Талмудически академии във Вавилония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Талмудическите академии във Вавилония се свързват предимно с гаоните и създаването на Вавилонския Талмуд, т.е. с периода от около 589 до 1038 г. или по еврейския календар от 4349 до 4798 г.

Съставянето на Вавилонския Талмуд е започнато Рав Аши и Равина около 550 г., двамата водачи на еврейската общност във Вавилония по това време. Този исторически момент от гледна точка на история на правото е изключително преломен, тъй като малко преди това време е забранено от Юстиниан Велики тълкуването на Корпус юрис цивилис с цел да не бъде изкривяван, т.е. деформиран смисъла на закона. Точно обратното се случва по това време във Вавилония с еврейското право - редакторската работа от савораите по текста на Вавилонския Талмуд продължава през следващите 250 години и същия достига окончателната си форма около 700 г. [1]

Двете най-известните академии по талмудизъм са били разположени във вавилонските градове Сура и Пумбедита. Сурската отначало е доминираща, но по времето на гаоните с техните респонси, на преден план излиза тази в Пумбедита, която се счита и за най-авторитетната в света. [2] Основните йешива училища са също две и се намират във вавилонските градове Неардея и Мауза.

За евреите в периода на късната античност и ранното средновековие, йешива училищата заменят функцията на Синедриона, като съветнически орган на еврейските религиозни власти. Академиите са създадени по времето на Сасанидите и са били разположени не далеч от сасанидската столица Ктезифон, който по онова време е най-големият град в света. [3] Талмудиските академии просъществуват още четиристотин години под властта на Арабския халифат след завладяването на Персия през 7 век.

Значението на академиите за развитието и историята на юдаизма е огромно. На практика те изпълняват ролята на трансмисия по отношение на античното юдейско наследство към средновековието и новото време. Мястото им не е случайно. Вавилонският плен е отключващият момент за възникването на юдаизма, а Вавилония е мястото на възникването му.

Първият гаон в Сура встъпва в длъжност в 609 г., а последния през 1034 г, като през 1040 г. престава живота на Талмудическите Академии. Гаонският период в историята на юдаизма обхваща почти 450 години. Стоящите начело на двете големи равински колегии в Сура и Пумбедита са общопризнати по онова време духовни водачи на световната еврейска общност. Екзилархът е светска длъжност.

По всяка вероятност оттук се изпращат мисионери в Хазария за нейната юдаизация по времето на Булан. Наследниците по последния гаон се спасяват с бягство в далечна Гранада, където зла участ застига местната еврейска общност - погромът от 1066 г. (виж и хазарска кореспонденция)

Периодът на възникване на юдаизма като религия е изцяло свързан с Вавилония. Оттук тръгват мисиите на Неемия и Ездра към Светите земи. Основно средище на вавилонския юдаизъм е Неардея. Смята се, че в Неардея е построена първата синагога по времето на един от последните юдейски царе - Йехония. В Хузал е имало друга синагога, чийто останки могат да се видят и днес, в която се счита, че е била Академията на Ездра, т.е. вероятно в нея е заседавала Голямата асамблея.

В периода след като император Адриан срива окончателно Йерусалим превръщайки го в римски град, най-вече вавилонските училища и школи спомагат на юдаизма да продължи съществуването си като религия. Годината 219 от новата ера бележи онази епоха, сложила началото на едно ново движение в вавилонския юдаизъм и въобще въобще в историята на юдаизма, а именно на доминиращата роля на Вавилонските училища и школи в изучаването и тълкуването на Тората след съставянето на Мишната. Тази роля продължава цели осем века в периода след зугота. Може би копирайки двойките равини от предходното време има и две талмудически академии с две училища йешива във Вавилония.

Съставянето на Вавилонският Талмуд е дело предимно на Аши и е в резултат от дейността на двете Талмудически Академии. Годините около 500 г. от новата ера се считат за окончателното систематизиране на Вавилонския Талмуд, а не за окончателното му редактиране. В историята на юдаизма периодите на съставяне и избистряне на Вавилонския Талмуд са известни като на амораите, савораите и гаоните.

През 7 век, Вавилония минава под мюсюлманско господство, а официалната позиция и ранг на екзиларсите и на ръководителите на академиите са регламентирани наново. Началото на периода на савораите съвпада с началото на ислямското господство във Вавилония. В края на 8 век, академията в Пумбедита отново става водеща. Организацията на обучение е на сесии свиквани през някои месеци на годината и известни като метибта (на иврит: מתיבתא). Начело на двойките вавилонски талмудически центрове по времето на гаоните с респонсите са Рош Метибта и Рош Йешива. [4]

Във вавилонските талмудически центрове са провеждани два пъти годишно обучения на външни студенти по възрасти, на които са представяни разяснения на Тората - през еврейските месеци Адар (зимен) и Елул (летен). По време на обучението се провеждат дискусии и се съставят талмудически трактати. Чете се Талмудата докато се стигне неразбираем пасаж, който изисква обсъждане, след което започва дебатиране по него докато на курсистите не им се изясни предмета на дискусията, за да се запознаят с материята. След това самият лектор добавя своя експозиция по онези пасажи, по които се е провела дискусията. Понякога водещия се обръща с по един въпрос към публиката по Халахата. В края се обобщават всички аргументи по темата. През четвъртата седмица на месеца Калах, членовете на Синедриона, както и другите ученици по Талмудата, се изпитват, за да покажат и докажат своите знания и капацитет. Който не успее му се отнема издръжката за обучението.

Източници[редактиране | edit source]

  1. виж Халаха.
  2. cf. Louis Ginzberg in Geonica.
  3. Rosenberg, Matt T.. Largest Cities Through History. // about.com, 2007.
  4. The Jewish Encyclopedia, Vol. 6. Funk & Wagnalls, 1925. с. 492.

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на вавилонските талмудически центрове в историята на юдаизма