Съединения на благородните газове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съединенията на благородните газове са химични съединения на елементи от група 18 на периодичната система.

История[редактиране | edit source]

До 1962 г. благородните газове се разглеждат като напълно инертни в химично отношение. Тяхната инертност доведе да октетното правило.[1] Първото истинско съединение е ксеноновия хексафлуороплатинат.[1]

Съединения преди 1962 г.[редактиране | edit source]

Преди 1962 г. са изолирани първи клатратите.

Клатрати[редактиране | edit source]

Меланофлогит

Наистино е известно, че благородните газове се разтварят в някои течности (вода, фенол и др.) и при охлаждане образуват кристалосолвати, тъй като не се образуват ковалентни връзки между атомите на благородните газове и молекулите на разтворителя. Такива „съединения“, наречени клатрати, образуват веществата, имащи в кристалната решетка празнини, в които се вмъкват атомите на благородните газове. Типичният клатрат от този вид е Xe.nH2O (n=5 или 6), чиято температурата на топене е 24 °C.[1]

Атомите на благородните газове като криптон и ксенон се появява като гост на кристалите на редкия минерал меланофлогит.

Комплексни съединения[редактиране | edit source]

Координационните съединения като Ar·BF3 са били предложени да съществуват в ниски температури, но не били никога потвърдени. Съединенията като WHe2 и HgHe2 също са предложени да бъдат получени от електронна бомбардировка.

Може да образува ксенонов дифлуорид волфрамов окситетрафлуорорид (XeF2·WOF4).

Хидрати[редактиране | edit source]

Водата има силен дипол. От водните им разтвори са получени от клатратен тип със състав Xe·6H2O, Kr·6H2O, Ar·6H2O.[2] Решението с тези съединения е понякога било спорно.

Истински съединения[редактиране | edit source]

Резюме на всички познати съединения и йони
Формула Имена
HeH+ хидридохелий
NeF неонов монофлуорид, неонов(I) флуорид
NeH[2] неонов монохидрид, неонов(I) хидрид
NeF2[2] неонов дифлуорид, неонов(IІ) флуорид
ArHF аргонов хидрофлуорид, аргонов хидрид флуорид
ArH+[3][4] аргоний
ArCF22+[5] дифлуорометиларгил(ІV)
ArCl[2] аргонов монохлорид, аргонов(І) хлорид
ArO2[2] аргонов диоксид, аргонов(ІV) оксид
KrH[2] криптонов монохидрид, криптонов(I) хидрид
KrF[2] криптонов монофлуорид, криптонов(I) флуорид
KrF2[2][1][6] криптонов дифлуорид, криптонов(II) флуорид
KrO[2] криптонов моноксид, криптонов(ІI) оксид
KrH+ криптоний(II)
KrF+ монофлуорокриптил(II)
Kr2F3+ трифлуородикриптил(II)
KrF4 криптонов тетрафлуорид, криптонов(IV) флуорид
HKrCN[6] криптонов хидроцианид, криптонов хидрид цианид
HKrC2H[6] хидрокриптоацетилен
Kr(OTeF5)2 криптонов дитефлат
HCNKrF2 хидроцианокриптонов дифлуорид
XeF2[2][1] ксенонов дифлуорид, ксенонов(II) флуорид
XeH+ ксеноний(II)
XeF+[7] монофлуороксенил(II)
Xe2F3+[7] трифлуородиксенил(II)
XeCl2[1] ксенонов дихлорид, ксенонов(II) хлорид
XeBr2[1] ксенонов дибромид, ксенонов(ІІ) бромид
XeF4[2][1] ксенонов тетрафлуорид, ксенонов(IV) флуорид
XeF3+[8] трифлуороксенил(IV)
[XeF5]-[9] пентафлуороксенат(IV)
N(CH3)4XeF5 тетраметиламониев пентафлуороксенат(ІV)
XeO2 ксенонов диоксид, ксенонов(ІV) оксид
XeF6[2][1] ксенонов хексафлуорид, ксенонов(VI) флуорид
[XeF7]-[10][11] хептафлуороксенат(VI)
[XeF8]2-[10][11] октафлуороксенат(VI)
(NO)2XeF8 динитрозониев октафлуороксенат
XeO3[2][1] ксенонов триоксид, ксенонов(VІ) оксид
H2XeO4 ксенонова киселина
XeO42- ксенат
H6XeO6[2][1] ортоксенова киселина
XeF8[1] ксенонов октафлуорид, ксенонов(VІІІ) флуорид
XeO4 ксенонов тетраоксид, ксенонов(VІІІ) оксид
H4XeO6[1] перксенонова киселина
XeO64- перксенат
Ba2XeO6 дибариев перксенат
Na4XeO6 тетранатриев перксенат
XeOF2[1][12] ксенонов оксидифлуорид, ксенонов моноксид дифлуорид
XeO2F2[12] ксенонов диоксидифлуорид, ксенонов диоксид дифлуорид
XeOF4[2][1] ксенонов окситетрафлуорид, ксенонов моноксид тетрафлуорид
XeOF5-[12][13] оксипентафлуороксенат(VI)
XeO3F2[14] ксенонов триоксидифлуорид, ксенонов триокид дифлуорид
Xe[PtF6][2][1][15] ксенонов хексафлуороплатинат[16]
Xe[RhF6] ксенонов хексафлуорородат
XeF[PtF6][15] монофлуороксенонов хексафлуороплатинат[16]
XeF[PtF6][15] монофлуороксенонов хендекафлуородиплатинат[16]
Xe2F3[PtF6][15] трифлуородиксенонов хексафлуороплатинат[16]
AuXe42+ тетраксенонозлато(ІІ)
AuXe4(Sb2F11)2 тетраксенонозлатен бис(хендекафлуородиантимонат)
[TeF5NHXe]+ пентафлуоротелуроимидоксенон
[TeF5NHXe][AsF6] пентафлуоротелуроимидоксенонов хексафлуороарсенат
RnF2 радонов дифлуорид, радонов(II) флуорид
RnFSb2F11 флуороксенонов хендекафлуородиантимонат
RnO3 радонов триоксид, радонов(VІ) оксид

