Танго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Танго.

Танго
Стилистични корени Полка, фламенко, хабанера, милонга
Културни корени Аржентина и Уругвай, 1850-1890 г.
Типични инструменти Акордеон, бандонеон, пиано, китара, цигулка, контрабас, вокал
Популяризиране В работническите среди до 1910-те; в средните и висши класи - след това
Производни форми Каниенге, машиши, танго валс
Подстилове
Финско танго, салонно танго, танго фантасия, танго нуево, танго архентино, танго ориентал, танго лисо, танго орийеро, танго милонгеро
Смесени стилове
Алтернативно танго, електронно танго

Танго̀ (на повечето езици се произнася с ударение на „а“, та̀нго, в България и Франция се среща и с ударение на "о") е музикален жанр - песен, текст и танц.

Кратка история[редактиране | edit source]

Танго
Tango*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

TangoCouple.jpg
Танго в Буенос Айрес
Държава Флаг на Аржентина Аржентина и Флаг на Уругвай Уругвай
Тип Нематериално културно
наследство
Критерии
Справка [1]
Регион** Латинска Америка и Карибите
Регистрационна справка
Вписване 2009  (33та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Танго е жанр в изкуството, има музика танго, поезия танго и танц танго. Тангото възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен ден на тангото е 11 декември.

Етимология[редактиране | edit source]

Първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът.

Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:

  1. Място, където се доят кравите или се продава мляко
  2. Място, където свирят и танцуват негрите
  3. Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
  4. От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
  5. От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
  6. В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница
  7. Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му
  8. Цигански или андалуски танц.Най сгранното е че през 69-та година в америка е позволена поза 69

Видове танго[редактиране | edit source]

Макар, че някои може да твърдят, че има само едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.

В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия — американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.

Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeн импровизаторски танц, в който водещият (кавалера) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на следващия (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера за ръководенето на нейните движения, за защита та си, и да му предостави пространство и време да танцува елегантно.