Танаи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Танаите, от танаим - учители, с калка от арамейското тни или тна, с значение на нещо като "повторението е майка на знанието", е период в развитието през който окончателно се формира съвременния юдаизъм в Ерец Израел през 1 - 2 век от новата ера.
Танаите са законоучители по Тората от времето на Хилел до окончателното завършване на Мишна. Талмудът употребява термина за разграничение на дейността на танаите от предходниците им по времето на зугота, както и от следовниците им - амораите.
Източници[редактиране]
| Времеви показател на танаите в историята на юдаизма |
|---|