Сюлейман паша
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
 |
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен. |
|
||||||||||
Сюлейман Хюсни паша е висш османски офицер, паша (дивизионен генерал). Участник в Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877-1878). Палач на Стара Загора.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Сюлейман Хюсни е роден около 1838 г. в Цариград. Баща му, Мехмед Халет ефенди, е бивш еничарски ага. Сюлейман постъпва в армията през 1854 г. Завършва военно училище в Цариград (1861). Участва в потушаването на въстания в Черна гора (1862) и Крит (1867). През 1867 г. е произведен във военно звание бинбаши (майор), а през 1873 г. в миралай (полковник) и става бей. Директор и преподавател във Военното училище в Цариград. Реформира го по европейски образец. Професор по литература. През 1874 г. е повишен в звание паша-мирлива (бригаден генерал).
През м. май 1876 г. Сюлейман паша участва в детронирането на султан Абдул Азис. Повишен е в звание ферик паша (дивизионен генерал). Проявява се по време на Сръбско-турската война (1876), когато командва настъплението в Черна гора. Назначен е за командващ османската армия в Босна и Херцеговина.
Участие в Руско-турската война (1877-1878) [редактиране]
|
|
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на Централната армия (Албански Армейски корпус усилен с други части). Изпратен е в помощ на обсадената в Плевен Западна армия. След тежки боеве отхвърля Предния Руски отряд и успява да влезе с бой в Стара Загора. Градът е опожарен до основи.[1]
Заповядва настъпление през Шипченския проход. Въпреки числено превъзходство, частите му понасят тежки загуби и са напълно отбити. Армията му остава задълго прикована при южните подстъпи на прохода. (вж. Шипченска битка (август 1877), Шипченска битка (септември 1877) ).
Назначен е за началник на Източнодунавската армия (3 октомври 1877) и Главнокомандващ на османските сили на Балканския полуостров (29 октомври-23 декември 1877 г.).
В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България), който е масон от 33 степен (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това. Вито Позитано вицеконсул на Италия и Леандър Леге на Франция отправят категорично предупреждание до командващия турските сили Осман Нури паша и отказват да напуснат града, с което спасяват София.
Командващ османска групировка, съсредоточена в направлението София-Пазарджик, с цел да преустанови настъплението на Западния руски отряд по долината на р. Марица. След поражението си в битката при Пловдив през м. март 1878 г. е арестуван по обвинение в самоволни операции. Военен съд го разжалва и е осъден на 15 години затвор. Помилван от султан Абдул Хамид II. Умира през 1892 г. в Багдад.
Източници [редактиране]
- ↑ ((bg)) 132 години от опожаряването на Стара Загора. // dariknews.bg. dariknews.bg, 2009. Посетен на 2013-01-02.
- Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ " П.Берон ", София, 1986, с. 166
