С-75 Двина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
С-75 Двина
SA-2 "Guideline".JPG
Вид зенитна ракета
История на производство и служба
Габаритни характеристики
Дължина 10,6 м
Технически характеристики
Бойна глава конв. / ядрена
МОЦ 75 м
Обсег 1-45 км
Скорост 1 000 м/сек

С-75 Двина (натовско наименование SA-2 Guideline) е съветска управляема противовъздушна ракета с наземно базиране. Влиза в употреба през 1957 и се превръща в най-разпространената ракета в света от този тип.

Описание[редактиране | edit source]

С-75 е двустепенна, чиято първа степен е твърдогоривна, а втората степен е течногоривна и използва димяща червена азотна киселина като окислител. Ракетата разполага с шест чифта стабилизатори. Най-големите са прикрепени към първата степен, а най-малките се намират около бойната глава.

Командването се осъществява посредством радиовръзка на три различни честоти (по принцип се изстрелват три ракети срещу една цел).

Бойната глава е с тегло от 195 кг с командно, контактно или сензорно взривяване. Взривът нанася поражение в радиус от 65 метра на малки височини и до 250 метра на големи височини. Съществува разновидност на С-75, която пренася ядрена бойна глава с тегло от 295 кг и заряд от 15 кт.

Обсегът на ракетата е от 500 метра до 45 километра.

Разработване и разполагане на системата[редактиране | edit source]

Въздушна снимка на площадка с ракети С-75 в Куба.
С-75, теглена от камион ЗИЛ-131.

През 50-те години САЩ усилено разработват реактивни бомбардировачи с цел пренасяне на ядрени оръжия. По това време СССР е разполагал с огромен брой противовъздушни оръдия, които обаче са били с ниска ефективност срещу бомбардировачи като Б-47 и Б-52. Затова руснаците решават да разработят противовъздушен ракетен комплекс, който да може да унищожава вражеските самолети. Дизайнерското бюро на Лавочкин създава план за ракета и работата по нея започва през 1953 под ръководството на Пьотър Грушин. С-75 е показана за първи път на парада по случай 1 май през 1957 година в Москва.

Тя не заменя по-старата С-25 Беркут, но измества някои видове ПВ оръдия. Между 1958 и 1964 американското разузнаване открива около 600 ракетни площадки, пръснати из целия СССР. В средата на 60-те години руснаците спират разполагането на С-75, като в страната вече има над 1000 площадки. Ракетни комплекси са продадени на десетки страни — всички държави от Варшавския договор, Югославия, Китай, КНДР, Египет, Сирия, Ирак, Северен Виетнам, Йемен и много други.

Принципното разположение на установките е в шестоъгълна формация, наподобяваща атомният модел на Нилс Бор. В повечето страни организацията е следната : полк, включващ 3 батальона, всеки от които има няколко батареи. Полкът отговаря за радарните установки за ранно предупреждение, а по-нисшите единици за засичането и свалянето на самолети.

Употреба[редактиране | edit source]

Може би най-яркият пример за способностите на С-75 е свалянето на американския пилот Гари Пауърс на 1 май 1960 докато изпълнява шпионска мисия над СССР. Впоследствие той е пленен, а по-късно разменен за съветския шпионин Рудолф Абел.

Първото успешно сваляне на летателен апарат със С-75 обаче е осъществено от китайците на 7 октомври 1959, когато свалят тайвански разузнавателен самолет над околностите на Пекин. В следващите години Тайван губи още много самолети от китайски ракети С-75.

През 1962 кубинците свалят американски разузнавателен самолет, управляван от майор Рудолф Андерсън.

Най-масивното използване на комплекса е по време на Виетнамската война. През 1965 Виетнам иска спешна помощ от СССР, тъй като не разполага с никакви защитни средства срещу въздушното превъзходство на САЩ. След известни спорове Москва се съгласява да построи ракетни площадки в Северен Виетнам. Американското разузнаване разбира за това на 5 април 1965, малко след началото на строителните работи и доставката на установките. Военните настояват за удар по площадките преди те да бъдат въведени в експлоатация, но от Вашингтон отказват от страх, че при атаките може да загинат съветски инженери и работници.

