Съюзна държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съюзна държава
Союзное государство (ru)
Саюзная дзяржава (be)
Знаме на Съюзна държава
Герб на Съюзна държава
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Съюзна държава
География и население
Площ 17 283 000 km²
(на 1-во място)
Столица Беларус Минск, Беларус
Най-голям град Русия Москва (10 390 000 души)
Официален език руски(1) беларуски
Население (пребр., 2009) 151 581 179
(на 9-то място)
Управление
Председател на ВДС Беларус Александър Лукашенко
Председател на МС РусияВладимир Путин
История
Независимост
1996
Икономика
БВП (ППС, ?) ?
(на ? място)
БВП на човек (ППС) ?
Валута Руска рубла
Белоруска рубла (RUB)
Други данни
Часова зона от UTC+2 до UTC+12
Интернет домейн .ru .by .su .рф
Телефонен код +7 +375
(1): Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.

Съюзната държава (на руски: Союзное государство, на беларуски: Саюзная дзяржава), неофициално известна като Съюзна държава на Русия и Беларус (на руски: Союзное государство России и Беларуси, на беларуски: Саюзная дзяржава Расіі і Беларусі), Съюз Русия-Беларус (на руски: Сою́з Росси́и и Беларуси (СРБ) е наддържавно обединение на Руската федерация и Република Беларус.

Създаване[редактиране | edit source]

Първоначалното Съдружие на Русия и Беларус е създадено на 2 април 1996 г.[1] Основата на съюза е закрепена на 2 април 1997 г. с подписването на „Договор за съюз между Беларус и Русия“, с който името е сменено на Съюз Беларус-Русия.[2] Допълнителни договори са подписани на 25 декември 1998 г. с намерението да се осъществи по-голяма политическа, икономическа и социална интеграция.[2]

Въпреки това естеството на този политически субект остава изключително неясно. Под натиска на собствените си политически опоненти, които се застъпват за обединението на 2-те държави, както и от беларуския президент Александър Лукашенко, който се се опитва да върже по-слабата беларуска икономика към руската, тогавашният руски президент Борис Елцин става инициатор за създаване на сегашния съюз с цел хармонизиране на политическите и икономически различия между тези страни.[3] Подобно предложение е направено и на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев през 1994 г., което се предвижда учредяването на „Евразийски съюз“, но това предложение никога не е сериозно преглеждано. [4] Договорът за създаването на Съюзната държава на Русия и Беларус е подписан на 8 декември 1999 г. [5] Целта е евентуално да се постигне федерация като СССР с общ президент, парламент, знаме, герб, химн, конституция, армия, гражданство, валута и др. Сегашното обединение е ратифицирано от руската Дума на 22 декември 1999 г. и от Народното събрание на Беларус на 26 януари 2000 г. - датата, на която Договорът за съюза официално влиза в сила. [6]

Институции и правна рамка[редактиране | edit source]

Договорът за създаването на Съюзната държава на Русия и Беларус създава следните институции:[7]

  • Висш държавен съвет (ВДС), най-високата власт в Съюзната държава, състояща се от презитентите, министър-председателите и ръководителите на двете камари на парламентите на двете страни. Всяка държава има право на един глас в Съвета, което означава, ефективно, че всички решения трябва да се вземат с единодушие.
  • Министерски съвет съставен от министър-председателите, министрите на външните работи, икономиката, финансите на двете държави и държавния секретар на съюза.
  • Двукамерен парламент, състоящ се от избираемите Камара на представителите, който съдържа 75 депутати от Русия и 28 от Беларус, избираеми от населението и Камара на съюза с еднакъв брой представители (36) от всяка държава избирани от горните камари на двата държавни парламента. Парламента на съюза никога не е бил свикван.
  • Съюзен съд, състоящ се от девет съдии назначени за период от шест години. Съюзният съд не е създаден.
  • Камара, контролираща изпълнението на бюджета.

Всяка държава-членка запазва своя суверенитет и международно представяне, което означава, че Русия и Беларус все още напълно отговарят за собствените си вътрешни въпроси и външни отношения. Съюзната държава не може да има представителство в други международни организации или да отмени законодателни или държавни решения на нейните държави-членки, освен в случаите, определени от съюзният договор. Като такава, на Съюзната държава най-много прилича на наднационална конфедерация, като Европейския съюз, Африканския съюз или Съюза на южноамериканските нации.

Павел Бородин е настоящият държавен секретар на Съюзната държава. Той беше първият назначен от Висшият държавен съвет на 26 януари 2000 г. за четиригодишен мандат. През 2004 и 2008 г. на неговия мандат беше подновен за още четири години.

Развитие[редактиране | edit source]

Малко след подписването двете държави изглежда са изгубили първоначалният ентусиазъм за съюза, като първо Русия, а след това и Беларус възстановяват митническият контрол на тяхната обща граница през 2001 г. Планове за приемане на обща валута са задвижени но се отлакат няколко пъти.

