Танзания

Jamhuri ya Muungano wa Tanzania
(знаме) (герб)
Девиз: Uhuru na Umoja (Свобода и единство)
Официален език	суахили, английски
Столица	Додома
Най-голям град	Дар-ес-Салаам
президент	Джакая Мришо Киквете
министър-председател	Мизенго Пинда
Площ	на 30-то място
- oбщо	945 087 km²
Население	на 32-ро място
- oбщо	39 384 223
- гъстота	41,7 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 101-во място 22,318 млрд $ 550 $
Валута	танзанийски шилинг (TZS)
Часова зона	EAT (UTC+3)
Независимост  -Танганайка  -Занзибар  -Обединение	От Великобритания 9 декември 1961 19 декември 1963 26 април 1964
Национален химн	Mungu ibariki Afrika
Интернет домейн	tz
Телефонен код	255

Танзания, официално Обединена република Танзания (на суахили:Jamhuri ya Muungano wa Tanzania ), е държава в Източна Африка. Граничи с Кения и Уганда на север, Руанда, Бурунди и Демократична република Конго на запад и Замбия, Малави и Мозамбик на юг. На изток бреговете на Танзания се мият от водите на Индийския океан.

Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.

През 1996 г. държавната администрация се премества от Дар ес Салаам в Додома, която съответно става столица. Въпреки това Дар ес Салаам продължава да бъде градът с най-голямо търговско значение.

История

Колониален период

Танзания е сформирана вследствие на обединението между континентална Танганайка и островите Занзибар. От 80-те години на 19 век до 1919 г. е колония на Германия. В резултат на споразуменията след Първата световна война и хартата на Обществото на народите колонията е поставена под британски мандат, с изключение на малък дял в северозападната част, който е отстъпен на Белгия и по-късно става Руанда и Бурунди.

Независимост

Британското управление приключва през 1961 г. след сравнително мирен (в сравнение със съседна Кения, например) преход към независимост. Начело на прехода е Джулиъс Ниерере, бивш учител и интелектуалец, който започва да се занимава с политика в началото на 50-те години. През 1953 г. той е избран за президент на Танганайската африканска асоциация (ТАА) — гражданска организация, за чието основаване съдейства докато е студент в университета Макерере. През 1954 г. преобразува ТАА в политически ориентирания Танганайски африкански национален съюз. Основната цел на ТАНС е да постигне суверенитет за Танганайка. Организира се кампания за регистриране на нови членове и за една година ТАНС се превръща във водещата политическа организация в страната. Ниерере е избран за министър на Танганайка през 1960 г., а след като тя официално става независима през 1961 г. — за неин пръв министър-председател.

Скоро след независимостта Ниерере се насочва към лявата политика, особено след декларацията от Аруша, която се ангажира с пан-африкански социализъм, социална солидарност, колективна жертвоготовност и уджамаа (семейственост). След обявяването на декларацията, банките и определени индустрии са национализирани. След като лявата Занзибарска революция сваля султана от власт в съседен Занзибар, който е независим от 1963 г., архипелагът се съединява с Танганайка и образува държавата Танзания на 26 април 1964 г. Съюзът на двете дотогава отделни области предизвиква полемика сред много занзибарци (дори сред тези, които симпатизират на революцията), но е приет от правителството на Ниерере и от Революционното правителство на Занзибар поради общите политически ценности и цели.

Танзанийската икономика търпи загуби след като в края на 70-те цените на много стоки за широко потребление падат, а цената на нефта се изстрелва нагоре. Танзания минава на страната на Народна република Китай в опит да получи китайски помощи. Китайците бързо се съгласяват, но при условие че всички проекти се завършват с вносна китайска работна ръка. Заедно с това, насилственото преселване на танзанийци в колективни стопанства нарушава земеделската ефективност и производство.

През 80-те години държавата изпада в още по-голям безпорядък, след като икономическият смут разклаща ангажимента за социална справедливост и започва да изглежда така, сякаш социализмът е загубена кауза. В средата на 80-те танзанийското правителство решава да приеме заеми от Международния валутен фонд (МВФ), въпреки че това не среща одобрение сред населението. Танзания започва „структурно приспособяване“, което се изразява в широко-мащабна ликвидация на публичния сектор и дерегулация на финансовите и земеделските пазари. Образованието и здравеопазването, макар и сравнително скромни при предишния икономически модел на развитие, не са пощадени от съкращенията, наложени от МВФ като част от условията за заема.

