Такааки Като

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Такааки Като
Такааки Като
Мандат
11 юни 1924 – 2 януари 1926
Монарх Тайшо
Хирохито (регент)
Предшественик Кейго Кийоура
Наследник Рейджиро Вакацуки
Роден
Починал
28 януари 1926 г. (66 г.)
Националност японец
Полит. партия Кенсейкай
Университет Токийски университет
Подпис KatoTa kao.png

Такааки Като е японски юрист и политик, 24-ти министър-председател на Япония и дългогодишен министър на външните работи.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Такааки Като (известен още като Комей Като) е роден на 3 януари 1860 г. във феодалното владение Овари (префектура Аичи). Той е втори син на самурайски слуга и при раждането си получава името Сокичи Хаттори, но на 13-годишна възраст е осиновен от Бунхей Като и приема неговата фамилия. Средното си образование получава в Токийското училище за чужди езици, след което постъпва в Юридическия факултет на „Токео Кайсей Гакко” (по-късно Токийски императорски университет), откъдето се дипломира в 1881 г. като първенец на випуска, специализирал английско общо право. След това е нает на работа в компанията „Мицубиши” и бързо попада в полезрението на нейния ръководител Ятаро Ивасаки. През 1883 г. фирмата решава да изпрати свой човек в Англия, който да проучи методите за международен бизнес, и изборът пада на Като. След завръщането си в Япония през 1885 г. той става заместник на Ивасаки, а на следващата 1886-а влиза и в неговото семейството, след като се жени за най-голямата му дъщеря.

Дипломатическа кариера и първи стъпки в политиката[редактиране | редактиране на кода]

През 1887 г. Като става личен секретар на министъра на външните работи Шигенобу Окума, а на следващата 1888 г. е назначен на постоянна длъжност във Външно министерство, започвайки от секретар и оглавявайки впоследствие Отдела по политическите въпроси. През тези първи години в голямата политика Като е сред най-близките сътрудници на Окума в усилията му за преразглеждане неравноправните договори между Япония и западните държави. През 1890 г. Като преминава на служба в Министерството на финансите, където ръководи Бюрото по банкови въпроси, а в 1894 г. отново се връща във Външно министерство и след анексията на Корея е изпратен за посланик в Англия – пост, на който остава четири години. В Лондон Като води предварителните преговори с английския министър на колониите Джоузеф Чембърлейн по сключване на англо-японско споразумение. През 1900-1901 г. заема поста външен министър в четвъртото правителство на Хиробуми Ито и отстоява виждането, че Япония трябва да действа агресивно по отношение на Русия в Далечния изток. В този контекст, той се обявява и против посещението през 1901 г. на министър-председателя Ито в Петербург, опасявайки се от провал на англо-японските преговори. През 1902 г. Като е избран за депутат в Камарата на представителите от префектура Кочи и се включва активно в партийните борби, подкрепяйки Ито и Окума. В 1904 г. става президент на най-стария японски вестник – „Токьо ничиничи шимбун”, където използва влиянието и възможностите си за сваляне правителството на Таро Кацура. В 1906 г. отново поема поста министър на външните работи в първото правителство на Киммочи Сайонджи, но два месеца по-късно напуска в знак на протест срещу национализацията на железниците и правителствената политика по отношение на Манджурия. От 1909 до 1913 г. Като е отново посланик на Япония в Англия и в това си качество подписва третия англо-японски съюзнически договор (1911).