Допълнително Беларус и Русия запазват националните си символи, след като не успяват да приемат общ герб или знаме на Съюзната държава. Въпреки това, песен наречена Държавен съюз на народите (на руски: Державный союз народов, на беларуски: Дзяржаўны саюз народаў) е предложен за неофициален химн на съюза. Песента, която е модифицирана версия на химна на СССР, се отнася за съюз с повече от сегашните държави.[8]

Обща валута[редактиране | edit source]

Първоначално беларуският президент Александър Лукашенко обещава да представи обща валута на 1 януари 2004. Валутата не е въведена, и на планът се връща назад с една година. На 1 януари 2005 г. Съюзната държава отново не успява да въведе общата валута, и тя отново бе отложена с една година, когато през 2006 г., случи същото. По време на пресконференция в Минск на 2 февруари 2006 г., Пьотър Прокопович, началник на Националната банка на Беларус, обяви, че общата валута да бъде приета през 2007 година. Това обаче не стана и през 2007. От 2008 г. националната банка на Република Беларус обяви, че беларуската рубла ще бъде обвързана с американският долар вместо руската рубла.[9]

Гражданство и миграция[редактиране | edit source]

Въпреки че иначе е далеч от държава или съюз Съюзната държава има по свой собствен начин общо гражданство. Въпреки че, гражданите на Русия и Беларус притежават паспорти от съответните им държави, те имат право да работят и пребивават в двете страни, без процедурите за имиграция или работна виза, изисквани от чуждестранни граждани.

Армия[редактиране | edit source]

От 10 февруари 2009 г. Русия и Беларус са завършили първия етап на съвместни военни програми за обучение на офицери, предназначени за интегриране на военните структури на двете страни. Този военен колектив се нарича „Регионална група сили на Беларус и Русия“. Целта на тези действия е да се осигури единно обучение, практика и прилагане на военните интереси на двете държави и са насочени към стратегически и бойни обучения през февруари и март 2009 година.[10]

Знаме и герб[редактиране | edit source]

Предложено знаме

От учредяването на Съюза на Русия и Беларус през 1997 г. не е имало официално приемане на държавно знаме или герб.

2 предложения са направени за знаме на съюза. Те са изменен вариант на Знамето на Съветския съюз. И в 2-та случая 2 звезди са поставени в кантона на знамето, за да представляват 2-те страни на съюза. [7]

Предложен е герб в модификация на двуглавия орел, държащ текущите гербове на Русия и Беларус.[11]

Проблем с ДДС[редактиране | edit source]

Беларус и Русия събират данъка добавена стойност, предназначен за финансиране на Съюзната държава, в страната на произход, а от 1 януари 2005 г., ДДС се събира в страната на местоназначението, както е в повечето други независими страни по света. Тази промяна води до значителна степен на объркване и е прекъсва много търговски операции между Беларус и Русия. На 10 февруари 2005 г., частните предприемачи в Беларус организират еднодневна предупредителна стачка, протестирайки срещу новата схема за ДДС между двете страни и икономическата политика на Лукашенко.

Възможно разширяване[редактиране | edit source]

  • Flag of Abkhazia.svg Абхазия: в момента е наблюдател на парламентарните заседания.[12]. В неформални изказвания премиерите на Абхазия и Южна осетия, признати от Русия, Никарагуа, Венецуела и Науру, но и Беларус обяви намерението си да ги последват, изразяват интерес за присъединяване към съюза. Няма формални искания за момента.[13]
  • Flag of Kazakhstan.svg Казахстан изразява интерес за сформиране на митнически съюз с Русия и Беларус до 2010.[14] От Казахстан съобщават че може да се присъединят към Съюзната държава след време.[15]
  • Flag of Kyrgyzstan.svg Киргистан, към юни 2007, опозицията в Киргистан, която е заключена в политически смут, инициира национален референдум за присъединяване на Киргистан към съюза на Русия и Беларус[16].
Съюзната държава (бежово), заедно с държавите изявили интерес за присъединяване (зелено) и другите държави от ОНД (розово).
  • Flag of Moldova.svg Молдова През 2001, президента на Молдова Владимир Воронин, заявава веданага след избирането си, че има итерес към присъединяването на Молдова към съюза.[17][18]. С идването на власт на Алиансът за европейска интеграция през 2009 молдовските интереси се преместват към Европейският съюз.
  • Flag of South Ossetia.svg Южна Осетия: в момента е наблюдател на парламентарните заседания.[12]. В неформални изказвания премиерите на Абхазия и Южна осетия, признати от Русия, Никарагуа, Венецуела и Науру, но и Беларус обяви намерението си да ги последват, изразяват интерес за присъединяване към съюза. Няма формални искания за момента.[13]
  • Flag of Transnistria.svg Приднестровие: в приднестровският референдум през 2006 97.2 % от населението гласува за присъедняване на приднестровието към Русия,