От средата на 80-те до началото на 90-те години БВП на Танзания бавно нараства, въпреки че индексът на човешко развитие пада и показателите за бедност нарастват.

Природа

Карта на Танзания

Планината Улугуру и сизалови плантации

Зебри в резервата Нгоронгоро

Стадо биволи на водопой

Щрауси с Килиманджаро на заден план

Танзания разполага с уникално географско разположение, съчетаващо най-високата точка на Африка — връх Кибо, с равнини, езера, и дълга брегова линия на Индийския океан.

Площта на Танзания е 945 087 km², което я нарежда на 31-о място в света (преди нея е Египет с приблизително 1 000 000 km², а след нея — Нигерия с площ 923 768 km²). Общата дължина на държавните граници е 3 402 km. На североизток Танзания граничи с Кения (769 km), на северозапад с Уганда (396 km) Руанда (217 km) и Бурунди (451 km), на запад с ДР Конго (473 km), на югозапад с Замбия (338 km) и Малави (475 km) и на югоизток с Мозамбик (796 km). Бреговата линия възлиза на 1 424 km.

Климатът е тропичен, като планинските райони са с по-ниски температури от останалата част на страната — между 10 и 20 градуса съответно в хладния и горещия период. В равнините и по крайбрежието температурите рядко падат под 20 градуса, а най-горещите месеци са между ноември и февруари. Майските и априлските дъждове са проливни и дълги, докато октомврийските и декемврийските са кратки.

В североизточната част на страната релефът е планински. Там се намира Килиманджаро, най-високата планина на африканския континент с върха Кибо (Ухуру). На север и запад граничи съответно с две от т.нар. велики езера — езерото Виктория, най-голямото в Африка, и езерото Танганика, най-дълбокото в Африка и известно с уникалната си ихтиофауна. В централната част на страната е разположено голямо плато, покрито с равнини и обработваема земя. Климатът по източните брегове е горещ и влажен, а остров Занзибар в Индийския океан е отдалечен на 35 km от континенталната част на Танзания.

Танзания притежава много красива и разнообразна природа. Освен саваните, които са разположени в южната и западната част на страната, в северната и североизточната са планинските райони с влажни вечнозелени гори.

В северозападната част на страната е прекрасното езеро Виктория, а още и езерата Танганика, Малави, Руква, Натрон, Еяси, Маняра и Бабати.

Главни реки в страната са Руфидджи и Пангани, които се вливат в Индийския океан.

Тук се намират едни от най-известните национални паркове и резервати в Африка - Нгурдото, Килиманджаро, Серенгети, Маняра, Нгоронгоро, Рунгва.

Известни природни обекти на Танзания са:

• Серенгети — най-известният резерват в света.
• Килиманджаро — най-високата планина в Африка.
• Нгоронгоро — най-големият вулканичен кратер в света.
• Виктория — най-голямото езеро в Африка.
• Занзибар — един от най-богатите острови в Африка.

Големи градове:

• Дар-ес-Салаам - 2 489 800 жители;
• Муанза - 300 хил. жители;
• Танга - 210 хил. жители ;
• Занзибар - 170 хил. жители;

Държавно устройство

Танзания е президентска република, бивша Обединена република Танганайка и Занзибар.

Независимостта от британско администриране на страната е обявена на 26 април 1964 г.; датата е национален празник на републиката - "Денят на Обединението".

Конституцията на страната е приета на 25 април 1977 година.

Правосъдната система е базирана на британската правосъдна система.

Избирателни права имат всички навършили 18 години.

Избори за президент и парламент се провеждат на 5 години. Президентът оглавява и правителството.

Висш законодателен орган е парламентът на републиката, състоящ се от президента и Националната асамблея 232 депутата.

Административно деление

Танзания е разделена административно на 26 региона: Аруша, Дар ес Салаам, Додома, Иринга, Кагера, Кигома, Килиманджаро, Линди, Маняра, Мара, Мбея, Морогоро, Мтвара, Муанза, Пемба-север, Пемба-юг, Пвани, Руква, Рувума, Шинянга, Сингида, Табора, Танга, Централен/Южен Занзибар, Северен Занзибар и Западен Занзибар.

Икономика

Танзанийската национална банка в Дар ес Салаам

Танзания е икономически слабо развита аграрна страна. Възползвайки се от помощта на Световната банка и Международния валутен фонд, правителството работи за развитие на страната в икономическо отношение, залагайки предимно на селско стопанство и туризъм.

