Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България
| Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България | |
 Устав на Съюза | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1913 година, София, България |
| Закрита | 1952 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България в Общомедия | |
Съюзът на македоно-одринските опълченски дружества в България обединява бивши участници в Македоно-одринското опълчение, взело участие в Балканските войни.
Първото такова дружество е създадено в София през 1913 година, но през Първата световна война дейността му замира. След края на войната подобни дружества се появяват в цялата страна, а на конгрес от 4 декември 1932 година, на който присъстват близо 3000 делегати,[1] дружествата се обединяват в съюзна организация. Същата година е издаден юбилеен албум на Македоно-одринското опълчение. Между 1933 и 1944 година дружеството издава редактирания от Димитър Янев вестник „Български доброволец“, заменен в периода 1944 – 1946 от вестник „Доброволец“.[2] След 1935 година за председател на дружествата е избран Милан Дамянов.
През 1940 година дружествата участват в Декларацията на емигрантските македонски организации за пряко присъединяване на Македония към Царство България.[3]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, Съюзът продължава да съществува. От 23 ноември 1948 година участниците в Илинденско-Преображенското въстание, на брой 16 000 души, започват да получават месечна пенсия от 4000 лева. В тази група обаче не влизат македоно-одринските опълченци и Съюзът развива активна дейност за даването им на право на пенсия, съгласно приетия през септември 1949 година закон. След края на народната демокрация, на извънреден конгрес на 28 и 29 ноември 1949 година и на първия републикански конгрес на 12 и 13 септември 1950 година, състоял се в Пловдив, се декларира желание „за вярна служба на новата власт“. В 1952 година с решение No 11035 от 22 февруари Съюзът на Македоно-одринските опълченци решава да се влее в Доброволната организация за съдействе на отбраната.[4]
-
Брой № 8 на „Български доброволец“ -
„Прослава на Македоно-одринското опълчение“, издание на Съюза от 1933 година -
Членска карта на Коста Николов Чилов -
Членска карта на Ангел Петров Камберов от Неврокоп, 12 август 1939 година -
Членска карта на Милош Делев, 10 август 1942 година -
Членска карта на Тома Кръстев Чапаров от Галичник, 27 юли 1950 година
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Бургаско македоно-одринско опълченско дружество
- Варненско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Варна, оп.1, ф.27к)
- Горноджумайско македоно-одринско опълченско дружество
- Дупнишко македоно-одринско опълченско дружество
- Елховско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Ямбол, оп.1, ф.367к)
- Кюстендилско македоно-одринско опълченско дружество
- Кърджалийско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Кърджали, оп.1, ф.73к и ф.62)
- Свиленградско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Хасково, оп.1, ф.16к)
- Шуменско македоно-одринско опълченско дружество (ДА – Шумен, оп.1, ф.1к)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 464 - 467.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 284.
- ↑ Декларацията // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 5.
- ↑ Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят '91, 1993. с. 143.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
