Сяр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСяр
Σέρρες
Сяр от калето
Сяр от калето
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Сяр
Сяр на картата на Гърция
Dimos Serron - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Сяр
Сяр на картата на дем Сяр и област Централна Македония
Координати: 41°05′08.16″ с. ш. 23°32′58.92″ и. д. / 41.0856° с. ш. 23.5497° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Население 54 266 (2001)
Надм. височина 39 m
Пощ. код 621 00
Тел. код 23210-2

Сяр или Сер или Сърес (изписване преди 1945 година: Сѣръ, на гръцки: Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, на турски: Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Сяр, част от административната област Централна Македония, както и на Серска и Нигритска епархия на Гръцката православна църква. Наброява 54 266 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Манастирът „Свети Йоан Предтеча“.

Градът е разположен на река Серовица в плодородното Серско поле на 24 километра североизточно от река Струма и на 69 километра от Солун в южното подножие на планината Шарлия (на гръцки: Βρόντος, Врондос).

История[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е от индоевропейския корен *ser-, тека (едната от двете реки на града се казва Серовица, сравнимо със Серава).[1]

Античност и средновековие[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Николай“.

Градът е основан от тракийското племе сириопеони, което пълководецът на персийския цар Дарий - Мегабаз преселил в края на 6 век пр.Хр. в Азия. Името му се свързва с името на неговите основатели. Споменава се от Херодот в 5 век пр.Хр. (Σῖρις), от Тит Ливий в 59 година пр. Хр. (Σίρας) и от други по-късни антични автори.[2]

В 808 г. Хан Крум превзема Сяр. Градът е включен в границите на България. След въстановяването на Българската държава цар Асен І разгромява армията на Византия в известната Битка при Сяр (1195), и пленява нейния командващ севастократор Исаак. В 1205г. Калоян след победата при Одрин нанася тук още едно тежко поражение на Латинската империя, завладява града и отново го включва в българската държавна територия. В 14-ти век града е превзет от войските на Стефан Душан през 1345 година, кралят решава да прогласи оттук създаването на Душановото царство и въвеждането на единни правила и норми за империята - издадения малко по-късно Душанов законник. След неговата смърт в годините 1355 - 1371 Сяр става център на т.нар. Серско княжество, градът и княжеството са под върховната власт на царица Елена Българска.

През 1383 градът е превзет от османските турци.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Османска пощенска картичка
Ученици и преподаватели от Серското педагогическо училище
Свидетелство от 1896 година от българското девическо училище в Сяр
Честването на „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сяр, 11 май 1911 година.

През 19 век Сяр е център на санджак в рамките на Солунския вилает. В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Сяр, че населението му е 15 000 турци, 5 000 гърци и българи и няколко еврейски семейства.[3]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Старата част на града се казва Варош... В Сяр тази махала е заселена с гърци, българи и няколко еврейски семейства[4]

През 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава града и оставя интересни пътни бележки за него:

Обширен и многолюден град, Сяр е пръв след Солун в търговско отношение... Жителите на града са турци, българи, македоно-власи и гърци. Последните два елемента видимо надвишават българския.[5]

През Възраждането Сяр се утвърждава като важен търговски център. В продължение на 40 дни ежегодно тук се провежда прочутият Серски панаир, наричан още Керван панаир, поради стичането множество кервани с разнородна стока.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Серес (Sérès) живеят 4000 гърци.[7] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Серес (Seres) има 3 743 домакинства - 3 500 мюсюлмани, 4 900 българи и 3 600 гърци.[8] В 1880 година в Сяр е открито българско реално училище.[9]

В средата на 19 век по лично настояване на Илия Гарашанин, сръбското правителство изпраща тук на разузнавателно-проучвателна мисия Стефан Веркович, който живее в града повече от 20 години и в 1889 година („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сяр:

Населението на град Серес се състои от много народности: турци, българи, гърци, куцовласи, огърчени българи, евреи, цигани. В селищата на каазата живеят българи, гърци, турци и малък брой куцовласи, черкези и цигани.[10]

В същата книга Веркович отбелязва, че Сяр има 863 български, 506 гръцки, 1285 турски и 806 еврейски къщи.[11]

Възраждане на българщината[редактиране | edit source]

Първото българско училище в Сяр е открито в 1871 година от старозагореца Стефан Салгънджиев, изпратен от Солунската българска община. В изключително трудна обстановка с подкрепата на солунския валия Мехмед Акиф паша Арнавуд и с помощта на Илия Касъров и Златан Миленков от Христос успява да разкрие училище в къщата на Хаджи Аргир в Горна Каменица. В 1873 година Салгънджиев мести българското училище във Вароша - в къщата на един от най-ревностните серски българи Константин Говедаров в махалата Чай Бойнунда. След още една година, поради липса на средства, отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница. В града се създава българска община, в която членуват и хора от околните села. На Тодоровден 1873 година в Сяр се свиква „български събор“ на който присъстват над 500 делегати от Серска епархия. Присъстващите дискутират въпроса за покупка на имот в града с цел изграждането на българска църква и училище. По време на събора е отслужен е водосвет от йеромонах Теодосий Гологанов и е поизнесена родолюбива реч от Дядо Цвятко.[12][13] След напускането на Салгънджиев, учителства неговият ученик от Радовиш Христо Урумов.[14] През април 1878 година местната власт по внушение на гръцкия митрополит Григорий затваря училището.[15]

