Тайланд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Тайланд
ราชอาณาจักรไทย
Знаме на Тайланд
Герб на Тайланд
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Тайланд
География и население
Площ 514 000 km²
(на 49-то място)
Столица Банкок
Най-голям град Банкок
Официален език тай
Население (пребр., 2007) 67 041 000
(на 20-то място)
Гъстота на нас. 121 д./km²
Управление
Крал на Тайланд Пхумипхон Адунядет
Министър-председател
на Тайланд
Инглук Шинаватра[1][2]
История
Независимост
1238 г.
Икономика
БВП (ППС, 2010) 584,768 млрд $
(на 33-то място)
БВП на човек (ППС) 8 643,626 $[3]
Валута Тайландски бат (THB)
Други данни
Часова зона +7
Интернет домейн th
Телефонен код 66

Кралство Тайланд е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Лаос и Камбоджа на изток, с Тайландския залив и Малайзия на юг и с Андаманско море и Мианмар на запад. Тайланд е известен и с името Сиам, официално наименование на страната до 1939. Площта ѝ е 514 311 км², от които 512 254 км² суша и 2 057 км² водна площ.

География[редактиране | edit source]

Карта на Тайланд

Тайланд заема част от Югоизточна Азия, като е разположен на полуостровите Индокитай и Малака. Бреговата линия с Индийския океан (Андаманско море) и с Тайландския (Сиамски) залив на Южнокитайско море е с обща дължина 2613 км. Тайланд притежава и голям брой малки живописни острови и красиви плажове, които са важни за туристическите дестинации. На 26 декември 2004 година опустошителни вълни цунами, предизвикани от силно земетресение в Индийския океан, за броени минути помитат тайландските острови в Андаманско море. Западната и северната част на Тайланд прекосяват планински вериги с най-висок връх Интханон (2595 м). На североизток е обширното плато Корат (100-200 м ср.н.в.), което обхваща над ¼ от площта на страната.

В централната част на Тайланд се простира плодородната Менамска равнина — най-гъсто населеното място в страната. Равнината е известна като „Тайландското оризище”.

Територията на Тайланд е разтеглена от север на юг (разстоянието от най-северната до най-южната точка е 1 860 km). Благодарение на централното си място в Югоизточна Азия и най-протяжното сред страните в региона положение от север на юг, Тайланд има най-разнообразния в региона климат, и затова реколта от основните култури се събира няколко пъти в годината, а туристическия сезон се „придвижва“ от една климатична зона в друга — по този начин страната е един от малобройните в света целогодишни туристически центрове.

Горите заемат 10 % от територията на Тайланд: на север са разположени тропически листопадни, а в по-влажните южни райони — вечнозелени тропически гори.

Региони[редактиране | edit source]

Географски, климатично, от гледна точка на природните ресурси, разнообразието на формите на релефа и даже на етническия състава на населението, Тайланд се дели на пет основни региона: Централен, Източен, Северен, Североизточен и Южен Таиланд.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Тайланд е субекваториален (горещ и влажен) само на юг — на полуостров Малака, е влажен екваториален, с два пъти повече валежи в сравнение с централните и северните райони. Тайланд се радва на тропичен, мусонен, климат с три сезона. Измерени са средна януарска температура от 20 до 22 градуса Сº, и средна юлска температура от 29 до 31 градуса Сº. Валежи - 1000 - 2000 мм, а в планините — до 5000 мм. Най-голямото количество валежи пада през месеците юли и август и то практически само в северната част на страната. Прохладният сезон продължава от октомври до февруари. Дъждовният сезон (югозападен мусонен) трае от юни до октомври. Третият сезон – горещият продължава от март до май. По-големи реки - Нан, Чао Прая, Меконг (по границата с Лаос), Мун. Растителност — листопадни тропически гори, а по платото Корат - савани. В Банкок са регистрирани средни температури между 20 Сº и 32 Сº през месец януари и между 24 Сº и 32 Сº през месец август. Заради високата влажност на въздуха по-ниските температури се понасят трудно. На север влажността на въздуха е значително по-малка, а климатът — по-мек.

