Съкровище от Мартиновка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Част на съкровището от Мартиновка

Съкровището от Мартиновка (украински Мартинівський скарб, руски Мартыновский клад) е археологическо откритие, състоящо се от около 120 бронзови и с проба 400 – 900 сребърни предмети. Намерени са в село Мартиновка (рус. Мартыновка, укр. Мартинівка), Каневски район на Черкаска област в Украйна.

Открито е през 1909 г. Цялата находка е била поставена в един сребърен съд, но някои предмети са загубени и унищожени. Останалите са с маса 3,3 кг. По-голямата част от съкровището се съхранява в Историческия музей на Печорската лавра в Киев; има и забележителни експонати в Британския музей. Датирано е към 6 до 7 век сл. Хр. Свързва се безспорно с индоевропейците и най-често с Антите и тогавашната Пенковска култура в епохата, когато експанзията на племената от причерноморските степи достига до Балканите, където, например при Фигурите от Велестино, се откриват негови стилови аналогии [1][2][3][4]. Съкровището съдържа предмети с мъжко и женско предназначение. Мъжките са юзди, обкови за каишки на меч, византийски съдове – чаши, чиния, евхаристийна лъжичка. Най-известните артефакти са пет апликации със стилизирани образи на животни – коне и лъвове, четири неголеми антропоморфни апликации – фигурки от сребро на „танцуващи мъже“ за пришиване върху облекло или сбруя, три фибули брошки, украси за глава, шест раменни и ръчни гривни, обеци, нашийна гривна, две сребърни чаши, лъжици за причастие с печати на византийски майстори, части от чиния, коланни токи и апликации, наконечници и пр. Заради необичайния им външен вид в украинската преса понякога оприличават на инопланетяни[5] фигурките на „танцуващите мъже“.

Анатолий Константинович Амброз, изследвайки мартиновските фигурки от VI—VII век, ги свърза с близките техни аналози, открити в Северен Кавказ до станцията Преградная на река Уруп[6]. В тази връзка много автори свързват Мартиновската култура с номадските племена обитавали тогава Източна Европа, А. К. Амброз от своя страна свързва произхода на традицията, характерна за фигурките на лъвовете във византийските градове в Крим. Руският археолог О. А. Щеглов, продължавайки изследванията на Мартиновското съкровище на Г. В. Корзухина и А. К. Амброз, основайки се на нови данни, катологизации и типологизации на находките смята, че фигурките мартиновски тип се отнасят към „древността на антите“, достатъчно разпространени в Средното Поднепровие в VII век „от какъвто и произход тези да са били“[7].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Фигури от Велестино

Литература и източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Клейн Л. С. Пляшущие человечки Конан-Дойля на Руси // Троицкий вариант – Наука. № 99. С. 14.
  • Корзухина Г. Ф. Клады и случайные находки вещей круга „Древностей антов“ в Среднем Поднепровье. Каталог памятников // МАИЭТ. Вып. V. Симферополь, 1996. С. 352 – 425, 525 – 705.
  • Рыбаков Б. А. Древние русы // Советская археология. Т. XVII. 1953. С. 76 – 89.
  1. ↑ Curta, Florin, Femele dress and slavic fibulae in Greece[неработеща препратка]
  2. ↑ Велестинские хищники
  3. ↑ Фибула от Велестино
  4. ↑ Фибула от Мартиновка, архив на оригинала от 29 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120729011840/http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_0506/Fib2.jpg, посетен на 3 февруари 2013 
  5. ↑ chernobrov.narod.ru
  6. ↑ Амброз А. К. Хронология древностей Северного Кавказа V—VII вв. – М., 1989. – 134 с.
  7. ↑ Щеглов О.А. Тайна „пляшущих человечков“ и „следы невиданных зверей“. Антропо- и зооморфные изображения в раннеславянской металлопластике/Славяно-русское ювелирное дело и его истоки – СПб., 2010. – с. 146 – 174 Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Съкровище_от_Мартиновка&oldid=12035873“.