Съюзническо настъпление в Сицилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съюзническо настъпление в Сицилия
Конфликт: Втора световна война
Map operation husky landing.jpg
Карта, показваща стратегията на Съюзниците
Период 9 юли 1943 - 17 август 1943
Място Сицилия
Резултат Стратегическа победа за Съюзниците
Воюващи страни
Flag of Australia.svg Австралия
Canadian Red Ensign 1921-1957.svg Канада
Flag of Free France 1940-1944.svg Франция
Flag of South Africa 1928-1994.svg Република Южна Африка
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
US flag 48 stars.svg САЩ
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Италия
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Командири
US flag 48 stars.svg Дуайт Айзенхауер
Flag of the United Kingdom.svg Харолд Александър
Flag of the United Kingdom.svg Бърнард Монтгомъри
US flag 48 stars.svg Джордж Патън
Flag of German Reich (1935–1945).svg Алберт Кеселринг
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Алфредо Гуцони
Flag of German Reich (1935–1945).svg Фридолин вон Сенгер унд Етерлин
Сили
160 000 войника
14 000 превозни средства
600 танка
1 800 огнестрелни оръжия
275 000 италиански войникици
75 000 немски войници
260 танка
1 400 бомбардировачки[1]
Жертви и загуби
САЩ:
2 237 умрели
6 544 ранени
Великобритания:
2 721 умрели
10 122 ранени
Канада:
562 умрели
1 848 ранени
Австралия:?
ЮАР:?
Франция:?
Общо: +24 034 жертви
Германия:
4 300 умрели
? ранени
Италия:
4 700 умрели
? ранени
-
-
-
Общо: 29 000 жертви
140 000 военнопленници[2]

Съюзническото настъпление в Сицилия, наричано още Операция „Хъски“, е едно от най-мащабните кампании по време на Втората световна война, в която Съюзниците нахлуват в Сицилия и се сражават срещу Силите от Оста (Нацистка Германия и Италия). Това настъпление дава началото на Италианската кампания.

Операцията започва през нощта на 9 юли 1943 г. и завършва на 17 август същата година. Това е най-голямата земноводна битка по време на войната.

Подготовка за военните дейстия[редактиране | edit source]

Участници[редактиране | edit source]

Съюзническите сили са представени главно от Американски, Британски и Канадски армии. Другите страни от Съюзниците допринасят с въздушни и военноморски подкрепи в инвазията. Всички американски войски са от 7-ма армия на САЩ. Британската 8-ма армия е подпомагана от 1-ва канадска пехотна дивизия, част от 1-ва канадска дивизия, базирана в Англия. Генерал Дуайт Айзенхауер е в общо командване на по-голямата част от американските сили заедно с генерал Харолд Александър. Британската 8-ма армия, както и 15-та армия, са под командването на генерал Бърнард Монтгомъри, а 7-ма американска армия е под командването на генерал Джордж Патън.

Островът е защитаван от италианската 6-та армия, под командването на генерал Алфредо Гуцони. 6-та армия включва 12-ти и 16-ти корпус, четири фронтови дивизии и немската 14-ти танков корпус. Общите сили на Оста са 190 000 италиански и 40 000 немски войници, заедно със 147 танка и 220 артилерийски части. Италианците подкрепиха гарнизона с още 52 000 подкрепления и 127 танка.

Планиране[редактиране | edit source]

В началните етапи на 1943 г. Съюзническите водачи решават, че успешното нахлуване и освобождаване на Франция ще бъде невъзможно, затова решават да извършат нападение над италианския остров Сицилия. За целта си набавят войски от успешно приключилата за тях кампания в Северна Африка. Целта на Съюзниците е да премахнат войниците и въздушното надмощие на Страните от Оста в Сицилия, което би позволило на корабите им свободно плаване из Средиземно море и натиск над диктатурата на Бенито Мусолини, заедно с капитулацията на Италия от войната.Също така превземането на Сицилия можеше да бъде първата крачка в превземането на Италия, въпреки че Съюзниците не са решили за това.

Съюзниците обмислят две стратегии. Първата възможност пред тях е да обкръжат Сицилия, използвайки две армии, поставени съответно в източната и западната част на острова. Според Съюзниците така противниковите сили няма да бъдат просто победени, но и унищожени. Обаче този план е много рискован, защото двете армии няма да могат да се поддържат един-друг и можеха лесно да бъдат победени - по отделно. И така най-вероятно обкръжението на острова щеше да се провали.

Другата възможност е две армии, разположени в южната част на острова, да опитат директен пробив вътре в Сицилия. Този план е по-малко рискован, обаче не дава възможност за обкръжение на острова. Съюзниците избират тази стратегия пред другата, защото не искат да претърпят поражение.

Измами[редактиране | edit source]

За да измамят и отклонят силите на Оста в други посоки, Съюзниците водят няколко операции, т.н. „Измамнически“ операции. Най известната и успешна е Операция „Минцемийт“. Един маскиран британски служител е оставен на бреговете на Испания, скитащ сам с едно куфарче, пълно с тайни документи, които са фалшиви. Тези документи съдържат информацията, че Съюзниците планират превземането на Гърция, и че нямат никакви намерения да превземат Сицилия. Немското правителство сметна документите за оригинални и премества по-голямата част от защитата на Сицилия към Гърция. Обаче немците имат войници, които да останат в Сицилия - войници, които се завръщат от Северна Африка и не са включени в плановете на Германия за участие в Източния фронт. И затова все още има голямо количество войници в Сицилия, когато започва инвазията.

Военните действия[редактиране | edit source]

Съюзнически приземявания[редактиране | edit source]

Битката по суша[редактиране | edit source]

Последици[редактиране | edit source]

Американски войници наблюдават разбит бомбардировач

Жертвите на Тристранния пакт са близо 29 000 умрели (повечето италианци), а около 140 000 са пленени. Загубите на САЩ са 2 237 умрели и 6 544 пленени и ранени; Британски загуби - 2 271 умрели и 10 122 ренени и пленени, а канадските са 562 умрели и 1 848 ранени и пленени. За повечето войници от Северна Америка (САЩ и Канада) това е първото сражение във войната. Немците и италианците евакуиран успешно своя гарнизов, който е разположен в град Месина. Спасяването на толкова много войници от пленяване е успех за Оста.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Диксън(2001) стр. 201
  2. Atkinson (2007), p. 173.

Външни препратки[редактиране | edit source]