Танит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картагенска стела на Танит, типична за финикийската митология

Танит (Танита) е едно от двете божества на Картаген заедно с Баал или Молох, Бог на изпепеляващата сила на огъня и войната и въобще на слънцето и светлината. На мъжкия картагенски Бог се поднасяли човешки жертвоприношения предимно на деца с цел да омилостиват Богът който явно символизира Сол Инвиктус. Известните картагенски маски са само мъжки.

Танит е женската богиня на плодородието, особенно почитана в Картаген и с голяма степен на вероятност упомената в клетвата на Ханибал - δαίμων Καρχηδονίων. Танит била покровителка на Картаген и неговото женско начало свързано с плодородието и развитието на града.

Танит е лунно божество и се свърза с Луната и тъмнината. За това, по всяка вероятност, за римляните и Древен Рим - картагенците и Картаген били свързани с непостоянството, есенциализма и най-вече с коварството, това неизменно картагенско качество поради и което Катон Стари неизменно призовавал веднъж за винаги да се свърши с това антично свърталище на демони, които принасяли човешки жертви и при това предимно деца в жертвоприношения. И въобще още според древногръцката митология, минотавърът ядял децата на Европа. Според финикийската митология, богът на морето и закрилник на морската търговия се казвал - Ям (виж и Гад).

Танит имала и епитет «pue Baal» — като второ лице (проявление) на Баал. Вероятно от нейното име произлиза името на град Τύνητος (според Страбон — Дианий).

Танит е западносемитска форма на Астарта, грозната богиня на природата Анат, превърната от древногръцката Дидона в основателка на Картаген. Храм на тази богиня е разкрит в Сарепта, където според пророк Илия ханаанците се кланяли на Ваала и Астарта. Танит се свърза като проявление и на египетската саиска Нейт. Женският бюст на картагенските монети шекели изобразява Танит или Танита. От 1817 г. в руините на Картаген са разкрити много каменни стели посветени от различни негови жители на които пише «владетелко Танит, проявление на Господ Баал Амон ... чуй гласа на NN и го благослови».

Името «Тунис», по всяка вероятност произтича от Танит(а).

Източници[редактиране | edit source]

  • Танит // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.) — СПб., 1890—1907.

Други[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]