История[редактиране | edit source]

Тайландския народ произхожда от разположената между Тибет, Виетнам и Бирма област Юнан, която днес принадлежи на Китай. Съществуват различни мнения за произхода на Тайланд. Преди три десетилетия се смяташе, че Тайланд води началото си от преди 4 500 години от северозападен Съчуан в Китай, а по-късно тайландците се придвижват към сегашното месторазположение на страната. Тази теория се приема за остаряла. Несъмнено най-важното археологическо откритие потвърждаващо съществуването на древни хора по тайландските земи е било направено в мъничкото село Бан Чианг близо до Удон Тхани в североизточен Тайланд. Систематичните разкопки на Бан Чианг започват само преди две десетилетия, разкривайки изрисувани керамични изделия, бижута, инструменти /сечива/ от бронз и желязо. Заселването започва около 3600 пр. Хр. Хората от Бан Чианг отглеждали ориз, опитомявали животни и били опитни грънчари.

Но много преди появата на хората скитащи по североизточните плата, този регион бил единствения дом на по-древен животински вид – динозавърът. През VIII век таите се преселват в долините и планините на настоящата територия на Тайланд. Първият княз на Сиам се възкачва на трона през XIII век, по времето на разпадането на мощната държава на кхмерите. Изследователите от XVIII век са изумени от богатството на Сиам и неговата столица Аютая — пагодите с позлатени покриви и над 200 позлатени статуи на Буда. През 1896 г. Сиам се превръща в буферна държава на кръстопътя между две колониални области: френска — Индокитай и английска — Бирма. През 1932 г. абсолютната монархия се преобразува в конституционна монархия, а през 1939 г. името Тайланд заменя предишното название Сиам. От 1946 г. държавата се управлява от крал Рама IX (Бумибол), който е гарант за стабилността и развитието на Тайланд. През 1984 г. вкаменелостите на хранещ се с растения динозавър бяха открити в провинция Пу Уианг и наречени Phuwaingosaurus sirindornae.

В течение на вековете Тайланд е бил под влиянието на различни култури, от индийците през 3-ти век, монголците между 6-ти и 11-ти век до кхмерите, които изграждат приказния храм Ангкор Ват и които също така оставят своето завещание под формата на многобройни каменни храмове разпръснати навсякъде в Кралство Тайланд. Специалистите считат, че доминиращата в Тайланд култура е пристигнала с племена, които са се придвижвали от южен Китай преди почти хиляда години. Те се настаняват там, където сега се намира северен Тайланд преди разширяването на юг към богатите равнини и долини, постепенно отстоявайки своята независимост от кхмерското и монголското кралства.

Сиам е името, с което страната е позната на света до 1939 г. и отново между 1945-1949 г. На 11 май 1949 г. името на страната е официално променено на Тайланд.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Дипломатически мисии[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Кралство Тайланд е разделено на 76 провинции (чангвати), които са географски групирани в 6 региона. Столицата Банкок е администрирана като 77-ма провинция. Имената на провинциите съвпадат с имената на техните столици.

Всяка тайландска провинция има свой управител, назначен от Министерството на вътрешните работи на страната. Единственото изключение е Банкок, чийто управител се избира от населението.

76-те провинции са разделени на общо 877 района (амфое). 76-мата провинция, която обхваща столицата на страната Банкок, е разделена на 50 района. От своя страна районите на страната са поделени на подрайони (тамбони) и села (мубан).

Провинциите са (по азбучен ред):

Природа[редактиране | edit source]

Планински пейзаж от северен Тайланд

Тайланд е разделен на няколко географски района, които в известна степен отговарят на териториалното разделение на провинции. Северната част на страната е планинска с най-висока точка — Дой Интанон с височина от 2 576 метра. Североизточната част е заета от платото Корат, обградена на изток от река Меконг. Централната част на страната е заета преобладаващо от равнинната долина на река Чао Фрая, която се влива в Тайландския залив. Южната част се състои от тесния провлак Кра, който се разширява в Малайзийския полуостров. Местният климат е тропически и се характеризира с наличието на мусони. Има топли, дъждовни мусони, придружени с облаци от средата на май до септември, както и сухи, студени североизточни мусони от ноември до средата на март. Климатът на южния провлак е винаги горещ и влажен.

