Сърбо Ивановски
| Сърбо Ивановски Србо Ивановски | |
| писател от Република Македония | |
| Роден |
1928 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
Сърбо Ивановски (на македонска литературна норма: Србо Ивановски) е писател от Република Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сърбо Ивановски е роден е в 1928 година в Щип, Кралството на сърби, хървати и словенци. Завършва Философския факултет на Скопския университет, група по южнославянска книжовност. Започва да пише след Втората световна война. Работи в редактор в Телевизия Скопие. От 1949 година е член на Дружеството на писателите на Македония, а в продължение на един мандат е и негов председател. Член е на Македонския ПЕН център. По-късно е член на дружеството Независими писатели на Македония.[1][2]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
Сърбо Ивановски е автор на поезия, разкази и романи за възрастни и за деца. Той е представител на така наречената втора македонска поетична генерация, като започва да пише поезия от 1950 година. Негови по-важни трудове са:[3]
- Лирика (поезия, 1950),
- Желби и меѓи (поема, 1950),
- Средби и разделби (поезия, 1953),
- Бели крикови (поезия, 1956),
- Маѓепсан патник (поезия, 1966),
- Пена од планината (поезия, 1972),
- Прстен на времето (поезия, 1993),
- Горчлив корен (поезия, 1994),
- Челуст на времето (поезия, 1996),
- Близу до животот близу до смртта (поезия, 1998).
- Жена на прозорецот (разкази, 1955),
- Кога тетин Клименте шеташе над градот (разкази 1982),
- Желките од рајската градина (разкази, 2009),
- Осамени (роман, 1957),
- Мартин Нуната (роман, 1979),
- Леонида трча окрвавен (роман, 1980),
- Додека го чекавме Андреја (роман, 1990),
- Балада за исчезнатите (роман, 1994),
- Неподобниот (роман, 1997).[4]
Ивановски е популярен и като автор на текста на известната детска песна „Елко, елко“, създадена в 1952 или в 1954 година, по музика на композитора Тодор Скаловски.[5]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
За своите дела Ивановски е носител на наградите „Кочо Рацин“, „13 ноември“ и „Стале Попов“. За поемата „Елена“ в 2006 година получава наградата „Григор Прличев“.[6] За целокупно поетично творчество в 2008 година получава наградата „Книжевно жезло“ от ДПМ.[7] Сръбското издание на неговата книга песни „Маѓепсан патник“ в 1976 година получава наградата „Бранко Милкович“.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на сайта на дружеството Независими писатели на Македония, архив на оригинала от 7 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101107033458/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=669, посетен на 4 април 2012
- ↑ Почина писателот Србо Ивановски, „Утрински весник“, 14.03.2014, архив на оригинала от 14 март 2014, https://web.archive.org/web/20140314131820/http://www.utrinski.mk/?ItemID=288696641601EF459ECA9221C0CA797D, посетен на 14 март 2014
- ↑ Милка Котевска и Лидија Мирчевска, Повоените македонски писатели низ страниците на периодиката во НУУБ „Св. Климент Охридски“ - Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ - Битола, Битола, 2010, стр. 66.
- ↑ Биография от сайта на Македонския ПЕН център[неработеща препратка]
- ↑ „Елко, елко се роди во Радио Скопје“, Дневник, петок, 31 декември 2010.
- ↑ „Елена од Србо Ивановски - најдобра поема“, Време, бр. 621, 3 февруари 2006.[неработеща препратка]
- ↑ „Книжевните жезла врачени на поетите Србо Ивановски и Љубов Голота“, Утрински весник, бр. 2723, 28 јуни 2008.[неработеща препратка]
- ↑ Независни писатели на Македонија, архив на оригинала от 7 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101107033458/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=669, посетен на 4 април 2012
|
