Съединител

Определение

Съединителят е елемент на задвижването, който служи за съединяване на валове и други машинни елементи (зъбни колела; барабани и др.). Основното му предназначение е да предава въртящ момент при определена ъглова скорост от един вал на друг или от вал на свободно поставен върху него машинен елемент (ремъчна шайба, зъбно колело и др.).

Предназначение

Съединителите трябва да са конструирани така че:

• Да създават кинематична и силова връзка между отделните части на задвижването.
• Да компенсират несъосността на съединяваните валове (несъосността може да се получи поради неправилен монтаж или неточна изработка).
• Да „гасят“ възникващите при работа трептения, тласъци и удари.
• Да предпазват елементите на задвижването от претоварване.
• Да съединяват и разделят бързо валовете или елементите.
• Да облекчават работата на машините.
• Да ограничават ъгловата скорост.

Класификация

Според принципите на действие съединителите за свързване на валове се делят на: механични, хидравлични и електрически.

В електрическите и хидравличните се използва действието на електрическите (магнитни) и хидродинамични сили.

Механични съединители:

• Постоянни (неуправляеми, постоянно включени):

1. Твърди съединители.
2. Твърди „компенсиращи“ съединители — не съдържат еластични елементи.
3. Еластични съединители — с метални и неметални еластични елементи.

• Управляеми:

1. Съединители за включване и изключване — палцови и зъбни.
2. Триещи съединители — нормално включени и нормално изключени.

• Самоуправляеми (автоматични):

1. Центробежни — самоуправляеми по отношение на ъгловата скорост.
2. Предпазни — самоуправляеми по отношение на предавания въртящ момент.
3. Изпреварващи — самоуправляеми по отношение на посоката на въртене.