Флората и фауната са много богати. Тук се срещат 860 вида птици, множество влечуги, сред които голям брой змии, множество бозайницислонове, тигри, леопарди, гибони, биволи и други. В миналото е имало и носорози, но през 1960-те години изчезват заради бракониерство и изсичането на горите. Естествената растителност в платото Корат е савана. В южните части и по крайбрежията растат гъсти мусонни гори — джунгли (около 24% от площта на Тайланд), с ценни растителни видове (тиково и махагоново дърво, янг, бамбук и др.) и разнообразен животински свят –слонове, леопарди, тигри, крокодили, гибони, над 50 вида змии и други.

Северен Тайланд представлява разклонение на планинската верига на Хималаите. На височина 1700 м. може да се видят чаени плантации. Тук се срещат ценни видове дървета, каквото е например тиковото дърво. Оазисните райони в централната низина се напояват от животворната река Менам. Източните райони, и най-вече платото Корат, се различават от централната част на страната по бедната си растителност, докато южната тропическа област е покрита от непристъпната тропическа джунгла, оцеляла край планинските вериги и заобиколена от живописни плажове. В тази зона има големи природни богатства — каучуково дърво, кокосови палми и цинк. Въпреки това, районът е застрашен от изхвърляните отпадъци.

Икономика[редактиране | edit source]

Тайланд е една от най-бързо развиващите се страни не само в Югоизточна Азия, но и в света. Икономическите успехи на Тайланд се дължат на насърчаването на износа, евтината работна ръка, значителните преки чужди инвестиции и др. Тайланд изнася основно компютри, части за офис-оборудване, транзистори, каучук, автомобили и камиони, морски продукти, ориз, царевица и др. Вносът се състои предимно от машиностроителна продукция, суровини, горива. Селско стопанство: отглежда се каучук (3-то място в света), ориз, царевица, просо, сорго, батати, маниока, захарна тръстика, памук, цитруси, кафе и др. Животновъдство - едър рогат добитък, свине, слонове (15 хил.), домашни птици; Природни залежи: калай и волфрам. Промишленост - електронна (компютри и части за тях, интегрални схеми, телевизори, видеомагнетофони, калкулатори и др.), ювелирна, сглобяване на автомобили, нефтохимическа, строителна, хранително-вкусова и текстилна, дървопреработвателна и др.

Население[редактиране | edit source]

Страната има население над 67 мил. жители. Гъстота — средно 121 жит. на кв. км. Естественият прираст е 17. Средна продължителност на живота — мъже - 67 г., жени - 72 г. Етнически състав — тайски народи - 80,2%, китайци - 12,1%, малайци - 3,7%, кхмери - 1,3%, планински кхмери - 1,2%, други - 1,5%.

Религия[редактиране | edit source]

Традиционна архитектура

В Тайланд кралят е не само държавен глава, но и покровител и защитник на всички религии. В периоди на криза, той влиза в ролята на посредник, без да заема ничия страна. Кралят на Тайланд е водач и национален символ, стоящ над политиката, и затова се намесва в политическите дела само когато е необходимо за предотвратяване на кровопролития. Уважението и почитта към кралското семейство носят в Тайланд почти религиозен характер.

Освен вярата в краля си тайландците изповядват будизъм. През 13 век в Тайланд официално е признато будиското течение хинаяна, означаващо „малка колесница“ (второто по големина учение в будизма носи името махаяна — „голяма колесница“). Понастоящем терминът хинаяна е прието да се счита за остарял и той постепенно излиза от употреба, като е заменен от самоопределението на даденото течение — теравада — „учение на старите“. Теравада е най-стария вариант на будизма, получил най-ранен писмен запис (така наречения Палийски канон) и, формално е най-близък до оригиналното учение на Буда. В него съществуват собствени строги правила, по отношение на които е недопустим пренебрежителния тон (особено от туристи) — като уважение към изображения на Буда, към храмовете, монасите, както и някои ограничения в свободата на поведение за жените, но обредите като цяло са много по-опростени, отколкото в махаяна.