Хелиеви съединения[редактиране | edit source]

Първото хелиево съединение е хидридохелият.

Неонови съединения[редактиране | edit source]

Аргонови съединения[редактиране | edit source]

Откриването на аргоновия хидрофлуорид е представено през 2000 г.

Криптонови съединения[редактиране | edit source]

Криптонът е способен да взаймодейства с флуор и се получава криптонов дифлуорид.

Ксенонови съединения[редактиране | edit source]

Първото истинско съединение на благородните газове е ксеноновия хексафлуороплатинат[1], който е йонно, а второто истинско съединение - ксеноновият тетрафлуорид.

Радонови съединения[редактиране | edit source]

Фулеренови съединения[редактиране | edit source]

Endohedral fullerene.png

Благородните газове образуват вътрестенни фулерени със състав He@C60, Ne@C60.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Генов, Л.; Манева-Петрова, М. „Неорганична химия втора част“ Издателство Мартилен: София, 1993. ISBN 954-598-009-5. с.287-291
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Близнаков, Г.; Боянова, Л.; Манева, Р.; Николов, К. „Химия и опазване на околната среда част І за 11. клас (профилирана подготовка)“ Издателство Просвета: София, 2002. ISBN 978-954-01-2481-0. с.210
  3. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име BarlowEtAl2013
  4. Quenqua, Douglas. Noble Molecules Found in Space. // New York Times. 13 December 2013. Посетен на 13 December 2013.
  5. Lockyear, Jessica F. и др. Generation of the ArCF22+ Dication. // Journal of Physical Chemistry Letters 1. 2010. DOI:10.1021/jz900274p. с. 358.
  6. а б в Bartlett, Neil. The Noble Gases. // Chemical & Engineering News, 2003. Посетен на 2006-07-02.
  7. а б Melita Tramšek. Synthesis, Properties and Chemistry of Xenon(II) Fluoride. // Acta Chim. Slov. 53 (2). December 5, 2006. с. 105–116.
  8. Organobismuth chemistry. Elsevier, 2001. ISBN 0444205284. с. 8.
  9. Elements of the p block (Volume 9 of Molecular world). Royal Society of Chemistry, 2002. ISBN 0854046909. с. 93.
  10. а б Inorganic Chemistry. San Diego, Academic Press, 2001. ISBN 0-12-352651-5.
  11. а б Anorganische Chemie. 7th. Walter de Gruyter, 2007. ISBN 3110189038. с. 393.
  12. а б в Mackay, Kenneth Malcolm; Mackay, Rosemary Ann; Henderson, W.. Introduction to modern inorganic chemistry. 6th. CRC Press, 2002. ISBN 0748764208. с. 497–501.
  13. K. O. Christe, D. A. Dixon, J. C. P. Sanders, G. J. Schrobilgen, S. S. Tsai, W. W. Wilson. On the Structure of the [XeOF5] Anion and of Heptacoordinated Complex Fluorides Containing One or Two Highly Repulsive Ligands or Sterically Active Free Valence Electron Pairs. // Inorg. Chem. 34 (7). 1995. DOI:10.1021/ic00111a039. с. 1868–1874.
  14. Smith, D. F.. Xenon Oxyfluoride. // Science 140 (3569). 1963. DOI:10.1126/science.140.3569.899. с. 899.
  15. а б в г Note that this formula and name are inaccurate; what was received by Neil Bartlett in 1962, is likely to be mixture of monofluoroxenyl(II) hexafluoroplatinate, [XeF+][PtF6], monofluoroxenyl(II) undecafluorodiplatinate, [XeF+][Pt2F11], and trifluorodixenyl(II) hexafluoroplatinate, [Xe2F3+][PtF6], see the reference below.
  16. а б в г Holleman, A. F.; Wiberg, E. "Inorganic Chemistry" Academic Press: San Diego, 2001. ISBN 0-12-352651-5.

Източници[редактиране | edit source]

  • Noble-Gas Hydrides: New Chemistry at Low Temperatures. // Accounts of Chemical Research 42 (1). 2009. DOI:10.1021/ar800110q. с. 183–91.