Сърна
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
||||||||||||||||||||||
.jpg) Сърна (Capreolus capreolus) |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Capreolus capreolus |
||||||||||||||||||||||
Сърната (Capreolus capreolus) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Широко разпространена в нашата страна и обичаен ловен обект. Живее в по-северните части на Европа, Мала Азия и около Каспийско море. В Европа липсва в северна Скандинавия и някои острови (Ирландия и Исландия и тези в Средиземно море). В Средиземноморието се среща изключително в планински райони, а другаде е рядка или липсва. Със сибирската сърна (Capreolus pygargus, обитаваща от Урал до Китай) се срещат в Кавказ, като европейският вид заема южната част на планинската верига и съседната Мала Азия, а сибирският вид заема северната част.
Само мъжките екземпляри (наречени сръндаци) притежават рога — къси и изправени. През зимата мъжките губят рогата си, но напролет за новия размножителен сезон израстват отново. Когато започват да израстват, новите рога са покрити със слой от тънка като кадифе кожа, който постепенно изчезва, при загуба на кожното кръвообръщение. Сръндаците могат да ускорят процеса, търкайки рогата си в дървета, за да са твърди за дуелите през размножителния период. Сръндаците са единствените от сем. Еленови, чиито рога растат и през зимата. Тялото е червеникаво, а лицевите части са сиви. Окраската на тялото варира през различните сезони — златисто-червеникаво през лятото, но през зимният период потъмнява до кафяво и дори черно с по-светли коремни части и бяла задница.
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Сърната е относително малка по размери в сравнение с други представители на семейство Плътнороги. Дължина на тялото от 95 до 135 cm, ширина в предните крайници 65 — 75 cm, височина в холката 65 — 75 cm и общо тегло между 15 и 30 , но и до 35 kg. Опашката е къса (2 — 3 cm), труднозабележима или липсва. Първите и вторите рога са неразклонени, между 5 и 12 cm, докато при възрастните сръндаци достигат от 20 до 28 cm, често завършващи с два или три, рядко четири върха.
[редактиране] Активност и храна
Сърната е активна предимно по здрач. Много бързо и грациозно животно. Живее по високи места или планини, но понякога се осмелява да навлезе в пасища и редки гори. Храни се предимно с трева, дребни плодчета, листа и филизи. Обича предимно свежа трева, като избягва пасбищата, където домашните животни замърсяват тревата. Тя е вид пионер, участва в съобщества в ранен етап на сукцесия. Затова е била многочислена през Неолита в Европа, възползвайки се от изсечените от земеделците гори.
[редактиране] Поведение и жизнен цикъл
В дивата природа сърната достига максимум до 10 години. Предпочита предимно самотния живот като се събира да съжителства главно през размножителния период. Тревожното ѝ обаждане много наподобява кучешки лай. Друг сигнал за тревога е настръхване на бялата ѝ задница. Формата им се различава при двата пола — сърцевидни при женските и бъбрековидни при мъжките. Мъжките може също да лаят и когато привличат женски през любовния период, често по няколко сърни на територията си.
[редактиране] Размножаване
Сръндаците са полигамни. Мъжките се бият помежду си за територия по време на ранното лято и се чифтосват през ранната есен. По време на ухажването сръндаците, гонейки сърните, често утъпкват храстите, оставяйки фигури, наречени пръстени на сърните. Мъжките може също да разчистват окапалата шума и др. с рога — начин да привлекат женски. Сръндаците се разгонват през любовния приод — юли — август. Сърните са моноестрални и след забавена имплантация на оплодената яйцеклетка раждат през следващия юни след 9 - 10-месечна бременност. Обикновено раждат по две петнисти малки от противоположен пол. Те са скрити във високата трева от други хищници, докато станат готови да се присъединят към останалите от стадото. Сучат от майка си по няколко пъти на ден в продължение на 3 месеца. Възрастните често могат да изоставят малките си, ако надушат хищник или човек наблизо. Женските са готови за чифтосване след 16-месечна възраст.
[редактиране] Външни препратки
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roe Deer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
