Сяр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сяр
Σέρρες
Сяр от калето
Сяр от калето
Гърция
Red pog.png
Сяр
Централна Македония
Red pog.png
Сяр
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 39 m
Население (2001) 54 266 души
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-2
Сяр в Общомедия

Сяр или Сер (изписване преди 1945 година: Сѣръ, на гръцки: Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, на турски: Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Сяр, част от административната област Централна Македония, както и на Серска и Нигритска епархия на Гръцката православна църква. Наброява 54 266 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Йоан Предтеча“.

Градът е разположен на река Серовица в плодородното Серско поле на 24 километра североизточно от река Струма и на 69 километра от Солун в южното подножие на планината Шарлия (на гръцки: Βρόντος, Врондос).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от индоевропейския корен *ser-, тека (едната от двете реки на града се казва Серовица, сравнимо със Серава).[1]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“.

Градът е основан от тракийското племе сириопеони, което пълководецът на персийския цар Дарий - Мегабаз преселил в края на 6 век пр.Хр. в Азия. Името му се свързва с името на неговите основатели. Споменава се от Херодот в 5 век пр.Хр. (Σῖρις), от Тит Ливий в 59 година пр. Хр. (Σίρας) и от други по-късни антични автори.[2]

В 808 г. Хан Крум превзема Сяр. Градът е включен в границите на България. След въстановяването на Българската държава цар Асен I разгромява армията на Византия в известната Битка при Сяр (1195), и пленява нейния командващ севастократор Исаак. В 1205 г. Калоян след победата при Одрин нанася тук още едно тежко поражение на Латинската империя, завладява града и отново го включва в българската държавна територия. В 14-ти век града е превзет от войските на Стефан Душан през 1345 година, кралят решава да прогласи оттук създаването на Душановото царство и въвеждането на единни правила и норми за империята – издадения малко по-късно Душанов законник. След неговата смърт в годините 1355 - 1371 Сяр става център на т.нар. Серско княжество, градът и княжеството са под върховната власт на царица Елена Българска.

През 1383 градът е превзет от османските турци.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османска пощенска картичка
Ученици и преподаватели от Серското педагогическо училище
Свидетелство от 1896 година от българското девическо училище в Сяр
Честването на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр, 11 май 1911 година.

През 19 век Сяр е център на санджак в рамките на Солунския вилает. В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Сяр, че населението му е 15 000 турци, 5 000 гърци и българи и няколко еврейски семейства.[3]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Старата част на града се казва Варош... В Сяр тази махала е заселена с гърци, българи и няколко еврейски семейства[4]

През 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава града и в 1848 година в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ оставя интересни пътни бележки за него:

Обширен и многолюден град, Сяр е пръв след Солун в търговско отношение... Жителите на града са турци, българи, македоно-власи и гърци. Последните два елемента видимо надвишават българския.[5]

През Възраждането Сяр се утвърждава като важен търговски център. В продължение на 40 дни ежегодно тук се провежда прочутият Серски панаир, наричан още Керван панаир, поради стичането множество кервани с разнородна стока.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Серес (Sérès) живеят 4000 гърци.[7] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Серес (Seres) има 3 743 домакинства - 3 500 мюсюлмани, 4 900 българи и 3 600 гърци.[8] В 1880 година в Сяр е открито българско реално училище.[9]

В средата на 19 век по лично настояване на Илия Гарашанин, сръбското правителство изпраща тук на разузнавателно-проучвателна мисия Стефан Веркович, който живее в града повече от 20 години и в 1889 година („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сяр:

Населението на град Серес се състои от много народности: турци, българи, гърци, куцовласи, огърчени българи, евреи, цигани. В селищата на каазата живеят българи, гърци, турци и малък брой куцовласи, черкези и цигани.[10]

В същата книга Веркович отбелязва, че Сяр има 863 български, 506 гръцки, 1285 турски и 806 еврейски къщи.[11]

Възраждане на българщината[редактиране | редактиране на кода]

Първото българско училище в Сяр е открито в 1871 година от старозагореца Стефан Салгънджиев, изпратен от Солунската българска община. В изключително трудна обстановка с подкрепата на солунския валия Мехмед Акиф паша Арнавуд и с помощта на Илия Касъров и Златан Миленков от Христос успява да разкрие училище в къщата на Хаджи Аргир в Горна Каменица. В 1873 година Салгънджиев мести българското училище във Вароша – в къщата на един от най-ревностните серски българи Константин Говедаров в махалата Чай Бойнунда. След още една година, поради липса на средства, отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница. В града се създава българска община, в която членуват и хора от околните села. На Тодоровден 1873 година в Сяр се свиква „български събор“ на който присъстват над 500 делегати от Серска епархия. Присъстващите дискутират въпроса за покупка на имот в града с цел изграждането на българска църква и училище. По време на събора е отслужен е водосвет от йеромонах Теодосий Гологанов и е поизнесена родолюбива реч от Дядо Цвятко.[12][13] След напускането на Салгънджиев, учителства неговият ученик от Радовиш Христо Урумов.[14] През април 1878 година местната власт по внушение на гръцкия митрополит Григорий затваря училището.[15]

