Съдбата на човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съдбата на човека
Судьба человека
Режисьор Сергей Бондарчук
Продукция Мосфилм
Сценарий Фьодор Шахмагонов по повестта на Михаил Шолохов
В ролите Сергей Бондарчук,

Павлик Борискин, Зинаида Кириенко,

Павел Волков,
Музика Вениамин Баснер
Разпространител Мосфилм
Премиера 1959
Времетраене 103 мин.
Страна СССР
Език руски език
Страница в IMDb

"Съдбата на човека" (на руски: Судьба человека) е съветски филм по едноименната повест на Михаил Шолохов. В него се разказва за Втората световна война. Друг филм с подобна тематика е „Те се сражаваха за родината“. Режисьор на филма е Сергей Бондарчук, който изпълнява и ролята на обикновения руски човек и войник Андрей Соколов. Филмът е направен през 1959 година и е черно-бял.

Сюжет[редактиране | edit source]

1922 година. След участието си в гражданската война Андрей Соколов (Сергей Бондарчук) се завръща в родния край и си построява къща в Кубан. Там той среща и се влюбва в бъдещата си съпруга Ирина (Зинаида Кириенко). Скоро младата двойка вдига сватба и се сдобива със син Анатолий (Игор Аскаров) и две дъщери. В продължение на седемнадесет години Андрей се радва на щастлив семеен живот преди началото на Втората световна война.

Войната започва и Андрей е мобилизиран в редиците на Червената армия като шофьор на камион. Той тръгва в конвой по път, подложен на бомбардировки, за да достави стоки от първа необходимост за армията на фронта. Конвоят е засечен от германските самолети и обсипан с бомби. Камионите спират и шофьорите се разбягват, търсейки спасение. Андрей продължава да шофира през вражеския огън докато една експлозия не преобръща камиона му. Ранен, той губи съзнание. Когато идва на себе си, вижда двама германски офицери, които са се надвесили над него. Те го отвеждат заедно, с други пленени руски войници, в изоставена черква, където пленен руски лекар му намества изваденото рамо.

На следващата сутрин всички пленени войници, комунисти, комисари и евреи са екзекутирани, с изключение на Андрей и лекаря, които са изпратени в концентрационен лагер. Самотният Андрей тъгува за семейството си и мечтае за деня, в който ще ги види отново. Той, заедно с другите затворници е изпратен на принудителен труд. Андрей се опитва да избяга, но е заловен след четири дни и изпратен в друг концлагер в Германия. Препращат го от лагер на лагер, включително и в Костшин над Одра, където всеки ден затворниците трябва да прехвърлят по четири кубични метра баластра всеки. Една нощ Андрей е отведен в офиса на началника на концлагера, където разбира, че е осъден на смърт чрез разстрел. Преди да го отведе на стрелбището, началника му казва, че ще си достави удоволствието лично да го разстреля и му предлага последна чаша с водка в чест на „германската победа при Сталинград“. Андрей първоначално отказва, но се съгласява на тост, който ще сложи край на неговите мъки. След пресушаването на чашите, началника приканва Андрей да хапне, но той му отговаря, че никога не яде след само една чаша. Германецът пълни отново чашите и ги изпиват. Андрей отново отклонява поканата за храна с мотива, че никога не яде след само две чаши водка. Възхитен от смелостта на Андрей, германският офицер пълни за трети път чашите и така изпиват цялата бутилка. Вече пиян, командирът казва на Андрей, че е смел войник, дава му един самун хляб и парче сланина, и го връща в бараките. Залитайки Андрей успява да каже на другите затворници, че тази храна е за всички и припада. Пленниците поделят всичко по равно.

На другия ден, след като Андрей се свестява, съзатворник му съобщава, че германската блокада на Сталинград е пробита. Настроението в лагера се приповдига от новината за нацисткото отстъпление в Русия. Андрей получава нова работа, шофьор на новопристигнал германски майор, който трябва да се грижи за отбраната и сигурността на пътищата. Един ден, след като майора заспива в колата, Андрей решава да предприеме нов опит за бягство, прекарвайки колата през минно поле в отчаяно търсене на свободата. Всичко приключва с удара на колата в дърво. Андрей изхвърча от нея и губи съзнание. Събуждайки се, той вижда, че е обграден от войници на Червената армия. Те разбират, че той е руснак, облечен в германска униформа. Виждайки своите, Андрей се облива в сълзи. Руските офицери го информират, че в куфарчето на майора е имало много полезни секретни документи и че ще го предложат за награда и след лечение ще може да си отиде до родния дом за кратко. Прибирайки се в къщи Андрей вижда, че домът му и по- голямата част от Воронеж са разрушени от бомбардировките. Отпуската му свършва и той се връща на фронта, изпълнен с тъга от гледката на опостушения си дом.

В руините на родния си град, Андрей разбира от свой съсед, че по време на бомбардировките съпругата и двете му дъщери са загинали, а синът му е заминал за фронта като доброволец. На фронта Андрей получава писмо от сина си, но в края на войната разбира от командира си, че и той е загинал. На победния парад Андрей празнува с дълбока скръб в душата си.

След края на войната, останалият сам Андрей започва работа като шофьор на камион, лутайки се от град в град. В Урюпинск той среща бедно, изгладняло момченце и му предлага да го повози с камиона. По пътя те си говорят и Андрей пита детето за родителите му. То отговаря, че баща му е изчезнал по време на войната, а майка му е загинала и че няма други близки, а и не знае от къде е всъщност. Андрей казва на момчето, че той е неговия баща, давайки надежда на него и на себе си за нов, по- добър живот. В изблик на радост, детето силно прегръща Андрей, обляно в щастливи сълзи.

В ролите[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Судьба человека (фильм)“ и страницата „Destiny of a Man“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.