Танго
| Танго | |
| Стилистични корени | Полка, фламенко, хабанера, милонга |
|---|---|
| Културни корени | Аржентина и Уругвай, 1850-1890 г. |
| Типични инструменти | Акордеон, бандонеон, пиано, китара, цигулка, контрабас, вокал |
| Популяризиране | В работническите среди до 1910-те; в средните и висши класи - след това |
| Производни форми | Каниенге, машиши, танго валс |
| Подстилове | |
| Финско танго, салонно танго, танго фантасия, танго нуево, танго архентино, танго ориентал, танго лисо, танго орийеро, танго милонгеро | |
| Смесени стилове | |
| Алтернативно танго, електронно танго | |
Танго̀ (на повечето езици се произнася с ударение на „а“, та̀нго, в България и Франция се среща и с ударение на "о") е музикален жанр - песен, текст и танц.
Съдържание |
[редактиране] Кратка история
Танго е жанр в изкуството, има музика танго, поезия танго и танц танго. Тангото възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен ден на тангото е 11 декември.
[редактиране] Етимология
Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:
- Място, където се доят кравите или се продава мляко
- Място, където свирят и танцуват негрите
- Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
- От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
- От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
- В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница
- Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му
- Цигански или андалуски танц
[редактиране] Видове танго
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|
|||||||
| Танго в Буенос Айрес
|
|||||||
| Държава | |||||||
| Тип | Нематериално културно наследство |
||||||
| Критерии | |||||||
| Справка | [1] | ||||||
| Регион** | Латинска Америка и Карибите | ||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 2009 (33та Сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Макар, че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.
В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeн импровизаторски танц, в който водещият (кавалера) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на следващия (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защита та си, и да му предостави пространство и време да танцува елегантно.
[редактиране] Външни препратки
- Информация за тангото на български
- История на балния танц Танго
- ((es)) Подробен сайт за аржентинското танго
- ((es)) Богата колекция от текстове на танга и речник на тангото
- ((es)) Светът на готан (готан е танго на лунфардо)
- ((en)) Танго фестивали
- Основна информация за тангото
|
|||||