Сърджънт
| СЪРДЖЪНТ | ||
|---|---|---|
 | ||
| Описание | ||
| Предназначение | ракета земя-земя | |
| Производство | 1953 – 1962 | |
| Националност |  САЩ | |
| Оператори |  USArmy | |
 Бундесвер | ||
| Производител | JPL | |
| Технически данни | ||
| Височина | 10,52 м. | |
| Диаметър | 0,79 м. | |
| Маса | 4530 кг. | |
| Двигател | Thiokol | |
| Тяга | 200 kN | |
| Гориво | твърдо | |
| Тактически данни | ||
| Обсег | 140 км. | |
| Бойна глава | ядрена | |
| Мощност | 200 kT | |
Сърджънт (на английски: MGM-29 Sergeant; на български: Сержант) е американска твърдогоривна едностепенна ракета земя-земя. Използвана е като тактическа ракета с малък радиус на действие и като носител на ядрено оръжие. В началото на 60-те години на 20 век НАСА превръща Сърджънт в ускорителен блок за ракетата-носител Юнона-1.
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
MGM-29 Сърджънт е едностепенна ракета на твърдо гориво, клас земя-земя. Разработена е от Лаборатория за реактивно движение (на английски: Jet Propulsion Laboratory, съкр. JPL), Пасадена, Калифорния. Използва се от армията на САЩ от 1962 г. Предназначена е да замени тактическата ракета MGM-5 Corporal. Носи ядрена бойна глава W52 или конвенционална със силно експлозивни бризантни взривни вещества. От 1963 г. е разположена в Европа. В армията на Съединените американски щати е изведена от въоръжение през 1977 г. Ракетата избягва недостатъците на течногоривния двигател на MGM-5 Corporal, но все още изисква сериозна поддръжка и продължителна предстартова подготовка. Високата точност на Сърджънт гарантира на ракетата оперативен живот от петнадесет години – повече от добро постижение за подобен клас оръжие.
В НАСА[редактиране | редактиране на кода]
В края на 50-те и началото на 60-те години НАСА използва Сърджънт като ускорителен блок за някои от своите ракети-носители: втора степен за Скаут, втора и трета степен за Юпитер-С, четвърта – за Юнона-1. Твърдогоривния двигател разработен от Thiokol е използван (с някои подобрения) в ускорителен блок Кастор.
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
САЩ[редактиране | редактиране на кода]
- 2-ри батальон на 30-и полеви артилерийски полк, базиран във Виченца, Италия от 1963 до 1975 г.
- 3-ти батальон на 38-и полеви артилерийски полк, базиран във Форт Сил, САЩ от 1962 г.
- 1-ви батальон на 68-и полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1964 до 1970 г.
- 5-и батальон на 73-ти полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1963 до 1975 г.
- 5-и батальон на 77-и полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1963 до 1975 г.
- 3-ти батальон на 80-и полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1964 до 1970 г.
- 3-ти батальон на 81-ви полеви артилерийски полк, базиран в Южна Корея от 1963 г.
Германия[редактиране | редактиране на кода]
- 150-и ракетен артилерийски батальон, от 1964 до 1976 г.
- 250-и ракетен артилерийски батальон, от 1964 до 1976 г.
- 350-и ракетен артилерийски батальон, от 1964 до 1976 г.
- 650-и ракетен артилерийски батальон, от 1965 до 1976 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Sergeant electrodynamics“. Flight: 643 – 644. 23 април 1964.
- „Thiokol“. Box Elder County, Utah.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) www.astronautix.com
- ((en)) www.redstone.army.mil Архив на оригинала от 2008-06-12 в Wayback Machine.