Будизмът и другите религии намират отражение в тайското изкуство и в манастирския живот. Исторически, в Сиам са съществували две култури: придворна, основана на будиските ценности и носеща елементи на индуизма, и културата на селата с народните песни и танци (най-известният от тях е рамвонг, в който обикновено се канят и туристите), вярата в духове, приказките, обредите на селскостопанския цикъл и цикъла на човешкия живот. Към народната култура може да се отнесе и занаятчийството — изработката на предмети за употреба, обработката на дърво, домашното тъкане на коприна, плетенето на ракита, ратан и много други. Придворната култура включва тайския класически театър кхон, съпровождан от традиционната музика пхи пхат, пеене и речитатив на четци, архитектурата на будиските манастири, стенописи на храмове, скулптурни изображения на Буда. Традиционната скулптура в Тайланд е представена, преди всичко, от негови изображения и влиза в числото на най-значимите прояви на будиското изкуство в света. Буда е изобразяван в определени канонически пози, имащи смисъл за будистите, но съществува също така и голямо разнообразие от стилове на скулптурни изображения — всичко това е представено в Националния музей в Банкок. На запад от столицата, в близост до градчето Накхонпатхом, се намира най-голямата статуя на Буда в света, 127-метровата Пра Патхом Чеди, а на 16 km на северозапад от Чиангмая е разположена една от светините на будизма — построения на върха на планина храм Ват Пра Дои Сутхеп.[4]

Втората по значение религия в Тайланд е ислямът, който е изповядван от около 4,6 % от населението[5] — предимно от жителите на най-южните провинции, граничещи с Малайзия - Патани, Яла, Наратхиват и част от Сонгкхла. Те имат основно мюсюлманско вероизповедание, състоящо се от двете етнически групи — тайландци и малайци. Повечето малайци са мюсюлмани сунити.

В Тайланд е представено и християнството. най-ранното споменаване на християни в Тайланд (Сиам) е в пътеписите на италианския пътешественик Людовик от Варсеми, който посещава Югоизточна Азия около 1505 г. От неговите записки става ясно, че първите християни в Тайланд са арменци, които живеят там постоянно и водят търговия с Индия.[6]. През 16—17 век, християнството се разпространява от католически мисионери. Понастоящем, в страната има католически и протестантски общности, както православна, влизаща в юрисдикцията на Руската православна църква. Общо, по различни оценки, християните са от 0,7 %[5] до 1,7 % от населението на страната — основно жители на пранинските северни региони. По-голяма част от християните са католици, а другите са протестанти — презвитерианци, баптисти, адвентисти, лутерани, петдесятници и др.

Има и неголяма сикхска общност в Тайланд, а в градовете на страната има и индуисти. Малката еврейска общност в Тайланд датира от 17 век.

Култура[редактиране | edit source]

Тайска къща

До образуването на първата голяма тайска държава — Сукхотай, отделни области на Тайланд (а от 12 век и цялата страна) влизат в състава на различни монски и кхмерски държави — Бапном, Дваравати, Ченла и Камбуджадеша. След разпадането на Камбуджадеша тайските държави Сукхотай, Аютия и Бангкок стават основни наследници на камбоджанската култура, доколкото в самата Камбоджа не съществуват условия за развитието ѝ. [7] Тайската архитектура също води началото си от камбоджанската.

Цялото развитие на тайската художествена култура е свързано с будизма, който в тайския си вариант включва и някои индуиски мотиви. В монументалната архитектура основните типове постройки са ступата и храма. Тайските ступи произлизат от монски и кхмерски прототипи (прасанг, прасат, чеди; представката пра означава „свят, свещен“). Основа за развитието на храмовете е вехан — здание с кирпичени или каменни колони и дървен покрив.

Най-яркият пример за архитектурното творчество на тайците е комплекса от храмове и Големия кралски дворец в Банкок. Постройките, намиращи се на територията на комплекса, имат различна форма и значение — това обисновено са светилища, зали за религиозни церемонии, библиотеки и школи. Стените са украсени със сцени от индуиския епос (Рамакиен е превода на Рамаяна на тайски език от крал Рама II) и изображения на животни от митологията. В двора на манастирите често се среща свещеното дърво Бодхи и също така има многобройни скулптури на митични същества, обладаващи свръхестествени сили и пазещи храмовете.

Спорт[редактиране | edit source]

Муай тай (มวยไทย, букв. „тайландски бокс“) е местна форма на кикбокс и национален спорт на Тайланд. Той включва ритници, удари с колене и лакти в ринг. Играе се с ръкавици, подобни на тези, използвани в западния бокс. Благодарение на това, Тайланд получава доста медали в бокса по време на Олимпийски игри.

