Сънят на душата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сънят на душата е учение от радикалното протестантство. Според тази теория мъртви мъже те не отиват в рая, а ​​спят в пръстта, и до Деня на Страшния съд, и възкресението на мъртвите.

Сред забележителните представители на тази доктрина са Уилям Тиндейл, Джон Милтън, Томас Хобс и Исак Нютон.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ALAN HAGER The Age of Milton: An Encyclopedia of Major 17th-Century British and American Authors. 2004 страница 240 "At death, both body and soul “sleep” until the general resurrection, aligning Milton with theological mortalism."