Съдебна власт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юстиция, символ на съдебната власт.[1]

Съдебната власт, назовавана и понякога с латинската по произход дума магистратура, е система от съдилища, които налагат справедливост в името на държавата (или в някои случаи, особено в миналото, в името на владетел на държавата) и осигуряват механизъм за решаване на спорове.

Съдебната власт, според доктрината за разделение на властите, е независима от другите 2 власти - законодателна и изпълнителна, тя не създава закони, но по-скоро ги интерпретира и прилага към отделните случаи. Този клон на управлението и властта е отговорен за осигуряването на равно правосъдие пред закона, защитавайки правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Обикновено се състои от съд за крайно апелиране (наречен "върховен съд" или "конституционален съд"), заедно със съдилища от по-нисш ранг.

Съдебната власт в България[редактиране | edit source]

При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Правосъдието се осъществява в името на народа.[2] Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Извънредни съдилища не се допускат.

Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

Производството по делата осигурява установяването на истината. Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. Актовете на правораздаването се мотивират. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели.

Финансиране[редактиране | edit source]

Съдебната власт има самостоятелен бюджет.

Управление[редактиране | edit source]

Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Hamilton, Marci. God vs. the Gavel, pp. 296 (Cambridge University Press 2005): “Символът на съдебната система, виждан из класните стаи на САЩ е носещата превръзка на очите Юстиция.”
  2. Така започва и всяко съдебно решение: „В името на народа...“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Judiciary“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.