Националният стадион „Раджамангала“.

Такрау (ตะกร้อ) е спорт, възникнал в Тайланд, при който играчите удрят ратанена топка, като им е позволено да използват само краката си, коленете, гърдите и главата. Сепак такрау е форма на този спорт, която е подобна на волейбола — играчите трябва да засекат топката над мрежата и да я принудят да удари земята в полето на опонента си. Тази разновидност е популярна и в други страни в Югоизточна Азия. Доста подобна игра, но само с крака, е букабол.

Ръгбито е все по-популярен спорт в Тайланд — националният ръгби отбор достига до 61-во масто в света през 2010 г.[8] Тайланд е първата страна в света, домакин на международен ръгби турнир в полусредна категория (до 80 килограма) през 2005 г.[9] Националният шампионат на тайландския Ръгби съюз включва няколко университета и отбори като университетите на Чулалонгкорн, Махасаракам, Касетсарт, Университета на принца на Сонгкла, Тамасат, Рангсит, отборите на тайландската полиция, тези на армията, флота и военновъздушните сили. Местните спортни клубове, които също се състезават в шампионата, включват Британския клуб в Банкок, Южняците от Банкок и Кралския спортен клуб.

Тайланд е наричан голф-столицата на Азия,[10] тъй като е популярна дестинация за този спорт. Страната привлича голям брой играчи от Япония, Корея, Сингапур, Южна Африка и западните страни, които идват да играят голф в Тайланд всяка година.[11] Нарастващата популярност на голфа, особено сред средната класа и емигрантите, е очевидна — в страната има повече от 200 голф игрища от световна класа,[12] и някои от тях са избрани за домакини на PGA и LPGA турнири, като например Amata Spring Country Club, Alpine Golf & Sports Club, Thai Country Club и Black Mountain Golf Club.

Стадион „Тамасат“ е многофункционален стадион в Банкок, Тайланд. Понастоящем се използва предимно за футболни мачове. Стадионът е с капацитет от 25 000 души. Намира се в кампуса Рангсит на университета Тамасат. Построен е за Азиатските игри през 1998 г. от строителната фирма Кристиани и Нилсиен, същата компания, която изгражда Паметника на демокрацията в Банкок.

Националният стадион „Раджамангала“ е най-голямата спортна арена в Тайланд, с капацитет от 65 000 зрители. Намира се в Банг Капи, Банкок. Стадионът е построен през 1998 г. също за Азиатските игри и оттогава е домакинската арена на тайландския национален отбор по футбол.

Другите спортове в Тайланд се развиват с по-бавни темпове, едновременно с развитието на спортната инфраструктура на страната. Успехите в спортове като вдигане на тежести и таекуондо през последните летни олимпийски игри, показват, че бокса вече не е единственият шанс за медал на Тайланд на Олимпиадите.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Кралските въоръжени сили на Тайланд (กองทัพไทย — „Конгхап Тай“) представляват въоръжените сили на кралството. Те се състоят от Кралската тайландска армия (กองทัพบกไทย), Кралският тайландски флот (กองทัพเรือไทย, ราชนาวีไทย) и Кралските военновъздушни сили (กองทัพอากาศไทย) . Те също така включват различни паравоенни формирования.

През първите години на 21 век, Кралските въоръжени сили на Тайланд има наброяват около 800 000 души. Ръководител на въоръжените сили на кралството е крал Бхумибол Адулядей (Рама IX),[13] макар че тази позиция е само номинална. Въоръжените сили се управляват от Министерство на отбраната на Тайланд, което се оглавява от министъра на отбраната (член на кабинета на Тайланд) и командвани от Генерален щаб, който от своя страна се ръководи от Главнокомандащия на въоръжените сили на Тайланд.[14] През 2011 г. военните разходи на Тайланд възлизат на приблизително 5,1 милиарда американски долара.[15]

Според конституцията, службата във въоръжените сили е задължителна за всички тайландски граждани.[16] Все пак, на мъжете над 21-годишна възраст, които не са преминали през резервисткото обучение на Армейския студентки военен корпус, се предоставя възможност да постъпят като доброволци във въоръжените сили, или да бъдат избрани на случаен принцип. Кандидатите преминават през различни периоди на обучение — от шест месеца до две години на пълна военна служба, в зависимост от образованието си, от това дали частично са преминали резервистко обучение, и това дали доброволно са постъпили преди задължителната си дата (обикновено 1 април всяка година).

