Таис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Таис.

Таида ръководи разрушението на палата на Персепол. Картина от Джошуа Рейнолдс, 1781.

Таис или Таида (на старогръцки: Θαΐς, на латински: Thaïs) е прочута гръцка хетера от ІV век пр. Хр.

Таида е родом от Атина и следва Александър Велики в неговия поход против Персия. Не е известно дали Таида има наистина връзка с Александър. [1] През 330 г. пр. Хр. в пийнало състояние при един банкет тя нарежда изгарянето на персийския царски палат в Персепол. Нейният мотив е отмъщение за изгорения през 480 г. пр. Хр. акропол в родния ѝ град от персийския цар Ксеркс I. Това описва гръцкият историк Клитарх. Клитарх пише историята на похода няколко години след смъртта на Александър. [2] След това тя става любовница на пълководеца Птолемей I.

Таида се омъжва след смъртта на Александър (323 г. пр. Хр.) вероятно за Птолемей I и става египетска царица. От него тя има три деца - синовете Леонтиск и Лагос и дъщерята Ирена (Eirene), която се омъжва през 320–315/295 г. пр. Хр. за Евност, царя на град Солой, Кипър.[3] По-късната съдба на Таида не е известна.

Животът на Таида е обработен в множество литературни произведения. Гръцкият поет Менандър пише ок. 300 г. пр. Хр. запазената във фрагменти комедия Thaïs. Тя е и героиня в "Божествена комедия" на Данте Алигиери (написана ок. 1310 г.).

През 1890 г. Анатол Франс пише историческия роман Thaïs, по който Жул Масне (1890 г.) пише музиката за операта Thaïs.

Руският писател Иван Антонович Ефремов пише през 1972 г. произведението "Атинянката Таис".

Астероидът (1236) Таида е кръстен на нея.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fiehn: Thais. In: Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft. Stuttgart 1933, Bd. V A, Sp. 1184f.
  • Robin Lane Fox: Alexander der Große. 3. Auflage, Stuttgart 2004, S. 337-341.
  • Werner Huß: Ägypten in hellenistischer Zeit. München 2001, S. 305.
  • Siegfried Lauffer: Alexander der Große. 3. Auflage München 1993, S. 105.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ариан, Anabasis 3, 18, 11f.
  2. Клитарх при Атеней 13, 576, d-e; Диодор 17, 72, 1-7; Плутарх, Alexander 38, 1-7; Курций Руф 5, 7, 3-7
  3. Атеней 13, 576e; Юстин 15, 2
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.