Съюз за народно движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съюз за народно движение
Union pour un mouvement populaire
Ръководител Жан-Франсоа Копе
Основана 17 ноември 2002
Член на Центристки демократичен интернационал
Международен демократичен съюз
Европейска народна партия
Идеология Либерален консерватизъм
Група в ЕП Европейска народна партия
Национално събрание
194 / 577
Сенат
125 / 343
Европейски парламент
24 / 72
Регионални съвети
331 / 1880
Сайт http://www.lemouvementpopulaire.fr

Съюз за народно движение (СНД, на френски: Union pour un mouvement populaire, UMP, преди това със същата абревиатура на френски - Съюз за президентско мнозинство, на френски: Union pour la majorité présidentielle) е дясноцентристка либералноконсервативна политическа партия във Франция.

Партията се управлява от колективно ръководство, след като председателят Никола Саркози е избран за президент на Франция.

История[редактиране | edit source]

Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голистскрс Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президенстските избори от май 2007 председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането му за президент. По време на мандата на Саркози партията няма председател, а се ръководи от генералния секретар - Пиер Меенери (2007), Патрик Деведжиан (2007-2008), Ксавие Бертран (2008-2010) и Жан-Франсоа Копе (2010-2012). През ноември 2012 година Копе е избран за председател на Съюза за народно движение, но резултатите от изборите се оспорват от неговите противници.

Програма[редактиране | edit source]

  • В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската конституция след провала на референдумите за европейската конституция.
  • В новото правителство на Франсоа Фийон е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския Home office, с което се цели промяна на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция).
  • Увеличаване на университетската автономия - възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.[1]
  • Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus - „Работете повече, за да печелите повече“)[2]
  • Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
  • Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
  • Стимулиране на развитието на регионите.

На 14 януари 2007 г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (предишен премиер-министър на Франция) и Мишел Алио-Мари (министър на отбраната). Още един бивш министър-председател - Жан-Пиер Рафарен, го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран - министър на здравеопазването, Тиери Бретон - министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе - министър на бюджета, Филип Дуст-Блази - министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.

СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 - местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник Социалистическата партия - само 1[3]. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент[4].

След поражението на президента Никола Саркози на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Autonomie et moyens financiers, clés de la réforme des universités, Le Monde, 01.06.07
  2. UMP - site officiel
  3. [[1] RTBF Belgique]
  4. RTBF Belgique