Танаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Танаите, от танаим - учители, с калка от арамейското тни или тна, с значение на нещо като "повторението е майка на знанието", е период в развитието през който окончателно се формира съвременния юдаизъм в Ерец Израел през 1 - 2 век от новата ера.

Танаите са законоучители по Тората от времето на Хилел до окончателното завършване на Мишна. Талмудът употребява термина за разграничение на дейността на танаите от предходниците им по времето на зугота, както и от следовниците им - амораите.

Източници[редактиране | edit source]


Времеви показател на танаите в историята на юдаизма