Партиен лидер[редактиране | редактиране на кода]

Когато, в резултат на втория етап от Движението за защита на конституцията (1913), е свалено третото правителство на Таро Кацура, Като влиза в партията Риккен Дошикай, сформирана от отстранения премиер, а след смъртта му през 1916 г. я оглавява. При Като партията е реорганизирана и името ѝ променено на Кенсейкай. Под негово ръководство тя става основна политическа сила и противовес на по-консервативната Риккен Сейюкай. В 1914-1915 г. Като е отново начело на Министерството на външните работи в правителството на Окума, а партията му започва да оказва значително влияние върху държавната политика. В 1914 г. Като способства за влизането на Япония в Първата световна война срещу Германия. Получавайки на 7 август 1914 г. английска нота с молба към Япония да защити английските търговски кораби от немски пирати, Като я изтълкува като молба за военна помощ и на 26 август 1914 г. Япония обявява война на Германия. Това дава повод на японците да завземат на практика целия полуостров Шандун в Китай (бивша немска територия), както и останалите германски колонии в Тихия океан – Маршаловите, Каролинските и Марианските острови. Провеждайки политика за разширяване японското влияние на континента, Като играе важна роля в отправените към Китай 21 искания. Тези му усилия срещат съпротива както навън, така и вътре в страната. През 1915 г. парламентарната опозиция иска вот на недоверие към правителството, заради китайския въпрос и макар той да е отхвърлен Като, като автор на 21-те искания, е принуден да подаде оставка. През същата година влиза в Камарата на лордовете от императорската квота.

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

Като и съпартийците му от Кенсейкай, в коалиция със Сейюкай, се включват активно във втория етап на Движението за защита на конституцията, започнал през пролетта на 1924 г., и след оставката на правителството на Кейго Кийоура на 11 юни 1924 г., тази коалиция издига Като като кандидат за нов министър-председател. Новото правителство веднага получава прозвището „кабинета на Мицубиши”, тъй като самият Като и външния министър Киджуро Шидехара са зетьове на ръководителя на компанията Ивасаки. Във външната си политика Като се опитва, от една страна, да продължи експанзионистичните планове на Токио, а от друга прикрива действията си с декларации за мирна политика и готовност за сключване на споразумения. Тези му действия получават името „негативна политика”, заради отказа от открита агресия по отношение на съседните страни. Като е премиерът, през чието управление Япония установява дипломатически отношения със СССР (20 януари 1925 г.). В резултат на преговори, продължили от лятото на 1924 до началото на 1925 г. правителството на Като изтегля и последните японски войски от Северен Сахалин, а Москва предоставя там на Япония нефтена и въгледобивна концесии. Във вътрешен план правителството на Като също провежда няколко съществени реформи. В 1925 г. е приет Закон за всеобщо избирателно право за мъжете, който отменя имуществения ценз и разширява японския електорат от 3.2 до 12.5 милиона души. Приет е и Закон за защита на мира, който си спечелва прозвището „закон за опасните мисли”, заради откритата му антикомунистическа и антианархистка насоченост. През управлението на Като броят на армията е съкратен на 4 дивизии, което е посрещнато с негодувание сред офицерството, но едновременно с това през започва създаването на военновъздушни и танкови войски, а в средните училища и университетите е въведено задължително военно обучение. Към лятото на 1925 г. в ръководството на една от партиите в коалицията – Сейюкай настъпват промени. Лидерът ѝ Корекийо Такахаши е сменен от генерал Гиичи Танака, което на практика води до разпад на правителството. На 2 август 1925 г. министрите подават оставки, но тъй като политиката им удовлетворява управляващите кръгове и в частност големите промишлени концерни, на Като е предложено отново да сформира правителство. В новия кабинет влизат само членове на Кенсейкай и той на практика продължава политиката на предишния, засилвайки експанзията на азиатския континент и включвайки се активно в междуособната война в Манджурия. Това правителство обаче не просъществува дълго, тъй като на 2 януари 1926 г. премиерът Като умира внезапно – шест дни след като му е поставена диагноза грип.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Beasley, W.G. Japanese Imperialism 1894-1945. Oxford University Press. ISBN 0-19-822168-1
  • Buruma, Ian. Inventing Japan: 1853-1964. Modern Library; (2004) ISBN 0-8129-7286-4
  • Toyoda, Jo. Kato Takaaki to Taisho demokurashi (Meiji Taisho no saisho). Kodansha. ISBN 4-06-180698-X (Japanese)