На 1 февруари 1872 година Серският гръцки силогос открива в Сяр педагогическо училище.[16]

През 1875 година българската община открива и български параклис в махалата Долна Каменица в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията Мехмед Акиф паша Арнавуд. В параклиса служат свещениците Георги Петров и Ангел Константинов от Зарово, Йона Маджаров от Негован, който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.[17][18]

Българско класно училище е отворено в 1881 година от Петър Сарафов[19] и помощника му Димитър Мавродиев. В 1883/1884 година към тях се присъединява и Иван Бухлев от Горно Броди и те заедно с председателя на общината архимандрит Харитон Карпузов успяват да отворят и пансион към училището. Училището има голям успех. Отворено е и женско училище с учителки Анастасия Русева от Шумен и Анета К. Апостолова от Сяр. В 1885 година обаче Сарафов и Карпузов са арестувани и заточени и на тяхно място учители остават М. Маламишев, Гърнев и поп Андон Джустов. В 1886/1887 година училището става трикласно с учители П. Мавродиев, Лазар Тодев от Банско, заместен от Тома Левов от Айватово и Иван Попгеоргиев от Владово. Учителки са Добра Великова от Шумен и Анета Апостолова. Председател на общината след архимандрит Харитон става поп Георги Кърчовски. В 1888/1889 година училището става четирикласно и се открива редовен пансион.[20] През учебната 1895/1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо.[21] По този начин се поставят основите на известното Серско педагогическо училище, което до 1913 година е основен учебен център на българите в Източна Македония.

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сяр има 28 100 жители, от които 11 500 турци, 11 000 гърци, 2 500 евреи, 2 200 българи, 500 цигани и 400 черкези.[22]

В първото десетилетие на 20 век по-голямата част от българското население на Сяр е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на града се състои от 360 българи екзархисти, 2 000 българи патриаршисти, 128 българи протестанти, 5 105 гърци, 1 380 власи, 12 албанци и 318 цигани. В града действат 2 прогимназиални и 2 начални български, 2 прогимназиални и 6 начални гръцки и 1 начално влашко училище.[23]

В града през 1912 година е открита българска болница с завеждащ болницата специалист руснака д-р Клугман и помощник и ординатор д-р Комаров[24]. При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Сяр са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[25] В града се установява българска военно-административна власт с комендант Георги Занков.[26]

По време на Балканската война Сяр е освободен на 24 октомври 1912 година от четата на Георги Занков, която е в авангарда на Родопския отряд командван от ген. Георги Тодоров, който заема града на 6 ноември. В Сяр е съставен смесен българо-гръцки общински съвет и полиция[27].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Сяр през Първата световна война

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Сяр е окупиран от гръцката армия и след Букурещкия договор е включен в рамките на Гърция. Гръцките войски разграбват българските училища, църкви и болници, а 250 българи войници, чиновници, учители, адвокати и свещеници са зверски изклани в сградата на Серската българска девическа гимназия[28].

В България[редактиране | редактиране на кода]

Вестник Български юг, Сяр 1941 година.

През август 1916 Втора българска армия в настъплението си към Солун прогонва гръцките войски и българското управление в Сяр е възстановено. След Ньойския договор градът е включен в територията на Гърция.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година градът пак е в границите на Царство България и е един от важните центрове на Беломорската област.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Сяр има футболен отбор – Пансераикос, който в сезон 2006-2007 се състезава в гръцката втора дивизия. Пансераикос е основан в 1964 година при сливането на клубовете Ираклис (Херкулес) и Аполонас (Аполон).

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Сяр е побратимен град или партньор с:

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Година Население Промяна
1981 46 317
1991 49 830 + 3513 (+7,58%)
2001 56 145 + 6315 (+12,67%)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Πέτροβιτς Ν., «Διάλεκτος Σερρών», Σερραϊκά Χρονικά 4, Αθήνα 1961/63, σσ. 47-90 (61-89).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 202.
  2. Йордан Н. Иванов. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.202
  3. W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  4. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, p. 207.
  5. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  6. Салгънджиев, Стефан. "Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи", Пловдив, 1906, стр.49-50
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.116-117.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.
  10. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 55.
  11. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  12. Салгънджиев, Стефан. "Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда", Пловдив, 1906, стр. 81-82.
  13. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 140.
  14. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 158 - 159.
  15. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.88.
  16. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-11-30.
  17. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 157 - 158.
  18. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.
  19. Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 51-52.
  20. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 159 - 160.
  21. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  22. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176.
  23. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  24. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  26. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 125
  27. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.108
  28. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
  29. Списък на побратимени градове


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.