На 23 юли 1965 виетнамците свалят американски Ф-4, в отговор на което САЩ осъществява операция "Желязна ръка" и започва масирани бомбардировки над Северен Виетнам, но с малък успех. Седмица по-късно американският президент Линдън Джонсън в свое телевизионно обръщение казва, че една от площадките ще бъде унищожена след седмица. След това изявление виетнамците заменят истинските ракети на площадките си с макети, а в близост разполагат стотици противовъздушни оръдия. В резултат на това противодействие американците загубват известен брой свои самолети.

Ирак успява да свали един Ф-14 през 1991 година, вероятно с ракета С-75.

Противомерки[редактиране | edit source]

През 1966 САЩ започва разработването на ефективни противомерки срещу системата. Основната тактика на американците е обордуването на бомбардировачите с радарни заглушители и въоръжаването на изтребителите с ракети AGM-45 Шрайк. По-късно са създадени и специални самолети за пробив на противниковата ПВО на базата на F-100 Super Sabre, F-105 Thunderchief и F-4 Phantom II, наречени Wild Weasel (Уайлд Уийзъл, „дива невестулка“). СССР и Виетнам обаче успяват да преодолеят повечето от тези противомерки. Руснаците правят радарите си по-устойчиви на ЕПМ. Направени са и промени в насочващата система, при която ракетата може да се прицели в самия заглушител.

Ракетите Шрайк също се оказват лесни за преодоляване. Ако радарът на установката бъде насочен настрани, и после закратко изключен, Шрайковете ще последват сигнала, който е излъчен в тази посока. След това ракетата просто ще се разбие в земята.

Варианти[редактиране | edit source]

С-75 Двина
Базов модел
С-75М-2 Волхов-М
Разработка за употреба от Военноморските сили. Слабоефективна и произвеждана в малки количества. Изведена от употреба.
С-75 Десна
Въведена в употреба през 1959. Подобрени радарни системи и по-голям обсег.
С-75М Волхов
Въведена в употреба през 1961. Ново поколение радари и насочващи системи; обсег до 43 км.
С-75М Волга
Модернизиран вариант от 1995 година.
HQ-1 (Hongqi/Хън ци)
Китайска версия с подобрени противомерки за борба срещу тайванските шпионски самолети (изведена от употреба).
HQ-2
Подобрен вариант на HQ-2 с обсег от 115 км и фазирована антена, която значително подобряващи общата ефективност на системата.
Кубински вариант
Установка С-75 монтирана върху шаси на танк Т-55, самоходен вариант.

Оператори[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Последователност (руски и натовски наименования):

Беркут (SA-1 Guild)| Двина (SA-2 Guideline)| Нева / Печора (SA-3 Goa) | Круг (SA-4 Ganef) | Ангара / Вега / Дубна (SA-5 Gammon) | Куб (SA-6 Gainful) | Стрела-2 (SA-7 Grail)
Оса (SA-8 Gecko) | Стрела-1 (SA-9 Gaskin) | С-300 (SA-10 Grumble/SA-12 Gladiator/SA-20 Gargoyle) | Бук (SA-11 Gadfly) | Стрела-10 (SA-13 Gopher) | Стрела-3 (SA-14 Gremlin)
Тор (SA-15 Gauntlet) | Бук-М1-2 (SA-17 Grizzly) | Тунгуска (SA-19 Grison) | Триумф (SA-21 Growler)
Панцир-С1 (SA-22 Greyhound) | Антей 2500 (SA-23 Giant) | Игла (SA-16 Gimlet/SA-18 Grouse/SA-24 Grinch) |

Руски и съветски ракети
Ракети