Съкровище от Мартиновка

Част на съкровището от Мартиновка

Съкровището от Мартиновка (украински Мартинівський скарб , руски Мартыновский клад) е археологическо откритие, състоящо се от около 120 бронзови и с проба 400-900 сребърни предмети. Намерени са в с. Мартиновка (рус. Мартыновка, укр. Мартинівка) Каневскй район на Черкаска област в Украйна.

Открито e през 1909 г. Цялата находка е била поставена в един сребърен съд, но някои предмети са загубени и унищожени. Останалите са с маса 3,3 кг. По-голямата част от съкровището се съхранява в Историческия музей на Печорската лавра в Киев; има и забележителни експонати в Британския музей. Датирано е към 6-ти до 7-ми век сл. Хр. Свързва се безспорно с индоевропейците и най-често с Антите и тогавашната Пенковска култура в епохата, когато експанзията на племената от причерноморските степи достига до Балканите, където, например при Фигуритe от Велестино, се откриват негови стилови аналогии . Съкровището съдържа предмети с мъжко и женско предназначение. Мъжките са: юзди, обкови за каишки на меч, византийски съдове — чаши, чиния, евхаристийна лъжичка. Най-известните артефакти са: пет апликации със стилизирани образи на животни — коне и лъвове, четири неголеми антропоморфни апликации — фигурки от сребро на "танцуващи мъже" за пришиване върху облекло или сбруя, три фибули брошки, украси за глава, шест раменни и ръчни гривни, обеци, нашийна гривна, две сребърни чаши, лъжици за причастие с печати на византийски майстори, части от чиния, коланни токи и апликации, наконечници и пр. Заради необичайния им външен вид в украинската преса понякога оприличават на инопланетяни фигурките на "танцуващите мъже". Стилът на предметите се смята за повлиян от хуните, прабългарите или аварите.^{[източник? (Поискан преди 109 дни)]}

Анатолий Константинович Амброз, изследвайки мартиновските фигурки от VI—VII в., ги свърза с близките техни аналози, открити в Северен Кавказ до станцията Преградная на р. Уруп. В тази връзка много автори свързват Мартиновската култура с номадските племена обитавали тогава Източна Европа, А. К. Амброз от своя страна свързва произхода на традицията, характерна за фигурките на лъвовете във византийските градове в Крим. Руският археолог О.А.Щеглов, продължавайки изследванията на Мартиновското съкровище на Г.В.Корзухина и А.К.Амброз, основайки се на нови данни, катологизации и типологизации на находките смята, че фигурките мартиновски тип се отнасят към «древността на антите», достатъчно распространени в Средното Поднепровие в 7в. «от какъвто и произход тези да са били» .^{[източник? (Поискан преди 109 дни)]}

Вижте също

Фигури от Велестино

Външни връзки

• Изображения на някои от предметите: [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]
• Пеньковская (антская) культура
• Музейний простір України. Мартинівський скарб (VI—VII ст., Черкащина) (фото) (укр.)
• Тамгообразные знаки на вещах мартыновского клада, реконструкций оружия, детали которого обнаружены в мартыновском кладе

Литература и източници

• Клейн Л. С. Пляшущие человечки Конан-Дойля на Руси // Троицкий вариант — Наука. № 99. С. 14.
• Корзухина Г. Ф. Клады и случайные находки вещей круга «Древностей антов» в Среднем Поднепровье. Каталог памятников // МАИЭТ. Вып. V. Симферополь, 1996. С. 352—425, 525—705.
• Рыбаков Б. А. Древние русы // Советская археология. Т. XVII. 1953. С. 76-89.

• Алексеев С. В. Славянская Европа V—VIII веков. — Вече, 2009
• Седов В. В. Славяне в раннем средневековье. — М., 1995. — 416 c
• Causidis N.Poganska religija Slavena u svjetlu ranosrednjovjekovnih materijalnih nalaza s podrucja Balkana// Histria Antiqua, 13/2005. — с. 437—456.
• Werner J. Slawische Bronzefiguren aus Nord-griechenland //Abhandlungen des Deutschen Akad-emie der Wissenschaft zu Berlin. Klasse fur Gesell-schaftswisseschaft. Bd. 2. Berlin, 1953.
• Сайт Британского музея