Подновен интерес[редактиране | edit source]

На 15 декември 2006 г. разговорите около Съюзната държава се засилват.[21] Към януари 2007, обаче, разговорите се забавят, тъй като президента на Беларус Лукашенко заявява че: „Руските лидери искат ние да се присъединим към Руската федерация — това е което е в главите на руските лидери. Аз не искам да погребвам суверенитета и независимостта на Беларус.“[22]

Въпреки това, на 19 октомври 2007 г., на руския премиер Виктор Зубков обяви, че бюджетът на Съюзната държава „ще нарасне с не по-малко от десет процента през следващата година, както и, че растежът ще осигури достойно финансиране на общите ни проекти.“ Това доведе до спекулации, че руското правителство са подновили интереса си към идеята.

Среща между президента на Беларус Лукашенко, министър-председателя на Русия Владимир Путин и държавния секретар на съюза Павел Бородин е проведена в Минск на 13-14 декември 2007 г. Тази среща получавав значителна част от вниманието на медиите и повдигна спекулациите, че Съюзната държава може наистина да бъде в центъра на една нова инициатива на двете правителства. От първостепенен интерес е подновено обсъждане на съюзният парламент (който, въпреки че е планиран, никога не е бил действително реализиран) и Конституционен акт на Съюзната държава, инструмент, който може потенциално да засили авторитета на Съюза. Според държавният секретар Бородин, пет варианта на този акт са били обсъдени на срещата, всяка от които е свързано с 7-10 годишен преходен период в развитието на Съюза. Търговията и енергийни въпроси също са обсъдени.[23]

На 27 май 2008 г., президента Лукашенко, в настоящата му му длъжност на председател на Върховния държавния съвет номинира настоящият руски премиер и бивш президент Владимир Путин за председател на министерският съвет.[24]. Този ход повдигна спекулациите, че съюзът е на път да претърпи значителна политическа трансформация като средство за политическите цели на Путин, след като конституционно е невъзможно той да се кандидатира за трети пореден мандат като президент на Русия през 2008 г. До този момент най-видим и може би важен чиновник на съюза е държавният секретар, който ръководи ежедневно дейността на съюза. В същото заседание държавният секретар Бородин заявява, че през 2009 г. съюзният държавен бюджет ще бъде около 6-7 милиарда руски рубли, което е увеличение от над 2 милиарда рубли от 2008 г.

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Zulys, Audrius. "Toward a Union State of Russia and Belarus". Lithuanian Foreign Policy Review, 2005, p. 149 [1]
  2. а б Zulys, Audrius. "Toward a Union State of Russia and Belarus", p. 150
  3. Donaldson, Robert H. "Boris Yeltsin's Foreign Policy Legacy"
  4. Asadova, Nargiz. "An interview with Prime Minister of Kazakhstan Karim Masimov". Originally printed in Kommersant, June 4, 2007, p. 2. Translated by Ferghana.Ru [2]
  5. BBC News, "Russia and Belarus form confederation"
  6. Zulys, Audrius. "Toward a Union State of Russia and Belarus", p. 151
  7. Zulys, Audrius. "Toward a Union State of Russia and Belarus", p. 151-2
  8. ДЕРЖАВНЫЙ СОЮЗ НАРОДОВ. // 2003. Посетен на 2008-02-22.
  9. Belarus to link currency to dollar. // Associated Press, 2007-08-15. Посетен на 2007-10-01.
  10. Link to joint military training. // Union State Website. February 11, 2009. Посетен на February 21, 2009.
  11. Проект герба Союза России и Белоруссии (2002 г.). // Geraldika.ru. Посетен на 2008-10-27.
  12. а б Belarus could recognize Abkhazia, S. Ossetia next year
  13. а б Abkhaz wish to join Union
  14. Customs Union of Belarus, Russia, Kazakhstan to be up and running by 2010 [3]
  15. Customs Union of Belarus, Russia, Kazakhstan to be up and running by 2010[4]
  16. Opposition in Kyrgyzstan wants to join Russia-Belarus union
  17. Moldova ready for Russia Belarus union
  18. Communists of Moldova and the future of the country's ethno-political conflicts[5]
  19. Serbian Parliament Speaker Calls For Closer Russia Ties[6]
  20. Grom, Kirill. Third Union Republik. // Portal of the Union State, 30 March 2010. Посетен на 11 April 2010.
  21. "Unified state of Russia and Belarus discussed in Kremlin", an Russia Today, December 15, 2006
  22. "Belarus local elections end", al Jazeera, January 14, 2007
  23. President meets with State Secretary of the Belarus–Russia Union State
  24. Belarusian Telegraphy Agency, "Union State budget 2009 to total RUR 6–7 billion, Pavel Borodin says"

Външни препратки[редактиране | edit source]