Кандидатите с призната висша бакалавърска степен преминават едногодишна служба, ако са избрани на случаен принцип, или шест месеца, ако се запишат доброволно в съответната окръжна прокуратура (сасадий). По същият начин, времето на служене се намалява за тези, които частично са завършили тригодишния курс на резервистко обучение (Рор Дор). Лице, преминало една година от тези три,ще трябва да отслужи само едногодишна служба. Тези, които са преминали две години, ще трябва да отслужат шест месеца на редовна служба, а тези, които са преминали трите години или дори повече на резервиското обучение резерва се освобождават изцяло от служба.

Официалният празник на въоръжените сили на Тайланд се чества на 18 януари, в чест на победата на крал Наресуан Велики в битката срещу престолонаследника на бирмаската династия Тунгоо през 1593 г.

Дипломатическа мисия в България[редактиране | edit source]

В България, кралство Тайланд е представено с почетен консул в София. За българските граждани има визов режим, като визата е по-скоро фиктивна (като туристическа такса) . Органът, оторизиран да издава визи е почетното консулство. [17]

Международни класации[редактиране | edit source]

Организация Проучване Място
Heritage Foundation Индекс за икономическа свобода 60-то от 179
A.T. Kearney/Foreign Policy Magazine Global Services Location Index 2011 7-мо от 50
Репортери без граници Worldwide Press Freedom Index 137-мо от 179
Трансперанси интернешънъл Индекс за възприятие на корупцията 80-то от 179
Програма на ООН за развитие Списък на страните по Индекса на човешкото развитие 78-мо от 177
Световен икономически форум Глобален индекс за конкурентоспособност (2008 г.) 34-то от 134[18]
Световен златен съвет Златен резерв (2010 г.) 24-то от 111
HSBC Expat Explorer Survey (2012 г.) 2-ро 30[19]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Инглук Шинаватра – първата жена премиер на Тайланд, в. Дневник, 5 август 2011. Линк от 8 ноември 2013.
  2. Инглук Шинаватра е избрана за премиер на Тайланд, dnes.bg, 5 август 2011. Линк от 8 ноември 2013.
  3. Тайланд на сайта на МВФ. //
  4. Таиланд. Советы туристам
  5. а б CIA World Factbook: Thailand. // Central Intelligence Agency, 2011-04-06. Посетен на 2011-04-24.
  6. Официальный веб-сайт Православной Церкви в Таиланде (Московский Патриархат) Начало христианства в Таиланде (Сиаме)
  7. Тайланд
    Автор Ожегов С. С., Проскурякова Т. С.
    Тайланд в Общомедия
  8. International Rugby Board – THAILAND. // Irb.com. Посетен на 25 April 2010.
  9. The Nation, 19 July 2005
  10. Golf in Thailand by. // Golfasia.com. Посетен на 25 April 2010.
  11. Chawadee Nualkhair. Thailand woos foreign golfers with sun, sand traps. // Reuters, 10 July 2009. Посетен на 25 April 2010.
  12. Why to book with golf2thailand.com : Thailand Golf Courses Thailand Golf Packages. // Golf2thailand.com. Посетен на 25 April 2010.
  13. Chapter 2 of the 2007 Constitution of Thailand
  14. John Pike. Ministry of Defense. // GlobalSecurity.org, 27 April 2005. Посетен на 25 April 2010.
  15. SIPRI Military Expenditure Database – Thailand. SIPRI, 2012. Retrieved 3 May 2012.
  16. Chapter 4 of the 2007Constitution of Thailand
  17. Почетно консулство на Тайланд в Република България
  18. Global Competitiveness Report 2008-2009 (PDF). // World Economic Forum. weforum.org, 2008. Посетен на 12 September 2008.
  19. Expat Explorer Survey 2012. // Expat. HSBC Group. Посетен на 24 October 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Thailand“ и страницата „Таиланд“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.