През 1875 година общината открива и български параклис в махалата Долна Каменица в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията Мехмед Акиф паша Арнавуд. В параклиса служат свещениците Георги Петров и Ангел Константинов от Зарово, Йона Маджаров от Негован, който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.[16][17]

Българско класно училище е отворено в 1881 година от Петър Сарафов[18] и помощника му Димитър Мавродиев. В 1883/1884 година към тях се присъединява и Иван Бухлев от Горно Броди и те заедно с председателя на общината архимандрит Харитон Карпузов успяват да отворят и пансион към училището. Училището има голям успех. Отворено е и женско училище с учителки Анастасия Русева от Шумен и Анета К. Апостолова от Сяр. В 1885 година обаче Сарафов и Карпузов са арестувани и заточени и на тяхно място учители остават М. Маламишев, Гърнев и поп Андон Джустов. В 1886/1887 година училището става трикласно с учители П. Мавродиев, Лазар Тодев от Банско, заместен от Тома Левов от Айватово и Иван Попгеоргиев от Владово. Учителки са Добра Великова от Шумен и Анета Апостолова. Председател на общината след архимандрит Харитон става поп Георги Кърчовски. В 1888/1889 година училището става четирикласно и се открива редовен пансион.[19] През учебната 1895/1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо.[20] По този начин се поставят основите на известното Серско педагогическо училище, което до 1913 година е основен учебен център на българите в Източна Македония.

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сяр има 28 100 жители, от които 11 500 турци, 11 000 гърци, 2 500 евреи, 2 200 българи, 500 цигани и 400 черкези.[21]

В първото десетилетие на 20 век по-голямата част от българското население на Сяр е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на града се състои от 360 българи екзархисти, 2 000 българи патриаршисти, 128 българи протестанти, 5 105 гърци, 1 380 власи, 12 албанци и 318 цигани. В града действат 2 прогимназиални и 2 начални български, 2 прогимназиални и 6 начални гръцки и 1 начално влашко училище.[22]

В града през 1912 година е открита българска болница с завеждащ болницата специалист руснака д-р Клугман и помощник и ординатор д-р Комаров[23]. При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Сяр са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[24] В града се установява българска военно-административна власт с комендант Георги Занков[25].

По време на Балканската война Сяр е освободен на 24 октомври 1912 година от четата на Георги Занков, която е в авангарда на Родопския отряд командван от ген. Георги Тодоров, който заема града на 6 ноември. В Сяр е съставен смесен българо-гръцки общински съвет и полиция[26].

В Гърция[редактиране | edit source]

Сяр през Първата световна война

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Сяр е окупиран от гръцката армия и след Букурещкия договор е включен в рамките на Гърция. Гръцките войски разграбват българските училища, църкви и болници, а 250 българи войници, чиновници, учители, адвокати и свещеници са зверски изклани в сградата на Серската българска девическа гимназия[27].

В България[редактиране | edit source]

Вестник Български юг, Сяр 1941 година.

През август 1916 Втора българска армия в настъплението си към Солун прогонва гръцките войски и българското управление в Сяр е въстановено. След Ньойския договор градът е включен в територията на Гърция.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година градът пак е в границите на Царство България и е един от важните центрове на Беломорската област.

Спорт[редактиране | edit source]

Футбол[редактиране | edit source]

Сяр има футболен отбор - Пансераикос, който в сезон 2006-2007 се състезава в гръцката втора дивизия. Пансераикос е основан в 1964 година при сливането на клубовете Ираклис (Херкулес) и Аполонас (Аполон).

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Сградата на областната управа (номархия) в Сяр.

Сяр е побратимен град или партньор с:

Брой на населението[редактиране | edit source]

Година Население Промяна
1981 46 317
1991 49 830 + 3513 (+7,58%)
2001 56 145 + 6315 (+12,67%)

Личности[редактиране | edit source]

Вижте списък на известните серчани.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Πέτροβιτς Ν., «Διάλεκτος Σερρών», Σερραϊκά Χρονικά 4, Αθήνα 1961/63, σσ. 47-90 (61-89).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 202.
  2. Йордан Н. Иванов. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.202
  3. W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  4. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, p. 207.
  5. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  6. Салгънджиев, Стефан. "Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи", Пловдив, 1906, стр.49-50
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.116-117.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.
  10. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 55.
  11. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  12. Салгънджиев, Стефан. "Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда", Пловдив, 1906, стр. 81-82.
  13. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 140.
  14. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 158 - 159.
  15. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.88.
  16. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 157 - 158.
  17. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.
  18. Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 51-52.
  19. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 159 - 160.
  20. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.
  21. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
  22. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  23. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  25. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
  26. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.108
  27. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
  28. Списък на побратимени градове


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.