Съкровище от Мартиновка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част на съкровището от Мартиновка

Съкровището от Мартиновка (украински Мартинівський скарб , руски Мартыновский клад) е археологическо откритие, състоящо се от около 120 бронзови и с проба 400-900 сребърни предмети. Намерени са в с. Мартиновка (рус. Мартыновка, укр. Мартинівка) Каневскй район на Черкаска област в Украйна.

Открито e през 1909 г. Цялата находка е била поставена в един сребърен съд, но някои предмети са загубени и унищожени. Останалите са с маса 3,3 кг. По-голямата част от съкровището се съхранява в Историческия музей на Печорската лавра в Киев; има и забележителни експонати в Британския музей. Датирано е към 6-ти до 7-ми век сл. Хр. Свързва се безспорно с индоевропейците и най-често с Антите и тогавашната Пенковска култура в епохата, когато експанзията на племената от причерноморските степи достига до Балканите, където, например при Фигуритe от Велестино, се откриват негови стилови аналогии [1][2][3][4]. Съкровището съдържа предмети с мъжко и женско предназначение. Мъжките са: юзди, обкови за каишки на меч, византийски съдове — чаши, чиния, евхаристийна лъжичка. Най-известните артефакти са: пет апликации със стилизирани образи на животни — коне и лъвове, четири неголеми антропоморфни апликации — фигурки от сребро на "танцуващи мъже" за пришиване върху облекло или сбруя, три фибули брошки, украси за глава, шест раменни и ръчни гривни, обеци, нашийна гривна, две сребърни чаши, лъжици за причастие с печати на византийски майстори, части от чиния, коланни токи и апликации, наконечници и пр. Заради необичайния им външен вид в украинската преса понякога оприличават на инопланетяни[5] фигурките на "танцуващите мъже".

Анатолий Константинович Амброз, изследвайки мартиновските фигурки от VI—VII в., ги свърза с близките техни аналози, открити в Северен Кавказ до станцията Преградная на р. Уруп[6]. В тази връзка много автори свързват Мартиновската култура с номадските племена обитавали тогава Източна Европа, А. К. Амброз от своя страна свързва произхода на традицията, характерна за фигурките на лъвовете във византийските градове в Крим. Руският археолог О.А.Щеглов, продължавайки изследванията на Мартиновското съкровище на Г.В.Корзухина и А.К.Амброз, основайки се на нови данни, катологизации и типологизации на находките смята, че фигурките мартиновски тип се отнасят към «древността на антите», достатъчно распространени в Средното Поднепровие в 7в. «от какъвто и произход тези да са били»[7] .

Вижте също[редактиране | edit source]

Фигури от Велестино

Външни връзки[редактиране | edit source]

Литература и източници[редактиране | edit source]

  • Клейн Л. С. Пляшущие человечки Конан-Дойля на Руси // Троицкий вариант — Наука. № 99. С. 14.
  • Корзухина Г. Ф. Клады и случайные находки вещей круга «Древностей антов» в Среднем Поднепровье. Каталог памятников // МАИЭТ. Вып. V. Симферополь, 1996. С. 352—425, 525—705.
  • Рыбаков Б. А. Древние русы // Советская археология. Т. XVII. 1953. С. 76-89.
Nag Sent Miklosh.jpeg Ранносредновековни Славянски и Български съкровища

Глодоско съкровище · Съкровище от Мартиновка · Фигури от Велестино · съкровище от Мала Перешчепина · Вознесенски археологически комплекс · Златно съкровище от Над Сент Миклош · Преславско съкровище ·