Съюзни републики на СССР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Според чл. 72 от Конституцията на Съюза на съветските социалистически републики (съкратено: Съветски съюз, СССР) от 1977 г. държавата de jure е конфедерация от съюзни републики (на руски: союзные республики). Всяка от тях има право да се отдели от състава на Съветския съюз.

Политическо устройство[редактиране | edit source]

Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид република - съветска република, и на новата държава - Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.

В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ - КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.

В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация - първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление. Освен това вторият (а често и първият) секретар на републиканските партии извън РСФСР на всички нива е руснак, докато по-долните по ранг са от местната националност.

Право на отделяне[редактиране | edit source]

От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те год. обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка). В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията - ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР. В края на 1980-те год. републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент - Върховния съвет на СССР в Москва.

По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като de facto СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики. За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР - Руската СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.

Държавни символи[редактиране | edit source]

Всяка от съюзните републики има свои държавни символи: знаме, герб и химн. (РСФСР няма свой химн.)

Съюзни републики на СССР[редактиране | edit source]

Състав преди разпада[редактиране | edit source]

Републики на СССР (1956-1989)
Знаме Република Столица Карта на СССР
1 Flag of Armenian SSR.svg Арменска ССР Ереван
Republics of the Soviet Union
2 Flag of Azerbaijan SSR.svg Азербайджанска ССР Баку
3 Flag of Byelorussian SSR.svg Белоруска ССР Минск
4 Flag of Estonian SSR.svg Естонска ССР Талин
5 Flag of Georgian SSR.svg Грузинска ССР Тбилиси
6 Flag of Kazakh SSR.svg Казахска ССР Алма Ата
7 Flag of Kyrgyz SSR.svg Киргизка ССР Фрунзе
8 Flag of Latvian SSR.svg Латвийска ССР Рига
9 Flag of Lithuanian SSR.svg Литовска ССР Вилнюс
10 Flag of Moldavian SSR.svg Молдавска ССР Кишинев
11 Flag of Russian SFSR.svg Руска СФСР Москва
12 Flag of Tajik SSR.svg Таджикска ССР Душанбе
13 Flag of Turkmen SSR.svg Туркменска ССР Ашхабад
14 Flag of Ukrainian SSR.svg Украинска ССР Киев
15 Flag of Uzbek SSR.svg Узбекска ССР Ташкент

Разпределение по региони[редактиране | edit source]

Предишни съюзни републики[редактиране | edit source]

Хронология на републиките[редактиране | edit source]