Икономиката на страната е разпределена по отрасли така:

• селско стопанство: 43,2%
• индустрия: 17,2%
• услуги: 39,6%

В селското стопанство са заети 80% от активното население на страната, които произвеждат карамфил (един от най-големите износители в света), памук, кафе, чай, тютюн, сизал, маниока, царевица, банани, плодове, зеленчуци. Животновъдството е по-слабо развито, отглежда се предимно едър рогат добитък. Има и слабо развита риболовна промишленост.

Сравнително добре развит е рудодобивът — добиват се въглища, магнезий, графит, диаманти и злато. Има индустриални предприятия за производство и преработка на селскостопанска продукция, нефтена рафинерия, заводи за цимент, няколко завода за производство на обувки и дървообработка.

В последните години изключително бързо се развива туризмът. Благодарение на природните красоти, с които разполага страната, националните паркове и резервати, Индийския океан , кратера Нгоро-Нгоро, планината Килиманджаро, езерата Танганайка и Виктория , страната отчита около $400 млн приходи от туризъм, които се увеличават ежегодно. Има много добре изградена инфраструктура в туризма.

Население

Традиционна татуировка около очите на жена от племето датога, Национален парк Тарангире

През 2010 г. населението на Танзания възлиза на 42 747 000 души с годишен прираст от около 2 %. Разпределението на населението е изключително неравномерно — в сухите части на страната гъстотата е около 1 човек на квадратен километър, в по-влажните райони е до 54 души на квадратен километър, а на Занзибар — 134 души на квадратен километър. Около 80% от населението е селско. Дар ес Салаам е най-големият град и икономическият център на страната, докато Додома е новата официална столица и в нея се намират правителствените институции.

Над 120 различни етнически групи пребивават в Танзания, от които над 1 милион представители има от сукума, ниямвези, чага, ньокюса, хая, хехе, бена, гого и маконде. Други многобройни етноси са паре, зигуа, шамбала и нгони. По-голямата част от танзанийците принадлежат към сукума и ниямвези, които са банту-народи. Масаите и луо са нилотски народ, а сандаве и хадза говорят характерни по-скоро за региона на Калахари койсански езици. Значителен брой араби, пакистанци и индийци също живеят в Танзания, заедно с по-малък брой европейци и китайци. Броят на азиатците около 54 000 души, на арабите — към 70 000, а европейците са близо 10 000. Арабите биват по-голям брой преди Занзибарската революция от 1964 година, но в следствие на потушаването ѝ много от тях са избити или прогонени. Разбивката на народите в Танзания е както следва:

• нигер-конго - 94 % основно банту - повече от 100 племена.
• масаи - 1 %
• луо - 0,9 %
• ираку - 0,8 %
• индо-пакистанци - 0,6 %
• араби - 0,6 %
• европейци - 1,1 %

Религия

Населението на Танзания се състои, по груби оценки, от 62% християни, 35% мюсюлмани и 3% последователи на местни религии. От 1967 г. в националното преброяване не се задава въпрос за религиозна принадлежност, тъй като това се счита за чувствителна тема. Танзанийците се гордеят с верското разнообразие в страната си и като начин да се избягват конфликти, често пъти християнските и мюсюлманските групи са определяни с приблизително равномерно разпространение. Всички данни по този въпрос са в най-добрия случай догадки и не може да се каже със сигурност дали християните или мюсюлманите са повече. Знае се обаче, че делът на традиционните вероизповедания значително е намалял.

Християните са най-вече католици, с по-малки групи изповядващи православие, протестантство и петдесятничество. Сред протестантите има голям брой лютерани, дължащ се на немското колониално управление, както и известен брой англикани от Танганайка.

На Занзибар 97 % от жителите са мюсюлмани. В континентална Танзания мюсюлманите са съсредоточени в крайбрежните райони и по старите търговски пътища. Повечето от тях са сунити. Съществуват и други религиозни групи, например будисти, индуисти и бахайци.

Култура

В Танзания се говорят 128 езика, повечето от групата на езиците банту. След независимостта правителството на страната осъзнава, че това може да се превърне в проблем, и въвежда изучаването на суахили в училищата. Суахили и английски са официалните езици на Танзания, като последният има статут на национален език. Разпространението на малобройните племенни езици не се потиска, но много от тях изчезват. Танзанийската литература се пише предимно на суахили. По-известни писатели са Шаабан Робърт, Годфри Муакикагиле и Едуин Семзаба.

Други

• Комуникации в Танзания
• Транспорт в Танзания
• Армия на Танзания
• Външна политика на Танзания