по някое време били четирима, и които присъставили на заседанията с право само на съвещателен глас.[източник? (Поискан преди 39 дни)]

Картагенския съвет или съд бил често означаван идиомно по аналогия в древногръцките източници като γερουσια, 'герусия'.[източник? (Поискан преди 39 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. M.H.Fantar. Carthage. The Punic City, c. 56

Вижте също[редактиране | edit source]